Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЕЗОНЕН ВОЖД В КЪЩАТА НА ДУХОВЕТЕ

СДС изпусна своя шанс да стане партията на десницата. Да излезе от мъчителната безизходица на път, който не отвежда към избирателя. Да се обърне към своите структури и да започне да произвежда политика. Вместо това Националната конференция взе решение, което остави партията на пътя към нищото.
Тези констатации са доста негативни. Но, както се казва - нищо лично. Проблемът не е в това, че СДС се е превърнал в люпилня на клюки и скандали. Той не е и в това, че негови лидери дават интервюта, в които се хвалят какъв е механизмът на манипулация на една конференция. Нито в начина да се разделиш със старото ръководство. Всичко това са знаци на повърхността - резултати от тенденции, развиващи се от години.
Когато трябва да се прогнозира развитието на една партия, има доста ясни критерии за оценка. И според тях в СДС нещата продължават и ще продължават да вървят на зле. Първо, заради избора на лидер и ръководство. Петър Стоянов с всяко свое действие доказва, че е сезонен политик. Нарекох го така преди изборите през 2001 година. Казвам го и сега. Да си политик не означава да си готов винаги, когато има свободен стол, да седнеш в него. Егото на политика трябва да е подчинено на организацията, а не обратното. Важно е политикът да е и лидер.
Какво е Петър Стоянов? Един седесар, който стана кандидат за президент на СДС по начин, който не е особено лицеприятен. След като тогава показаха как се използват първични избори, за да бъде прецакан станалият неудобен президент (Желев), апаратчиците сега демонстрираха и как се използва Национална конференция за прецакване на лидер. В този смисъл Стоянов ще влезе в учебникарските примери за български опит как се печели сражение без битка. Да те е страх от балотаж в собствената ти партия е доста показателна характеристика за един партиен лидер.
СДС си избра начело човек, който не знае да печели политически битки, но умее да се възползва от апаратни игри. Това може да доведе само до личен успех и полза на отделни фигури в СДС, но не може да донесе победа за партията. И ако погледнем състава на НИС, ще видим много ясно на кои лобита и интереси е подвластен новият лидер на СДС. Всъщност става дума за лидер, който освен че се появява на политическия хоризонт само когато може да заеме гарантиран пост, е и типаж огледален политик. Това са политици, които не създават политика, не пишат история, не водят хората към постигане на цели. Те са актьори, възпроизвеждащи сценарий. Успехът им зависи от уменията и/или интересите на пишещите репликите им.
Така ръководството на СДС в момента се състои от известни само на себе си и на донорите си личности и един неуспешен политик, чиито действия са предсказуеми, защото не произтичат от сила на личността. Това ръководство не може да промени статуквото в организацията. Защото то го изразява. То го е създало. И то го възпроизвежда. Променени са част от лицата. И единственият спор между старите и новите в СДС е какви са сметките и кой на кого ще резне жицата на телефона. Унизително е едно ръководство да прави първите си стъпки по този начин вместо да предложи действия и политика, които да съживят съюза. Неслучайно вторият критерий за оценка на една партия е състоянието на организациите. Към тях Стоянов се държи като в американски военен план. Шок и ужас. Сега се на равнище шок.
В последните години политиците в СДС се скъсаха от усилия да разкъсат собствената си партия. Тайни сбирки, кръгове, преследване на врага - ако четем историята, ни остава само да кажем, че Ленин и болшевишката партия пасти да ядат. Сега дойдоха и тези публични истории как точно са се подправяли гласове. По собствените думи на варненски лидери пред медиите изчисленията показват, че балотажът е бил сигурен.
Но проблемът не е толкова в манипулациите. Проблемът е в гордостта, че това е начинът да се гради авторитет на един лидер. А тази гордост е външният израз на дълбокото унищожение на местните организации. След като една партия не допуска членовете й да изберат лидер и ръководство, тогава за какво да членуваш в нея? Единствено за да станеш приближен на владетелите на партийния ресурс. Този механизъм на членство не е типичен за партиите, а за частните фирми. Партиите се създават и функционират, за да организират хората да защитават своите интереси и като се борят за власт, да реализират тези интереси в обществото. Като политика. Затова, когато организациите на една партия започват да се превръщат в отделения на фирмен принцип - всеки лидер има своята сфера на икономически интерес и периметър на действие, партията загива. Не защото няма депутати, но те стават все по-малко. Не и защото няма партийна централа, но тя престава да предлага политика. И членове и активисти има, но те са все по-разочаровани, демотивирани. В такъв момент организациите започват да се пълнят предимно с хора, верни на един или друг от ръководството. Защото техният мотив е чрез верността си да постигнат пост или облага. И това е началото само на едно - на края на една политическа партия.
Националната конференция на СДС замени хората на Надежда с хората на Стоянов. Което е унищожително за хората на СДС. Защото те се питат - каква политика ще произведе това ръководство, събрано не от политически убеждения, а от лобистки интереси. Стоянов каза - ще сме антикомунисти. Какво друго да каже човекът? Антикомунизмът не е политика, а идеология. Да предлагаш на хората идеология е началото на една партия. СДС не е в началото на своя път, а върви към неговия край. Защото партия, която не може да произвежда политика, основана на настоящето и обърната към бъдещето, е партия на миналото.
Затова са мрачни прогнозите и негативни оценките. Затова и Стоянов прилича на славен индиански вожд на оредяващо племе. С желанието му да го наричат г-н президент се превръща в оживяла сянка от миналото, а Раковски 134 - в къщата на духовете. В която единственият признак на живот са писъци и крясъци.

Facebook logo
Бъдете с нас и във