Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЕНЧЕСТИТЕ ПАЗАРЛЪЦИ В БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА

КОЙ С КОГО ЗА КАКВО СЕ ДОГОВАРЯ В БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКАЗа страничния наблюдател отношенията между българските политически партии приличат на айсберга, потопил Титаник. На повърхността са официалните декларации и споразумения, в които съюзите и коалициите винаги са облечени в някакви благородни принципи. Под повърхността е невидимата част, където постоянно някой с някого се договаря, въпреки че до вчера да го е заклеймявал. А Титаник-ът, т.е. съвкупното българско гражданство, твърде късно разбира какво реално съдържат договорките, които ще изтърбушат битието му, и какви интереси обслужват.В една демократична страна е нормално между партиите (особено представените в парламента) да съществуват установени и ясно обосновани отношения. Минималното е те да поддържат редовен диалог по редица ключови въпроси на управлението, независимо дали ще се постигне единомислие между управляващи и опозиция. Оттам нататък, ако едни или други партии споделят общи ценности и имат съвпадащи интереси, те разширяват партньорството си до степен на единодействие по конкретни въпроси. Следващото стъпало в междупартийните отношения са трайните политически съюзи и накрая - управленските коалиции. Важно е да се отбележи, че в страните с утвърдени демократични традиции отношенията и споразуменията между партиите (особено когато упражняват властта) задължително са открити и убедително аргументирани с някакъв публичен интерес (примерно постигане на обща цел, която е важна за една значителна част от избирателите). Скритите, недостоверно представени и труднообясними сближавания са извън правилата. Причината е, че в такива случаи винаги възниква съмнение за злоупотреба с доверието на избирателите. Защото едно от нещата, които се декларират ясно преди избори, е къде е границата на бъдещите споразумения и съюзи. Това не е идеологическа самоцел, а прагматично изискване - обществото се предпазва от риска да бъде управлявано от партии с несъвместими ценности и политики. Практиката (не само българската) показва, че когато политиците се договарят скришом, те се канят да свършат някаква пакост. Обикновено - да удовлетворят някакъв свой интерес, а това винаги става за сметка на интересите на избирателите. Ето основните варианти.Първо, когато на власт дойде коалиция или съюз, неодобрена от избирателите. Така в управлението влизат (или остават) партии (или части от партии), които избирателите са искали да отстранят от държавното кормило. Най-типичен пример от българския преход в това отношение е динамичното парламентарно мнозинство, поддържало кабинета на проф. Любен Беров през 1993-1994 година. Нека припомним, че в него влизаха БСП, ДПС и отцепили се от СДС депутати от кръга около Димитър Луджев и Алтернативната социалистическа партия. Любопитно е да припомним също така, че само една година преди възникването на това странно парламентарно създание лидерът на ДПС Ахмед Доган предложи официално да бъде приет закон за забрана на БСП.Не по-малко интересна е практиката на сегашното управление, в което през задната врата в правителството бе вкарана БСП в лицето на свои знакови фигури като Костадин Паскалев, Димитър Калчев и Меглена Плугчиева. От тази гледна точка не само анализаторите, но и избирателите би трябвало да проявят засилено внимание към загатваните намерения за съставяне на управляващо мнозинство в следващия парламент. Както е известно, от БСП вече идват ясни сигнали, че са готови да поканят в едно бъдещо правителство НДСВ и ДПС. ДПС засега се ослушва, но информирани източници твърдят, че Симеон Сакскобургготски вече е кандисал на този вариант. Десницата също не изостава в този род комбинации. Най-типичният пример за набързо скалъпената през октомври 2003 г. за една нощ софийска местна коалиция от ССД, СДС, БЗНС-НС, ДП и Гергьовден, обявена като спасително средство срещу хипотетичното червено управление на столицата, скоро се превърна в непресъхващ извор на раздори и скандали. Отначало по правилото всеки скандал - чудо за три дни, а после всеки ден по три скандала, докато това престана да прави впечатление на софиянци и нещата влязоха в познатото русло всички са маскари.Втори, много разпространен у нас вариант на задкулисни договорки, е сглобяването на всевъзможни коалиции, предназначени да прескочат електоралната бариера и да вкарат своите членове в парламента. Въпреки че обикновено такива ходове не успяват, защото коалирането на разнородни и често несъвместими партии не гарантира механичния сбор от гласовете им, има и изключения. Ето някои от по-интересните примери от хрониките на българския преход.През 1991 г., след първото разцепление на СДС, се формират две предизборни коалиции - СДС-център и СДС-либерали. Последните бяха запомнени главно с крилатата мисъл на Александър Йорданов СДС-либерали-портокали. По-амбициозна бе заявката на СДС-център, в който водеща роля имаше БСДП на покойния д-р Петър Дертлиев. И двете набързо сформирани коалиции останаха под бариерата, а след това участниците в тях дълго време обвиняваха БСП, че е помогнала на СДС да накаже отцепниците, приемайки пропорционалната избирателна система и изискването за минимум четири процента от гласовете. През 1994 г. бе създадена най-успешната до днес малка коалиция - Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия. На изборите за 37-мо НС коалицията печели 6.7% от гласовете и 18 депутатски мандата. Оттогава и до днес коалицията Народен съюз е представена в парламента и печели немалки позиции и на местните избори. Един от най-странните образци на българската коалиционна фауна е Обединението за национално спасение, набързо създадено през март 1997 г., след като ДПС напусна със скандал коалицията на Обединените демократични сили. В него освен ДПС участваха партия Нов избор на Димитър Луджев, Зелената партия на Александър Каракачанов, Партия Демократичен център на Венцеслав Димитров, Федерация Царство България на Христо Куртев и БЗНС Никола Петков на Милан Дренчев (през 1998 г. напуснал коалицията). На изборите на 19 април 1997 г. коалицията се яви с единна листа и спечели 7.60% и 19 депутатски места в 38-ото Народно събрание. Коалицията се самоопредели като либерална, десноцентристка и в подкрепа на радикалните реформи, но много скоро се оказа яростна опозиция на управлението на ОДС. ОНС обаче бе запомнено с две други особености - че бе сформирана под егидата на покойния бос на Мултигруп Илия Павлов и че в навечерието на изборите нейните лидери се снимаха на общ плакат със Симеон Сакскобургготски, чиято подкрепа твърдяха, че са получили. Оттогава датират някои от най-топлите връзки в днешното НДСВ, макар че някои от тях бяха прекъснати драстично (достатъчно е да припомним начина, по който Венцислав Димитров бе елиминиран от листите на царското движение). На изборите през 2001 г. бяхме свидетели на нов опит за скоростно формиране на предизборна коалиция. Обединението между ВМРО и Движение Гергьовден бе на косъм да премине бариерата, като не му достигнаха само около 15 000 гласа. След неуспеха на изборите коалицията бързо се разпадна. Интересно е, че в периода преди юни 2001 г. ВМРО и Гергьовден определяха Симеон Сакскобургготски като положително явление в политическия ни живот. Нещо, което определено не отличава възгледите им впоследствие. С наближаването на парламентарните избори през следващата година сме свидетели на небивала многопосочност на договарянията във всички сектори на българския политически живот. Палмата за оригиналност безспорно принадлежи на сформирания в края на февруари 2004 г. Български републикански блок, в който влязоха ОБТ на проф. Кръстьо Петков, НС-БЗНС на Яне Янев и НДПС на Гюнер Тахир. Още при учредяването бе обявено, че една от целите на новото политическо обединение е да бъде коректив на самоцелната и доста опасна балансираща роля на Ахмед Доган и воденото от него ДПС. Наскоро Кръстьо Петков уточни, че бъдещето на БРБ зависи от придържането на три принципа - републиканизма като антипод на скрития монархизъм, национализма, така както го разбират в Европа, и регионализма. Буквално в последните десетина дни БРБ подписа споразумение с Гергьовден за предизборна коалиция за насрочените на 25 септември избори за кмет на Свиленград. Още по-интензивно брауново движение се наблюдава в десния политически спектър. Тук, разбира се, основният въпрос е какво ще е бъдещето на софийската коалиция с участието на ССД, СДС, БЗНС-НС, ДП и Гергьовден. След местните избори някои наблюдатели побързаха да я определят като прототип на бъдещото дясно обединение, но ако това е вярно, бъдещата обединена десница ще трябва да отделя цялата си енергия за преодоляване на вътрешни крамоли. Междувременно всеки от участниците в коалицията реши да потърси и паралелни варианти за евентуалното си участие в следващия парламент. През юли тази година ССД, БЗНС-НС и ВМРО постигнаха съгласие за общи действия на изборите през 2005 година. Трите партии се договориха да изработят обща програма за управление на България и да изградят общ предизборен щаб догодина. Лидерът на БЗНС-НС Анастасия Мозер обяви, че не се отказва от коалиционните отношения с Демократическата партия и с Гергьовден, но че земеделците ще продължат да поддържат контакти с партията Демократи за силна България на Иван Костов. Третият, често срещан вариант на междупартийните договорки, има съвършено друг контекст. Тук споровете какъв избор на коалиционна политика да се приеме се превръщат в оръжие във вътрешнопартийните битки. Най-характерен пример откриваме в СДС, където дискусията дали синята партия да влезе в коалиция преди или след изборите, се превърна в основен вододел между лидера Надежда Михайлова и все по-открито заявяващия амбициите си експрезидент Петър Стоянов. Според Стоянов СДС трябва да каже, че е готов да прави коалиции с онези партии, които трудно биха минали четирипроцентовата бариера. Това изключва НДСВ и ДПС - те имат самочувствие да спечелят повече от четири процента. Липсата на коалиция вдясно и център означава да подарим властта на БСП. Според Надежда Михайлова обаче съюзяването преди изборите е поставяне на каруцата пред коня. И още: Хората очакват не договаряне между политическите лидери преди изборите, а коалиция на базата на получените резултати на парламентарните избори... Разбирането на Петър Стоянов за коалиционна политика беше изпробвано на президентските избори през 2001 г. и, както видяхме всички, не се оказа успешно. Вариантите на коалиционна политика, между които се колебаят в БСП, също се влияят силно от баланса между различните лобита на Позитано 20. Тук на преден план излиза вечната дилема на социалистите сами ли да управляват, или все пак да споделят част от властта. Засега ситуацията е неясна, което личи от противоречивите изявления на младия лидер Сергей Станишев. В интервю за в. Дума той определи прогнозите за коалиция с НДСВ и ДПС като спекулации и подчерта, че БСП ще се стреми към абсолютно мнозинство. Много скоро след това обаче в друго интервю заяви дословно, че БСП е готова да обсъжда едно коалиционно правителство във въпросния формат и допълни, че това може да бъде изтълкувано и като знак за постоянство в политиката на България по пътя на присъединяването й към ЕС. И накрая не бива да пропускаме и тези междупартийни договорки, които очевидно нямат практическо електорално значение, а по-скоро имат за цел да напомнят, че някои политически фигури все още съществуват. В този контекст бе и изявлението на царския депутат Николай Бучков, че независимият народен представител и бивш вицепремиер Евгений Бакърджиев щял скоро да направи нова парламентарна група под името Обединение Демократична алтернатива. В нея щели да се включат около двайсетина души - повечето депутати от НДСВ и независими. Все пак Бучков уточни, че всички нови партии и обединения, които се създават напоследък, имат един мотив и това е политическото им оцеляване. Общото във всички тези занимателни коалиционни истории е, че политиците се смятат за напълно свободни да се договарят за каквото си искат с когото си искат. Последната дума обаче ще имат избирателите. Този път айсбергът може и да не уцели Титаник-а.

Facebook logo
Бъдете с нас и във