Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЕЛСКА ЧЕСТ НА ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА

Едно мрачно подозрение надвисва над българското общество. Подозрението, че членството на страната в Европейския съюз, за което политическата класа продъни ушите и джобовете на целокупното гражданство, не й е чак толкова мило на сърцето. Нещо повече - че на политиците хич не им се иска да надянат на собствените си шии хомота на правилата, които ще ограничат техните и на спонсорите им доходи в рамките ако не честното, то поне на прилично възможното.Извън това подозрение здравият разум просто не намира обяснение за продължаващото повече от четиридесет дена офлянкване около съставянето и избирането на ново българско правителство. На българските политици, които мислеха и говореха за Европа главно като за пари и фондове, които ще разпределят (и поокрадват), в последно време им се наложи да чуят от Брюксел, че и получаването, и разпределянето на европейски средства ще се извършва под засилен контрол. И това хич не им хареса. На спонсорите на българските политици отдавна им е ясно, че финансовите и икономическите правила, които еврочленството на България ще наложи в страната, ще ги принуди да променят начина, по който правят от политиката бизнес и вероятно ще поокастри печалбите. А това хич не им харесва. И на подлежащата на реформиране част от съдебната система, рискуваща заради изискванията на въпросното еврочленство да загубят огромната си, безконтролна власт и произтичащите от нея благини, перспективата хич не се харесва. Не са ли тези сили достатъчно мощни, за да отхвърлят обществения интерес и да направят каквото трябва, за да отложат опасността? На първо време за 2008 година, пък сетне - ще видят...Ако някому подобно обяснение за трагикомичната оперета около съставянето на новото българско правителство се стори прекалено параноична, нека просто проследи какво ставаше в България в последните 40 следизборни дни. Обявената и самоизживяваща се почти като абсолютен победител на изборите Българска социалистическа партия вечерта на 25 юни се оказа обладател на 82 депутатски мандата. Досегашните управляващи от НДСВ се сдобиха с 53. Двете партии живееха в предишното управление в един, малко срамежливо неогласяван, но ясен и приеман от обществото морганистичен брак. Затова на същото това общество му се струваше не само вероятно, но и приемливо при постигнатите изборни резултати тъкмо тези две партии да съставят следващото правителство и мнозинство. Ресурс за това имаше - общо БСП и НДСВ заеха 135 кресла в Народното събрание. Евроентусиастите вече брояха и конституционното мнозинство - заедно с 34-те депутати на Движението за права и свободи, коалиционен партньор в досегашното правителство, приемането на трудните закони, изисквани от Брюксел, изглеждаше детска работа... Единствената значителна пречка пред една такава коалиция наблюдателите съзираха в евентуални лидерски амбиции - Сергей Станишев или Симеон Сакскобургготски ще е министър-председател на новия кабинет. Евроентусиастите се оказаха и големи наивници. За да си вържат гащите тъкмо по проблема с лидера, социалистите бяха предпоставили ядрото (така е и сега напразно мрънкат срещу думичката) на бъдещата коалиция. То се състоеше от БСП и ДПС и бе огласено от Ахмед Доган с тържествуващото търси се трети. Доган не бе и не е заплаха за лидерските амбиции на Станишев - защо младият човек да влиза в трудна битка с бившия цар за премиерското кресло, като може да седне в него и без това. Ама не стигали няколко гласа - тук и политическият брокер Доган (думите са на самия Станишев отпреди година), и бизнесменът на соцпартията Румен Петков знаят какво да се направи. И обещават. Дали са се опитвали да купуват депутатски гласове с плащане в брой, с обещания или заплахи - няма значение. Национално отговорен депутат стана нарицателно за подкупен - нещо като служебно отговорен катаджия, който пести служебната хартия за актове срещу двайсетачка в брой... А някой да е съвсем наясно какво точно, освен искането за консенсусно вземане на решенията препъна преговорите на БСП с НДСВ? Чуват се едни приказки... И нито един микрофон ли не е работил по време на тия преговори, нито една стенограма или поне записки ли не са водени? Или просто някой премълчава, мимоходом послъгвайки...Така или иначе тройната коалиция не се състоя, защото всички или някои от преговарящите не я искаха. За това какво стана пък с правителството, дето трябваше да го изберат подкупени депутати, знаят всички. Нищо ново не се случва и при преговорите за втория проучвателен мандат - на НДСВ. Пред обществото е извадено на показ нараненото в трагичната нощ на проваления избор сърце на Сергей Станишев. Наскърбената селска чест (по Пиетро Маскани) на Румен Петков и Румен Овчаров. Задълбоченият политически анализ за настроенията на партийните низини, направен въз основа на еднодневен митинг на Бузлуджа (виж стр. 12). И повтарящият се рефрен - ДПС и БСП си обещават да си бъдат верни. С две думи - и тоя мандат го отпишете...Има и новости - писмото на Станишев до царя, в което той иска отговор на 12 въпроса. Повечето от тях звучат като вие какво мислите - маскари ли сте, или да. Медиите за кратко се поколебаха в търсене на метафора за документа, после единодушно се спряха на Репиновия сюжет - Запорожци пишат писмо на султана. Междувременно и изнудването продължаваше да върви с пълна сила - дотам, че един червен депутат обеща парламентът да преразглежда по целесъобразност (а не по законосъобразност) сделки на отиващото си правителство - като тези с външния дълг, например. Любопитно, ако решат, че замените и изкупуванията са били нецелесъобразни, социалистите ще купят пак български брейди облигации ли? Не се разбра и ще се ровят ли например в историите с Държавния резерв, или с парите от фонд Бедствия - тях досега ги управляваха министри от ДПС? Или питаме напразно?А очевидно състоялата се вече уговорка с коалицията Български народен съюз (Софиянски, Мозер, Каракачанов) ще спаси президента Георги Първанов от конфуза да връчва третия проучвателен мандат на ДПС. Ще го вземе посочен от споменатите лидери на БНС кандидат за премиер, ще се състави правителство, вероятно твърде подобно на бламираното миналата седмица. Може би с по-малко министри турци, може и просто с повече министерства. Ще се възроди и една традиция - всъщност единственото българско правителство след Първата световна война (като изключим мътните времена около деветоюнския преврат) без земеделец министър бе това, дето сега е в оставка. А на нас, обществото, или хората, както ни викат политиците, ни остава да видим как тоя кабинет на орела, рака и щуката дръзновено ще поведе България към сияйните европейски висоти. С младежкия плам на Сергей Станишев, кристалната съвест на Стефан Софиянски и националната безкомпромисност на Краси Каракачанов начело. Колкото до Ахмед Доган - той си знае работата. Неговото не се губи.Всъщност, я забравете за европейското членство на родината през 2007 година. Тези хора няма да допуснат такова нещо. Те неслучайно още отсега впрегнаха клакьорите си да разправят наляво и надясно как лошите европейци никак, ама никак не ни искали. И да обясняват, че когато от Брюксел казват просто изпълнете поетите ангажименти, това значи но пасаран. Работата е проста - няма да допуснат тези ангажименти да бъдат изпълнени. Ей така национално отговорните ни представители във властта ще провалят най-хубавото, което можеше да се случи в цялата многолетна, проклета българска история.За да могат да продължат да крадат сиромашките ни грошове - няма да го допуснат. А дали представлението, дето ще ни играят, ще е Селска чест, или Нестинарка - е все едно...

Facebook logo
Бъдете с нас и във