Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЕКСУАЛНИЯТ ТЕРОР НА БАНКЕРА ВЕРНЕР


Служителките в Народната банка в Калв треперели от
своеволията на своя шеф. Той ги насилвал и принуждавал надзорния
съвет да прикрива действията му.


Ервин Вернер - председател на управителния съвет
на Народната банка в Калв, бе обвинен, че е използвал служебното
си положение, за да злоупотребява сексуално със своите подчинени
служителки и дори, че най-малко два пъти си е позволил да извърши
изнасилване. Криминалният инспектор Циклер открил върху килима
в заседателната зала на банката съмнителни петна, за които се
предполага, че са останали след сексуалните изпълнения на Вернер.
При съвестната работа на чистачката обаче дори и най-прецизната
техника не би могла да установи с точност дали това е така. Всъщност


47-годишният банкер бе изправен пред областния съд


в Тюбинген въз основа на показанията на 35-годишната
банкова служителка Сузане Мюлер и на още две нейни колежки, свидетелствали
под клетва, че общо седем пъти през 1996 и 1997 г. техният шеф
ги е принуждавал към сексуални действия под заплаха от уволнение.
Първоначално той ги галел по главата и целувал зад ушите, след
което преминавал към брутално опипване по цялото тяло. Винаги
преди да пристъпи към своя предварителен план, банкерът задавал
един и същи въпрос: Да изгася ли лампата, за да не правим
безплатно шоу на съседите на Кроненгасе отсреща?


За него ние бяхме само обект на необуздани
сексуални страсти - заявява по-късно Сузане Мюлер.


Към делото били приложени данни за сексуален тормоз
и върху други три служителки на банката, но поради технически
причини прокурорката Ротрауд Хьолшер се лишила от техните показания
в обвинителния акт.


Естествено Ервин Вернер отрича всичко, твърдейки,
че той самият е


жертва на женската природа


Никого не съм изнасилвал, никого не съм принуждавал
да върши нещо против волята му - е позицията му пред съда.
По думите на обвиняемия със Сузане Мюлер той наистина е имал любовна
афера, но тя била взаимна и напълно доброволна. Дори Сузане първа
направила фаталната крачка и се опитала да го прелъсти. След това
обаче Вернер се отдръпнал и това принудило служителката му да
търси отмъщение.


Ервин Вернер е женен и има пет деца. Освен шеф на
Народната банка в Калв е преподавал и в Банковата академия в Щутгарт.
Колегите му от управителния съвет разправят, че на заседанията
той много често се отплесвал и бил способен да разказва с часове
за мъжките си подвизи. След поредното си завоевание банкерът имал
навика да се хвали пред колегите си и да им обяснява в детайли
своите любовни похождения - естествено без да назовава имена.


Сузане Мюлер забелязала


мъжката солидарност


на своите шефове на връщане от един излет с колеги
във влака от Залцбург за Щутгарт. Тогава Ервин Вернер я придърпал
в купето си, където имало още двама шефове на банката - Вилфрид
Щайнер и Томас Херцингер, с думите: Сега ще те изнасилим,
Сузане. Но ти няма да казваш нищо, защото.... След това
я притиснал към седалката, докато Щайнер придърпвал пердетата
на прозореца. След кратка борба Сузане успяла да се отскубне и
побягнала, изпратена от ехидния смях на шефовете си.


Вернер заявява пред съдиите, че не може да си спомни
за подобен инцидент, представяйки се за жертва на женски
интриги. Нападките срещу мен - казва той - започнаха
веднага, щом оглавих Обединените народни банки Вайл дер
Щад.


Прокурорката обаче е на мнение, че няма и следа
от интрига, а се касае за


точно пресметнати действия


Ервин Вернер започнал да се държи агресивно спрямо
Сузане едва след като разбрал, че тя сама отглежда 13-годишната
си дъщеря и не получава никаква издръжка от бившия си съпруг.
В началото започнал с бегла целувка, потупване по рамото или неволно
докосване по бюста. Но като забелязал объркването в поведението
на подчинената си, отишъл по-далеч: Възбуждаш ме, Сузане!
Искам да спя с теб.


Отказите на служителката не охладили страстите на
банкерския бос. Никой не можел да й помогне. Когато напускала
кабинета на шефа си, усещала само съчувствените погледи на потърпевшите
преди нея. В показанията си Сузане Мюлер разказала как се случило
насилието: Той ме придърпа към себе си в коженото кресло
и ми изви ръцете зад гърба. С другата ръка започна да разкопчава
блузата ми и ме разголи до кръста. След това започна да ми говори,
че сега имам уникалния шанс да изиграя ролята на Моника Люински...


Друг път директорът на банката я принудил да правят
секс на пода на кабинета му. Третият път я проследил, когато влязла
в архива и я изнасилил между етажерките. Когато се опитала да
се брани, той я хванал за косата и започнал да я дърпа с думите:
Ти също го искаш, нали? Зная, че ти също го искаш. Кажи,
нали е така...


След последния инцидент банкерът многократно я заплашвал.
Трябваше да държа езика си зад зъбите, защото за него нямало
нищо по-лесно от това да се отърве от една досадница - цитира
Сузане думите на шефа си. Едва след като две по-млади нейни колежки
се оплакали на Хорст Либерман - член на управителния съвет на
банката, тя се престрашила да разкрие и своята тайна. Исках
само той да престане да ме използва като сексуална играчка
- признава Сузане.


Оплакванията на трите жени


били обсъдени от целия управителен съвет на банката.
Резултатът обобщава Сузане Мюлер: Казаха ми, че всичко било
уредено мирно и тихо и за мен няма да има никакви последици. Аз
обаче трябва да се държа така, сякаш никога нищо не се е случило.
И няма да пострадам. Дори ми напомниха, че съм длъжна да направя
това - в името на възпитанието на дъщеря ми.


Само два дни по-късно обаче Ервин Вернер я среща
в коридора и й казва: Утре съм решил да ти отделя малко
време. На другия ден Сузане се направила на болна и отишла
направо в полицията.


Докато властите разследват случая, надзорният съвет
на банката на няколко пъти се опитал да повлияе на хода на следствието.
Изпратени били два писма, в които се настоявало за прекратяване
на следствените действия с твърдението, че Ервин Вернер е отличен
съпруг и чудесен професионалист, един забележителен и способен
банкер. Едва след като четирима от членовете на надзорния
съвет подали оставка в знак на протест срещу манипулативната тактика
на този орган, а мотивите за своето решение разгласили в местните
медии, Ервин Вернер решил да напусне поста си. Но не гузен и разкаян
- напротив той поискал и получил 100 000 марки обезщетение за
преждевременно прекратяване на трудовия му договор.


Междувременно Сузане Мюлер постъпила за лечение в
психиатрична клиника. В началото на лятото тя поискала да се върне
на работа, но новият шеф - стар приятел на Ервин Вернер, я посъветвал
да продължи болничния си лист. Той щял да й изплаща
разликата между предишната работна заплата и парите от социална
помощ, които получавала като болна. Така Мюлер получава 2000 марки
месечно от болничната каса, а останалите 350 марки й ги плаща
Народната банка.


Присъдата


Областният съд в Тюбинген осъди Ервин Вернер на четири
и половина години затвор за изнасилване, принуждаване към сексуални
действия и злоупотреба със служебното положение. В заключителната
си реч председателят на съда Ернст Гюнтер Гребе е порицал и поведението
на управителния съвет на Народната банка: Отговорните лица
в банката са занижили отговорността си за нормалния климат и защита
правата на своите служители. Трите банкови служителки са били
изоставени напълно беззащитни на своеволията на един самозабравил
се банков шеф. Това е едно осъдително и напълно безотговорно поведение.


Адвокатът на Ервин Вернер обяви, че ще обжалва присъдата
и че неговият клиент е невинен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във