Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЕКРЕТНИТЕ ФИНАНСИ НА ФОРМУЛА 1

Финансирането на един от най-гледаните спортове в света - състезанията с болиди Формула 1 (Ф1), бе обвито в дълбока тайна, пазена ревностно и от човека, който управлява иззад кулисите тази машина за пари. Неговото име е Бърни Екълстоун.


Доскоро финансовата структура на Формула 1 бе твърде малко осветена. От двайсет години насам Екълстоун бе единственият човек, който следеше изкъсо колко пари постъпват и къде се препращат. През 1998 г. разследване на предаването Панорама на радио Би Би Си повдигна малко завесата пред начините за финансиране на състезанието. Но едва последният доста успешен опит на Екълстоун през юни 1999 г. да привлече средства в размер на 1.4 млрд. щ. долара чрез емисия на корпоративни облигации позволи да се види повече от това, което става зад завесата. През последните три месеца екип от сп. Иконъмист е проучил картотеките, в които се съдържат данни за британските компании, управлявани от Екълстоун от 1951 г. насам. Журналистите от популярното списание проследили и потоците от милиарди долари, спечелени от Формула 1 и минали през ръцете на Екълстоун, както и различните сделки с търговските права на Формулата.


На 28 юни т.г. в офиса на Международната федерация по автомобилизъм (Federation Internationale de l'Automobile - FIA) в Женева делегати от над 70 национални автомобилни асоциации по света, които съставят върховния й орган - Общото събрание, се събраха на извънредна сесия и гласуваха единодушно едно-единствено решение. То бе да се одобри препоръчания от Висшия съвет на FIA договор за предоставяне на търговските права на федерацията върху автомобилното състезание Формула 1 на един-единствен човек - Бърнард (Бърни) Чарлз Екълстоун. При това за сто години напред - до 31 декември 2110 година. За тези безценни права нямаше търг - г-н Екълстоун бе единственият кандидат. Делегатите се заклеха да пазят строга тайна, за да са сигурни, че няма да има изтичане на информация.

Цената на мащабната концесия

е 360 млн. щ. долара, при това федерацията по автомобилизъм отлага с доста години плащането на по-голямата част от тях. Тази сделка дава изключителни права на Екълстоун чрез основната компания от империята си - Мениджмънт на Формула 1 МФЕ (Formula One Management - FOM), да преговаря и да събира тлъсти комисиони от организаторите на състезанията за Голямата награда. Пак той е единственият оторизиран да продава телевизионните права за отразяване на 17-те й старта по света, които всяка година събират пред малките екрани около 5 млрд. зрители.


Международната федерация по автомобилизъм (FIA) е организация с идеална цел, която ръководи автомобилните спортове, включително Формула 1. Тя съставя и налага спазването на спортно-техническите правила на Формула 1. Федерацията одобрява и всеки желаещ да организира състезание за Голямата награда. Нейни експерти подлагат всяка кола от Формула 1 на технически преглед. Федерацията съответно получава значителна част от приходите си именно от стартовете на Формулата.

Президент на FIA от 1991 г. насам

е изисканият английски адвокат Макс Руфус Мозли (син на сър Осуалд Мозли) - дългогодишен съдружник на Екълстоун. Мозли-младши е адвокат на Екълстоун от 1977 до 1991 г., когато го избират за президент на FIA. За този пост не се полага заплата, но докато Мозли е президент, благодарение именно на Формула 1 Екълстоун става най-богатият предприемач във Великобритания.


През 1987 г., когато шеф на FIA е французинът Жан-Мари Балестър, предшественик на Мозли, Екълстоун става вицепрезидент на Федерацията и е натоварен с организирането на състезанията. Екълстоун, Мозли и Балестър са трима от осемте членове на могъщия Висш съвет на FIA. Другият важен член е Марио Пикинини, директор на Ферари. Италианецът е и вторият директор на фирмата МФЕ (Мениджмънт формула 1), чийто собственик е Екълстоун.


Всички във Формулата гледат на Бърни и на Макс като на режисьори на цирковото представление Формула 1.

Екълстоун навлиза в бизнеса

като продавач на мотоциклети втора употреба. И още в началото на кариерата си проявява склонност и талант за финансови измами. След като продава мотоциклетния си бизнес, той прибира в джоба си около 10 хил. англ. лири, които по право се падат на данъчните служби. Когато данъчната администрация завежда дело срещу него, съдията описва машинациите на Екълстоун като твърде необичайни и постановява, че той е нарушил фирмения закон. За всеобщо учудване Екълстоун, който никога не е бягал от битките, не се явява на делото. Съдията твърди, че ... самите документи и предположенията, направени от съда, са изисквали обяснение,... но Екълстоун не се явил да го даде.... През декември 1971 г. осъждат Екълстоун да плати на фиска над 10 хил. англ. лири.


Два месеца преди произнасянето на присъдата Екълстоун вече е купил отбора Бребхем, който се състезава във Формула 1. Освен това Бърни вече продава коли втора употреба и предлага финансиране на клиентите си.

Революцията на Екълстоун

Разследването на финансовите дела на Формула 1 показва, че в периода 1987-1996 г. автомобилната федерация задържа близо 120 млн. щ. долара при необичайни обстоятелства в полза на две компании, тясно свързани с Екълстоун. Разследването показва също, че Висшият съвет на FIA през 1995 г. одобрява сделка, съгласно която МФЕ поема под наем търговските права на FIA върху Формула 1 за 14 години. Тогавашният вицепрезидент на АКФЕ (Formula One Constructtor's Association - FOCA, колективният глас на отборите, които се състезават във Формула 1), Кен Тирел казва, че не е бил в течение на преговорите до приключването на сделката. Крайният резултат от нея е, че АКФЕ, която до този момент държи под наем редица търговски права на състезанията, след 1981 г. е подменена от компанията на Екълстоун. Именно за продължението на този договор гласува в края на юни общото събрание на FIA, и то за още сто години.

Как Екълстоун успя да си извоюва

толкова мощна позиция? Когато купува екипа на Бребхем през октомври 1971 г., той навлиза в спорт, в който се подвизават добре платени... аматьори. Богати бизнесмени, дребни аристократи и всевъзможни паразити се въртят около състезанията за Гран При.


Спортът е непрофесионален, етапите и колите са опасни, шофьорите често загиват. Редовите фенове са заклети ентусиасти, готови да се примирят със слабата организация и калните терени, за да видят героите си за секунди в светлините на прожекторите и под струите на шампанското. Телевизионните мрежи все още предпочитат да разпространяват само националните етапи на Голямата награда и едно или две известни чуждестранни състезания, като например това в Монако.


Екълстоун открива, че много от неговите колеги - притежатели на отбори, са механици или бивши пилоти и почти не се интересуват от управлението и от някаква дългосрочна политика на Формулата. Те се съгласяват да предоставят тези дела в неговите ръце, а той се задълбава в подробностите около преговорите с организаторите на обиколките и овладява сложната организация на придвижването им по света. Екълстоун става президент на Асоциацията на конструкторите в средата на 70-те години.


По онова време разходите за провеждането на състезанията от Формула 1 растат и предизвикват силно напрежение вътре в спорта. И АКФЕ, и FIA искат да контролират парите от телевизионните предавания и приходите, които получават организаторите на състезанията. След една разгорещена битка между Екълстоун и Мозли, от една страна, и FIA, от друга, през 1980 г. се постига компромис, известен като Споразумението Конкорд (по името на парижкия площад Конкорд, където се намира френският офис на Формулата). Според това споразумение приходите от Ф1 се разпределят между заинтересованите страни - Автомобилната федерация (FIA) и Асоциацията на конструкторите (АКФЕ). Признава се върховенството на FIA като висш орган, който създава правилата и притежава всички търговски права, включително за радио- и телевизионното излъчване на спортните състезания. Но търговските права са отстъпени под наем единствено на АКФЕ за срок от четири години. Тогава на Екълстоун е възложено и персонално да управлява правата от името на Асоциацията на конструкторите на автомобили за Формула 1.


Практическият резултат от договора Конкорд е, че

спортът става по-професионален

Например всеки екип, който е подписал този документ, гарантира, че ще се явява на всеки кръг от състезанията. Това от своя страна означава, че телевизионните компании ще могат да разчитат на истински спектакъл. Екълстоун, съзирайки възможност да привлече повече пари за спорта, подписва през 1982 г. договор с Европейския съюз за радиоразпространение (European Broadcasting Union - EBU). Съюзът е шапката на държавните електронни медии в Европа. С това споразумение европейските електронни медии се съгласяват да показват всички състезания за Гран При, а не според случая, както дотогава.

Това е повратна точка

във финансирането на екипите от Формула 1. Телевизионните предавания смазват добре колелата на този бизнес. Спонсорството се превръща в специален източник на доходи за екипажите от Ф1. Цената, която плаща спонсорът, се обвързва пряко с броя на телевизионните зрители.


В средата на 80-те години приходите от телевизионните предавания стават по-стабилни. Екълстоун подновява договора на АКФЕ с Европейския съюз за радиоразпространение за нови пет години. Но през 1990 г. британският бизнесмен много проницателно констатира, че в Европа вече има повече кандидати за телевизионните права за излъчване на състезанията поради нарасналия брой търговски канали, отколкото тези, които обединява Европейският съюз по радиоразпространението. И - надушил повече пари за Формула 1, а и за себе си, той не подновява контракта. Броят и демографският профил на зрителите на Ф1 са изключително атрактивни за рекламодателите, поради което и телевизионните канали могат да си позволят да платят повече за правата за излъчване.

Бърни пред избори

През 1987 г. Екълстоун навлиза в нова фаза от кариерата си във Формула 1. В тази година той е избран за вицепрезидент на FIA. През 1988 г. продава своя отбор Бребхем. За още пет години влиза в сила ново Споразумение Конкорд. През 1992 г. срокът на договора пък е удължен - до 1996 година. По силата на тези контракти FIA отново дава под наем търговските си права на АКФЕ. Този път обаче Асоциацията възлага управлението им на основната по онова време търговска фирма на Екълстоун Поддържане и управление на Формула 1 - ПУФЕ (Formula One Promrotions and Administration - FOPA). На практика става дума за договори за доверително управление между Екълстоун и АКФЕ.



Приходите във Формула 1 постъпват от два потока

Единият са вноски, плащани от електронните медии и такси, плащани от организаторите на състезанията (виж Схема 1). Приходите от телевизионни предавания се разпределят, както следва: 47% - между екипажите на Формула 1, 30% - за FIA, и 23% - за АКФЕ. Таксите, внасяни от организаторите, остават в ПУФЕ (фирмата на Екълстоун), която се задължава да плаща премии на екипажите от името на организаторите. Отборите на свой ред се отказват от тези пари на организаторите в полза на ПУФЕ заради ангажимента на нейния собственик да поеме известен търговски риск и да плаща премиите, независимо дали всички организатори са се издължили. Тази сделка дава големи възможности на Екълстоун - колкото са по-големи таксите, толкова повече пари остават за него.


Организаторите, които не във всички случаи са собственици на състезателните писти, поемат някои от разходите и финансовите рискове, които съпътстват надбягванията за Голямата награда. Между тях спадат поддържането или наемът на пистите, рекламата, вноските за FIA, обезопасяването на трасетата и т.н. Организаторите разчитат на приходи от продажбата на билети, на такси от притежателите на концесии и от различни фирми и организации, които осигуряват битово състезателите и помощните екипи. Организаторите отстъпват на Екълстоун всички медийни права, които притежават, и се съгласяват на известни ограничения при представянето на други видове състезания. Повечето от тях се отказват и от правата за реклама около пистата.

Формула 1 става офшорка

Като се имат предвид договорите на Екълстоун с Европейския съюз за радиоразпространение, сделките, които осъществява FIA, са, меко казано, странни. По време на действието на двете споразумения Конкорд от 1987 и 1992 г. срещу скромна годишна такса Федерацията на автомобилистите се отказва от 30-те си процента от приходите от телевизионни излъчвания, оценявани на 120 млн. щ. долара, в полза на две компании, известни под името (и двете) Олсоп, Паркър amp; Марш - ОПМ (Allsopp, Parker amp; Marsh - АРМ). Федерацията се кълне, че е сключила сделката, защото приходите от телевизионните предавания са несигурни. Но на това обяснение е трудно да се повярва. FIA отказва да отговори на по-детайлни въпроси около компаниите ОПМ.

Най-занимателният въпрос е кой стои зад двете фирми?

ОПМ1 е британска компания, създадена през 1983 година. Първите й директори са Патрик (Пади) Макнели и Люк Арган, швейцарски адвокат. Макнели е работил в тютюневата фирма Филип Морис, където едно от задълженията му е било да действа като момче за поръчки на покойния Джеймс Хънт. Той е световен шампион във Формула 1 за 1976 г. и се състезава в екипа, спонсориран от Филип Морис. Макнели е близък бизнеспартньор на Екълстоун от 1984 година. Арган пък е бос на офшорна компания за доверително управление, основана от втората съпруга - хърватка, на Екълстоун, и е част от схема за избягване на данъци (виж Схема 2). През 1996 г. Екълстоун прехвърля две от ключовите си компании на своята съпруга.


ОПМ1 има дванадесет акции с еднакъв номинал. Юридическата (за разлика от истинската) собственост върху десет от тях може да се проследи чрез две други фирми до компания за доверително управление, регистрирана на британския остров Гернси, който е офшорна зона. Истинският им собственик обаче е добре прикрит. Има и други интригуващи подробности около ОПМ1. Адвокатска кантора подготвя първоначалните й, изисквани по закон документи, а човекът, който е подписал някои от тях, е Стивън Мълинс. От края на 1990 г. до началото на 1993 г. адресът на офиса на ОПМ1 съвпада с този на Мариот Харисън, собственик на адвокатска кантора и партньор на Мълинс. Адвокатите действат от името на компаниите на Екълстоун и миналата година, когато е пусната емисия на корпоративни облигации, за която стана дума в началото. Мълинс освен това е юридически консултант на фамилната фирма за доверително управление на Екълстоун. Мълинс и Арган са и директори на френската компания Екселис, която притежава състезателното трасе Пол Рикар. Екселис е 100% собственост на същия фамилен тръст.

ОПМ1 носи големи доходи

Общата й печалба за периода 1985-1988 г. е почти 34 млн. щ. долара срещу печалба от около 9 млн. англ. лири (14 млн. щ. долара), спечелени от ПУФЕ. Печалбите на компанията ОПМ1 не се облагат с данъци във Великобритания, защото е регистрирана така, че съгласно данъчното законодателство не се смята за резидент в Обединеното кралство. След промените в английските данъчни закони през 1988 г. обаче ОПМ1 вече не попада в такива привилегии и прекратява търговската си дейност.


През септември 1988 г. в Ирландската република е основана

компания, наречена отново ОПМ (ОПМ2)

По онова време ирландските власти все още разрешават на местни компании да се регистрират като не-резиденти по отношение на данъчното облагане, ако отговарят на определени критерии. На пръв поглед второто издание на ОПМ изпълнява тези изисквания. Нито един от директорите й не живее в Ирландия. Юридическите й собственици също не са в републиката. ОПМ2 има две акции. Арган е юридическият собственик на една от тях от 1989 г., а хората от кантората му - на другата.


ОПМ2 никога не е представяла никакви сметки в Ирландия. С цел да държи финансите си в тайна, тя предявява искане за освобождаване от проверки, което се разрешава само на компании, които не търгуват с цел реализиране на печалби от акционерите им. За да кандидатства за подобно изключение, в устава на фирмата трябва изрично да е заложена клауза в този дух.


Документите сочат, че

ОПМ1 и ОПМ2 в действителност са една и съща компания

Така че реалните им собственици също би следвало да са едни и същи. Пред Иконъмист Екълстоун твърди, че винаги е смятал, че Макнели е собственик на Олсоп, Паркър amp; Марш. Но ако се вземат предвид одитираните счетоводни сметки на ОПМ1, които Макнели е подписал, той е притежавал само една от 12-те акции на ОПМ1. Сметките разкриват същата истина и за Арган.


Тъй като Екълстоун е бил отговорен за разпределянето на приходите от телевизионни излъчвания на АКФЕ, той би трябвало да е в течение на плащанията в цитирания голям размер, насочени към компаниите ОПМ. Той обаче обяснява на журналистите от Иконъмист: Доколкото се касае за плащания от страна АКФЕ, вашата информация за договор между Олсоп, Паркър amp; Марш и МФА не е вярна.


Екълстоун има и други връзки с ОПМ2. През 1987 г. Международната федерация по автомобилизъм прехвърля на ОПМ правото да използва всички права за отразяване на шампионатите на FIA (без тези за Ф1). От 1990 г. до 1996 г. ОПМ2 натоварва Интърнешънъл Спортсуърлд Камюникейтърс - (International Sportsworld Communicators - ISC), друга компания, контролирана от Екълстоун, да се разпорежда с някои от тези права. През август ИСК сключва договор с FIA, съгласно който тя придобива правата, принадлежали преди на ОПМ. Същата година семейството на Екълстоун продава ИСК за неуточнена сума, но със сигурност - поне няколко милиона долара.


Подобно на парите от 30-процентния дял на FIA от приходите от телевизионни излъчвания на Формула 1, през компаниите ОПМ, изглежда, са били прекарани

доходи от още два източника

- парите от Падок Клъб и от рекламите по състезателните трасета, чийто общ размер днес е от порядъка на десетки милиони долари годишно. Финансовият мениджър на един от организаторите на състезанията е споделил пред сп. Иконъмист, че Екълстоун не е оставил никаква алтернатива на компанията му и го е принудил да се откаже от рекламните права по трасето в полза на компаниите ОПМ. По същия начин и Падок Клъб получава най-добрите терени безплатно. Странното в случая е, че Екълстоун е настоявал тези облаги да се прехвърлят на ОПМ2. Едва ли би се съгласил на това, ако не знаеше кой е действителният собственик на компанията.


Компаниите ОПМ имат търговски връзки и с Олспорт Мениджмънт (Allsport Management SA) - швейцарска компания, основана през 1984 година. Финансовата информация от нея не е предоставена публично, не е известен и действителният й собственик. Днес името й се свързва с правата за рекламиране по протежение на състезателните трасета. В момента нейни директори са Макнели, Арган и една швейцарка. Екълстоун е съобщил на медиите, че Олспорт е компания на Макнели.

Печалбите

През финансовата година, приключила в края на март 1996 г., основната компания на Екълстоун е реализирала печалба от 59 млн. англ. лири преди облагането с данъци (и преди да изплати възнаграждението на шефа си). Екълстоун веднага пресмята огромното състояние, което би получил, ако емитира корпоративни облигации на фондовия пазар. Един от проблемите обаче е, че името му не стои под нито един от договорите за правата на Формула 1 - там са печатът и фирмата на АКФЕ. Това препятствие е преодоляно в края на 1995 г., когато Върховният съвет на FIA прехвърля правата на федерацията върху Формулата на МФЕ (с други думи, на Екълстоун) за период от 14 години. FIA се отказва от 30-те си процента постъпления от телевизионното отразяване на състезанията срещу годишна издръжка от 8-9 млн. щ. долара. Казано по друг начин, федерацията прехвърля директно на МФЕ доходите, които преди това са отивали в компаниите ОПМ.


Екипажите от Формула 1 обаче побесняват, когато научават, че Екълстоун като президент на тяхната асоциация, е направил сделка с FIA, за да подмени Асоциацията на конструкторите като притежател на правата със своята фирма. Три отбора от Ф1 - Макларън, Уйлямс и Тирел - открито се противопоставят. Останалите осем екипа обещават подкрепа, но желанието им за съпротива скоро се изпарява. Трите отбора отказват да подпишат новото споразумение Конкорд, въпреки че това се отразява зле на финансите им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във