Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЕГАШНИЯТ МОДЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ ВЪЗПРОИЗВЕЖДА КОРУПЦИЯТА

Г-н Бунджулов, какви са вашите очаквания за евентуални размествания в политическото пространство до изборите през следващата година?


- Връщането на СДС на власт бе свързано с очакването, че ще се излезе от политическия модел на прехода. Това беше не само очакване на избирателите, но и идеята на самия Костов. През 1998 г. той говореше за края на политическия преход, за създаването на стабилна политическа класа, за стабилна политическа система, за партии, които са прозрачен посредник между гражданското общество и държавата. Това твърдеше той през 1998 г. и това беше неговата легитимационна стратегия. Всъщност се оказа, че това не е излизане, а по-скоро епилог. Епилогът на този политически модел. И началото на края на сегашното управление.


Оттук насетне очаквам във връзка с парламентарните избори, но и след тях, да настъпят сериозни промени в политическото пространство. И то ще бъде различно от предходното политическо пространство - на прехода, когато ставаше дума за политическа игра без правила, за политическа симулация, за различни прераждания, мимикрии и т.н. Сега вече наблюдаваме социално разслоение от съвършено нов тип, с нови социални бази, нови настроения. Налице е огромно море от напълно изнемогващи обекти, които на практика са изхвърлени и от икономиката, и от пазара, и от социалните механизми.


Всъщност досега нямаше ляво и дясно. Това бяха измислени истории. Имаше стратегии на легитимация на елити и на преструктуриране на капиталите, легитимация на кражбите и на унищожаването на икономиката. Но сега вече идва този, който ще предяви сметката. Ресурсите - и материалните, и символните, са изчерпани изцяло. Основните симптоми са, че огромна част от хората не искат да гласуват, а тези, които имат политически пристрастия и гласуват за двата отбора, са малцинство. Повечето хора са вън от политиката, вън от политическото участие. Най-просто е да се каже, че те са аполитични или деполитизирани. Аз мисля, че те просто са агресивно мълчаливи хора, които следващия път няма да щурмуват парламента, а Халите. Очаквам големи размествания, защото натискът на това мълчаливо мнозинство ще започне да прережда политическия ландшафт и от големите политически партии СДС и БСП ще се родят нова левица и нова десница.

В контекста на казаното от вас искам да ви попитам кой ще предяви сметката?


- Предявяването на тази сметка няма да е еднократен акт. Сметката вече бе предявена частично на местните избори. На тях големите губещи бяха големите партии. Това всички много бързо го забравиха, но ще си го спомнят отново на парламентарните избори. Ако някой спечели, това бяха другите партии, а една огромна част от хората изобщо не отидоха да гласуват. Този сюжет тепърва ще получи своето развитие.


Мисля, че ще текат два процеса, които няма да завършат на парламентарните избори, а по-скоро частично ще кристализират. През есента ще има много бурни процеси на ферментация вляво. Те ще са свързани с консолидация на левия център, на социалистическото и социалдемократическото начало.

Около кого?


- Около една прагматична левоцентристка социално-либерална форма на управление, с всичките й въпросителни засега.

Социално-либерална! Някои политици определят тази форма като дървено желязо...


- Да отидат в Западна Европа и ще видят как точно функционира. Но ние говорим за политическа формула, която може да кристализира между социалистическите и социалдемократическите формации и Доган. Това е т.нар. социално-либерален модел у нас, но като политическа формула, а не като практически модел на обществото. Защото на Запад практическият модел, по който функционира обществото, е социално-либерален. Лявото и дясното са се срещнали някъде, в някакво центристко пространство, където разликите са функционални.


Според мен, у нас, наляво ще има процеси на консолидация, а вдясно ще има процеси на разпад и търсене. Ще се правят панически опити за създаване на второ СДС или ОДС, за някакво второ издание на тази формула. Ще сме свидетели на едно голямо наддаване за коалиционни партньори и в левия, и в десния център, в зависимост от позициите им в това наддаване. Вече се вижда, че основните актьори в синята коалиция започнаха да дават знаци за самостоятелност - ВМРО например. Доган много преди това излезе от ОДС. Така че тази формула в нейния вид отпреди три години практически се разпада.

Целта на ВМРО не е ли да влезе самостоятелно в парламента и впоследствие сама да избира с кого да се коалира като равноправна политическа сила, а не просто като част от СДС?


- Ако се вдигне бариерата за партиите на 6% и на 10% за коалициите, това едва ли е възможно. По-интересното е, че управляващите обсъждат някои екстремни варианти, свързани с промяна на правилата на право за влизане в парламента. Те имат един уникален ход, но няма да го предприемат.

Какъв е той?


- Ами да направят ново правителство. Тъй като второто правителство на Костов не изигра своята роля, хората не го припознаха като нов кабинет. Сега управляващите имат един радикален ход - да завършат, както започнаха. Започнаха със Софиянски - да завършат със Софиянски. Тоест да направят правителство, оглавявано от него, и да се опитат да се измъкнат в последния момент.


Има и друг - по-елементарен вариант - да разширят формулата, като още преди изборите направят коалиционно правителство. В него могат да привлекат качествено нови партньори, като например Евролевицата. Защо не и Доган. Макар че той не би се съгласил. Мисля обаче, че този вариант е невъзможно да се осъществи поради една основна причина. Управляващите жизнено се нуждаят от още малко време, за да дораздадат баницата, от която има още няколко тлъсти хапки.

Не смятате ли, че именно икономическият интерес ще попречи на СДС да се разцепи?


- Точно заради това аз мисля, че те няма да преминат към най-радикалния вариант - до есента на тази година да излъчат ново правителство на СДС, което междувременно да се опита да реши главния проблем - да спаси СДС от електорално сриване на парламентарните избори. Другият вариант - да се изтеглят изборите напред - ми се струва хипотетичен. Според мен предсрочни избори са невъзможни, те ще бъдат май-юни догодина.


Вариантът ново правителство на СДС е практически нулев. Така че ще бъдем свидетели на бурна ферментация с опити за консолидация - вляво, а вдясно - на трусове, нарастващи, но не докрай избили противоречия, защото все пак същите тези интереси, за които вие говорите, ще запушват тази ситуация. И най-вероятно Бонев ще си остане един самотен дразнител.

Кой трябва да остане в първата редица на властта след изборите следващата година? БСП, която вече обяви, че е готова за нея?


- Оригиналното в ситуацията е, че БСП не е готова за властта, а СДС не може да я упражнява повече в този си вид. Налице е огромен вакуум. Шансът и за едните, и за другите е, общо взето, еднакъв и този, който действа с много по-голяма решителност, с много по-голямо въображение, той ще успее.

Мислите ли, че това е в кръвта на БСП?


- Мисля, че това е голямото предизвикателство. БСП трябва да тръгне срещу самата себе си, за да успее. Ако го направи, ще успее, и шансовете й ще се увеличат рязко.


Същото е и със СДС. Ще тръгне ли СДС срещу собствената си кръв. Ще може ли СДС да се прочисти по такъв начин, че да имаме едно СДС с човешко лице. Ами ако не се случи нито едното, нито другото? Какво ще стане тогава?

Няма ли и трети вариант - Доган плюс леви формации?


- Това няма да бъде стабилна конфигурация. Центърът няма достатъчно политически потенциал да излъчи управленска формула, коалиционно правителство. Ще минат една-две години на преходен период и след това отново ще стигнем до предсрочни избори. Между другото това е един твърде вероятен вариант, тъй като ако процесите вдясно и вляво не узреят добре, може да влезем в нова политическа криза, която практически ще блокира пътя към европейската интеграция. Представете си какво ще се случи, ако изпаднем в една италианска спирала от правителствени и парламентарни кризи?

Не мисля, че системата на Валутния борд би могла да понесе това...


- Ето това е големият въпрос. Цялата тази висока рисковост и неопределеност на ситуацията. Но тази сила, която намери политическата смелост и политическото въображение да даде знак срещу природата си, независимо дали това е БСП, или СДС, и дори да посегне на самата себе си, тя ще успее.

Може ли това да се каже и за Евролевицата след последните събития на конгреса си?


- Аз мисля, че Евролевицата направи това.

Тоест даде знак срещу себе си?


- Срещу себе си. Това, което направихме, в никакъв случай не трябва да се разглежда като буря в чаша вода, като някакъв чисто вътрешен партиен скандал. Това е опит на една малка партия да постави един голям въпрос, макар и вътре в себе си, но с много по-широко значение. Защото в партийния модел в сегашния вид, независимо дали се нарича Евролевица, БСП, СДС, ДПС, има нещо много гнило. Този модел, по който са изградени партиите, непрекъснато възпроизвежда корупция и блокира по същество всеки опит за реформи и за навлизането на прозрачни правила.

Вашият опит за противодействие на Александър Томов може ли да се нарече най-общо: фракционерство в Евролевицата?


- Не е фракционерство, защото проблемът е много по-широк. И каузата ни не е просто за или против Томов. Тя е за или против един политически модел, огледало на който е Томов.

Добре, а какво е посланието на групата, наречена отцепници, кукувици и т.н.?


- Нашето послание е, че с тези партии, с този тип политически елит, с тези механизми на функциониране на партийната система и на рекрутиране на политическия елит, ние стигаме непрекъснато до една и съща задънена улица.


Съждението, че няма защо да надигаме глава от собствената си кошара, тъй като навсякъде е така, е безсмислено. Трябва да предизвикаме мощно надигане на главите на овцете в кошарите и това трябва да бъде направено от много места.

Какво очаквате да се случи след това?


- Трябва много насериозно да възприемем ресурса на гражданската инициатива, не да се плашим от него или да казваме, че той подменя и унищожава партиите, че крие нов авторитаризъм. Трябва да погледнем на него като на шанс за реформиране на политическото положение в България. Затова ние не създаваме N-тата партия, а гражданско и политическо движение Социалдемократи, което не очертава поредната кошарка, а чийто проблем е обединението на социалдемократите, и то социалдемократите, които дори не членуват в отделните партии. Нашето послание е по-скоро към тях.

Има ли място в едно подобно обединение за Томов?


- Ами да, но ако Томов преобрази себе си. Ако Томов иска да участва със своята кошарка, просто в това движение вече ще има едно раково образувание, което ще го разяжда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във