Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЕГА ЗАПОЧВА ТРАГЕДИЯТА НА ИМАНЕТО

Евгени Тодоров, изпълнителен директор на Пощенска

банка

От кризата на липсата на пари през миналата година

сега попаднахме в криза на свръхликвидност. За по-малко ресурсните

банки това не е фатално, но все още има и няколко кредитни институции,

които по една или друга причина са в много добра кондиция и непрекъснато

имат излишък от пари. От 14 юли този излишък на ресурс автоматично

започва да трупа невероятни загуби. Най-лошото е, че банките замръкват

с огромни салда по разплащателните си сметки в БНБ, по които вече

няма да се начислява лихва. Оттук започва трагедията на имането.

За съжаление нито изпълнителната власт, нито БНБ разполагат с

механизми за пряко въздействие. Надявам се обаче, че те ще се

търсят съвместно с мениджърите на търговските банки, управителния

съвет на БНБ и Министерството на финансите. Целта е да се намери

най-добрият вариант да се съхранят, от една страна, параметрите

на Валутния борд, а от друга - търговските банки не само да запазят

добрата си кондиция, но и да я повишат.

Напълно разбираемо е защо днес банковите мениджъри

гледат с подозрение на призива за разширяване на кредитната дейност.

Според новия Закон за банките хората, които подписват кредити,

са едва ли не потенциални затворници. На всички е ясно, че икономическата

обстановка в страната се променя много често, и то в непредвидими

посоки. В този смисъл, ако след пълен анализ на всичките финансови

показатели и в изпълнение на изискванията на закона отпуснем на

един клиент кредит от 2 млрд. лв., може ли някой с ръка на сърцето

да гарантира, че по независещи от нас причини точно след шест

месеца той няма да стане неплатежоспособен? И точно след десет

месеца ние няма да се озовем на другото място, защото

според Закона за банките отговаряме солидарно до размера

на невърнатия кредит?

В никакъв случай не застъпвам тезата, че е необходимо

да се запазят някои норми от отменения ЗБКД. А и Пощенска банка

например има огромни възможности да кредитира. Само че кого? Истинските

платежоспособни кредитополучатели вече са разпределени

между отделните банки. Дори има случаи, в които няколко банки

едновременно даваме кредити на един и същ доказан клиент. Оттук

нататък на кой да даваме заеми?

Години наред кредитните институции изпълняваха безпрекословно

повика за кредитна експанзия. По този начин кредитирахме и по

същия начин сега пишем характеристики на наши колеги до районните

следствени управления какви добри момчета са, доколко са спазвали

закона, как са откликвали на повика на партията и правителството

и т.н. За съжаление това е живата истина. Затова ми се иска Централната

банка да намери начини и възможности да коригира някои регулатори,

разбира се, в рамките на Валутния борд, за да не губят банките.

Предложението ми към УС на БНБ е да помисли как да

се разхлаби примката за откритите валутни позиции на кредитните

институции. По-малък ли е рискът, ако Централната банка ми разреши

открита позиция от 15 млн. долара, отколкото ако дам кредит за

20 млрд. лв. при перфектно обезпечение, който поради независещи

от банката и кредитополучателя фактори само след няколко месеца

може да се превърне в необслужван?

Facebook logo
Бъдете с нас и във