Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЕГА АНАЛИЗИРАЙ ТОВА!

Още преди да стане окончателно ясно кой с кого ще се явява и кой с кого няма да си партнира на парламентарните избори през юни, се заговори кой с кого ще управлява България след вота. Ефирът и вестниците се преизпълниха с гадания и с прогнози. Мотивите на журналистите са търсене на новина, мотивите на политическите наблюдатели са демонстриране на компетентност и надежда за сбъднати прогнози, а мотивите на политиците - печелене на повече гласове. И отваряне на вратички към властта след вота. Изказвания на някои жълти и червени политици в отговор на журналистически въпроси за възможно партньорство между НДСВ и БСП след изборите дадоха повод за доста публикации в пресата и изяви в електронните медии. Въпросът за сътрудничество между жълти и червени стана дежурен във всички интервюта. Въпреки категоричните заявки и на двете централи, че ще спечелят изборите и ще могат да съставят самостоятелно правителство, но без да игнорират напълно варианта да управляват заедно. Стигна се дотам, че преди десетина дни Симеон Сакскобургготски събра във Врана водачите на жълтите листи и им забрани да говорят за каквито и да е следизборни коалиции.Приканени да станат господари на мълчанието като лидера си, политиците от НДСВ смениха тактиката още преди Великден. Няколко категорични изявления на Лидия Шулева и Даниел Вълчев пред медиите потвърдиха намерението на жълтите да се борят за изборна победа и посочиха НДСВ като единствена алтернатива на БСП. Само седмица преди това почти едновременно в телевизионни интервюта, заместник-председателите на жълтата и на червената партии Николай Свинаров и Румен Овчаров не изключиха сътрудничество в управлението след изборите. Техните изказвания активираха въображението на политическите анализатори. Започна търсене на червено лоби в НДСВ и на царско такова в БСП. Коментаторите се опитаха да пророкуват какво ще се случи в държавата и почти забравиха класическия въпрос кой и как говориОще преди около два месеца лидерът на ДСБ Иван Костов бе обвинен от СДС, че преговаря с БСП за бъдещо съвместно управление на страната. От ДСБ категорично отхвърлиха версията и отново посочиха БСП като основния си политически противник. Слухът за сътрудничество между червените и тъмносините тогава заглъхна без последствия. Преди десетина дни от партията на Костов подадоха друг сигнал. Те лансираха идеята за дясноцентристко експертно правителство, само и само да не управлява БСП и да няма втори мандат за Симеон Сакскобургготски. Към кого отправят сигнали костовистите? Излиза, че не само към другите десни формации. Светослав Малинов от ръководството на партията заяви пред медиите, че ДСБ не изключва сътрудничество с НДСВ, за да отреже пътя на БСП към властта. Докато се приказваха тези работи, версията за жълто-червено управление на страната сякаш позатихна. И анализаторите започнаха да разгадават последните заявки на царистите като гравитиране вдясно с цел мобилизиране на сили срещу левите. Поводът са както изказванията на самите политици, така и резултатите от няколко социологически проучвания, огласени около Великден. Последното, направено от фондация Анализ на риска, показва, че електоратът на БСП харесва най-много жълтите за управленски партньор след изборите на 25 юни, а най-малко иска партньорство с ДПС. Жълтите симпатизанти припознават като най-естествен партньор за царистите Новото време. Друга партия, с която Симеон Сакскобургготски би могъл да си партнира, не е посочена от избирателите му. Поддръжниците на Иван Костов пък искат съюз основно със СДС. Излиза, че както политиците, така и избирателите не изключват никакви варианти за коалиции между политическите сили след изборите. Три месеца преди датата на вота социолозите обявиха, че резултатите от него са много трудни за прогнозиране. Последните проучвания показват, че НДСВ намалява преднината на БСП и предвижданията за абсолютно мнозинство на червените вече не изглеждат толкова реални. Още повече че въпросните шест пункта, които делят червените и жълтите, могат още да намалеят до 25 юни. Стопяването на тази преднина отговаря отчасти на въпроса защо се говори. Да припомним, че макар да изглежда самоцелно, предизборното говорене за следизборни коалиции е нещо нормално. То е част от кампанията на всяка партия да печели гласовете на колебаещите се и да привлече към себе си мекия електорат на опонентите си. От това говорене се търси двоен ефект. Първо, преди избори политическата толерантност към основния конкурент може да спечели симпатиите на избирателите и да мотивира някои от онези близо два милиона българи, които обикновено не гласуват, все пак да отидат и да пуснат бюлетината. Неслучайно председателката на предизборния щаб на НДСВ Лидия Шулева заяви, че кампанията на жълтите ще бъде насочена именно към групата на негласуващите. Тази група е центристки и дясноцентристки ориентирана, според проучванията на НДСВ. Опитът от последните години показа, че двуполюсният политически модел и агресивните и негативни кампании отблъскват избирателите. Едновременно с това сдържаността при прогнозирането на бъдещо управление в коалиция може да се приеме като реверанс към твърдия електорат. Това е валидно за поведението на всички партийни централи преди избори. По-интересен е вторият мотив. Дори и да се търси предизборен ефект от репликите за възможните властови партньорства след изборите, е повече от ясно, че няма нереални и невъзможни обединенияв бъдещия парламент. Защото следващото правителство на България трябва изпълнява конкретни ангажименти - към Европейския съюз, към международните финансови институции и към НАТО. Ето защо и предизборните програми на основните политически сили си приличат. Защото като политици с опит и практика те вече не могат да не се съобразят с евроатлантическия контекст в управлението на страната. Освен това всеки един от политическите лидери на парламентарно представените партии по един или друг повод е акцентирал върху необходимостта от висока степен на експертност на следващото правителство. Охотно се говори и за бъдещо коалиционно управление на страната. И червени, и жълти, и сини вече направиха немалко изказвания, че бъдещото управление на България не може да бъде отговорност само на една политическа сила - поне в следващия мандат. Нормално е изказванията на политиците да провокират преди изборите апетита към прогнози на социолозите и на анализаторите. Неизбежният следващ въпрос към електората ще бъде какво правителство след изборите биха одобрили. А отговорът вероятно ще бъде пределно прост. Работещо. Правителство, което да въведе България като реален член в Европейския съюз без икономически и социални сътресения. Правителство, което да не допусне задействането на предпазната клауза и което има да свърши конкретна работа по отношение на борбата с престъпността и реформите в съдебната власт и в държавната администрация, които най-много притесняват наблюдателите от ЕС. За целта обаче е необходимо и силно парламентарно мнозинство.А какво ще бъде бъдещото правителство? Нека си послужим с една от любимите фрази на сегашния премиер. Ще разберем, като му дойде времето. След изборите на 25 юни. А дотогава всичко речено от нашите политици би трябвало да подтиква медии, наблюдатели и избиратели към изпълнение на командата: Анализирай това!

Facebook logo
Бъдете с нас и във