Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЕДМИЦАТА НА ДВОЙНИТЕ ПОСЛАНИЯ

Генералният секретар на ООН Кофи Анан може да бъде доволен, много доволен. Той доби смелост да изостри тона към близкоизточния проблем точно по време на най-сериозните военни действия на израелската армия от 30 години насам в окупираните от 1967 г. палестински територии. Преводът от дипломатическия език на казаното от Анан има следният смисъл за коментаторите: Г-н Шарон, изтеглете войските и седнете на масата за преговори. От политиката сигурност чрез сила нищо не излиза. Рядко се случва, но този път дипломацията, събрана в ООН, проработи в посоката на основните си задължения - да бръкне в една тежка рана и да сложи в един размирен регион санитарни граници през заплахата за световното политическо здраве. Приетата от Съвета за сигурност резолюция 1397 дълго ще се намесва в международната политика. Тя ще бъде повод и аргумент за всевъзможните дипломатически интерпретации на всичко, което ще се случва в Близкия изток. За първи път Съветът за сигурност прие резолюция, в която се говори за съществуването на две държави - Израел и Палестина. Това е основното, въпреки че през годините ООН има вече две приети резолюции (242 и 338) с еднозначно в смисъл - незаконно окупирани земи. Единствената връзка между приетата през изминалата седмица резолюция и важната резолюция 242, приета преди 35 години, твърди в. Индипендънт, е лошо формулираният призив към двете държави да заживеят в сигурни и признати граници. Журналистите много точно конкретизират, че в новия документ не се споменава нищо за еврейските колонии, нито за Източен Ерусалим като палестинска столица, нито за правото на палестинските бежанци да се завърнат в родината си. Тоест въпросите, които тормозят израелци и палестинци, отново липсват.Световната организация на практика повтаря за пореден път, че близкоизточният конфликт, който носи всички характеристики на война, може да бъде решен само ако Израел се изтегли от незаконно окупираните територии и се спре насилието от двете страни. Новините този път са в нюансите и условията, в които тази резолюция стана възможна. Инициативата е на Съединените щати и тя бе подкрепена без усилия от Русия, Китай, Великобритания и Франция. От 15-те членки на Съвета за сигурност само Сирия се въздържа, защото само тя е на мнение, че Израел е единственият виновен за конфликта. От месеци насам президентът Джордж Буш и държавният секретар Колин Пауъл намекват, че Вашингтон желае мирно съвместно съществуване на две държави. От месеци насам хората на американския държавен секретар Колин Пауъл говорят на израелския премиер Ариел Шарон твърде последователно и директно. Изречението от Вашингтон до Тел Авив може да се подреди така: Не носиш сигурност и ни проваляш усилията за антииракска коалиция.Никак не е случайно, че точно в този момент Съединените щати форсираха близкоизточната си дипломация. Честно казано, онова, което израелците напоследък правят, никак не помага, заяви американският президент Буш, за да потвърди причинно-следствената връзка между близкоизточния проблем и една успешна война срещу тероризма. Ясно изречение и ясна връзка още от първия ужасен момент след 11 септември. Тя беше позабравена, докато войната беше съсредоточена в пещерите на Афганистан и в преследването на Осама бин Ладен. Затова е съвсем нормално коментаторите да пишат, че Буш отново има визия, защото има нужда от нея. За следващата фаза, в която Съединените щати обгръщат с вниманието си режима на Саддам Хюсеин, необходимостта от арабската подкрепа е повече от очевидна. Приемането на резолюция 1397 съвпадна с близкоизточната обиколка на американския вицепрезидент Дик Чейни. След резолюцията мисията на Чейни изглежда по-възможна. В Египет и Йордания той отново чу предупрежденията за непредвидимите последици от една война срещу Ирак. Кайро и Аман са особено скептични и имат традиционни основания. Йордания няма как отново да не е казала, че зависи от иракския петрол, и ако доставките спрат, икономиката й ще се парализира. Кувейт също си знае, че след една атака срещу Ирак просто няма къде да побере бежанците. В поведението на Египет има повече ловкост. Неговите предупреждения за последиците от евентуална офанзива срещу Багдад се гарнират с три задължителни неща: призив към Саддам Хюсеин да допусне в страната оръжейните инспектори, готовност да разговаря със Съединените щати по всички проблеми и извеждането на конфликта между израелците и палестинците като първостепенен. Връзката между резолюцията на ООН и близкоизточната обиколка на Дик Чейни се нарича очевидна, колкото и израелският президент Моше Кацав да твърди, че няма никаква връзка между мисиите на Чейни и на посредника бившия генерал Антъни Зини.Арабската подкрепа е от изключително значение за Съединените щати, когато търсят наследника на Саддам Хюсеин. Без руската помощ антииракската коалиция също остава неизвестна величина. Още е рано да се прогнозира реакцията на Москва. Засега тя е категорично против евентуалния удар на САЩ срещу Ирак. Според руския външен министър Игор Иванов, всеки военен сценарий за решаване на иракския проблем само ще усложни обстановката около Ирак и в целия регион. Русия твърдо се обявява за политическо уреждане на иракския въпрос и не води никакви тайни консултации и преговори. Русия направи до този момент очакваното. Подкрепи Съединените щати в резолюцията и не пропусна да отбележи няколко пъти, че нейната визия за палестински народ с палестинска държава, както се изрази президентът Путин, достатъчно отдавна е декларирана. По-скоро промяна има при европейците в отношението им към Ирак. Европейските външни министри се отказаха да изпращат мисия в Багдад, за да убеждава Саддам Хюсеин да приеме оръжейните инспектори. Това изглежда малко странно, при положение че Европейският съюз направи всичко възможно да увеличи посредническото си влияние в Близкия изток. Американският президент Буш и морската пехота гледат категорично към Ирак. След доста събития в Европа вече не вярват само във версията, че Буш не върши това, което приказва. В дипломатическата аритметика очевидно се калкулира количеството на тези, които си представят Ирак без Саддам Хюсеин. Наблюдателите са на мнение, че във Вашингтон имат дискретни сигнали не само от някои арабски страни, че този път режимът в Багдад наистина ще бъде свален. Сигнали за подобно поведение идват и от Европа. Френската позиция например е най-интересна и тя ще има важна роля. На френските петролни фирми със сигурност им е омръзнало да държат в ръцете си договори за сделки с иракски петрол, които не носят пари заради ембаргото на ООН. Тази седмица на пресконференция американският президент Джордж Буш каза: иракският президент Саддам Хюсеин представлява проблем, който САЩ ще решат. Буш заяви, че Вашингтон няма да прибегне до едностранни действия. Вече сме казвали на приятелите си, че ще се консултираме с тях, повтори той. И двете изречения звучат твърде познато - от времето, когато ставаше дума за... Афганистан.

Facebook logo
Бъдете с нас и във