Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЕДЕМ МЕСЕЦА ИГРАЛНИТЕ ЗАЛИ РАБОТЯТ НЕЛЕГИТИМНО

Добре помним големия шум, който се вдигна около приетия на 7 юни 1999 г. Закон за хазарта. После нещата утихнаха, законът закуцука и куца вече година и месец отгоре. Гласувайки неговите текстове, парламентът прецени, че шест месеца е достатъчен срок за разработването, приемането и обнародването на всички предвидени за нормалното му прилагане поднормативни документи. В рамките на определените от закона шест месеца обаче се приеха само една наредба и една тарифа (Държавен вестник, бр.90 от 15 октомври 1999 г.).


На въпроса на БАНКЕРЪ в края на миналата година за пропуснатите срокове и съдбата на останалите документи бившият директор на Главна дирекция за контрол върху хазарта Ангел Савов доста безцеремонно заяви: Като е изтекъл срокът - когато може, тогава ще излязат. Друго, разбира се, не би могло и да се каже, но дали заради демонстрирания непукизъм, или по други причини Савов скоропостижно сдаде поста си на бившия главен финансов ревизор на републиката Тома Жеков.


Междувременно първоначално замислената наредба за задължителните технически изисквания към игралните съоръжения бе разработена и приета само като вътрешен документ на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) - няколко хвърчащи листа, непубликувани никъде, в които всеки чиновник, по всяко време, би могъл да нанесе каквито си иска промени. Като вътрешни документи на ДКХ бяха приети и Задължителните игрални условия и правила за провеждане на хазартни игри с игрални автомати; Задължителните изисквания за хазартни зали с хазартни игрални автомати и Задължителните правила за организация на работата и финансовия контрол при провеждане на хазартни игри с игрални автомати. Всички те са в сила, т.е. продават се по 500 лв. на желаещите да подадат документи за издаване на разрешение за организиране на хазартни игри. Но за предвиденото в закона регулиране на хазартния бизнес са необходими още книжа.


На 21 април тази година Пламен Маринов, ръководител на сектор Игрални и фискални съоръжения при Главна дирекция Национален център по метрология, пише доклад до председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология (ДАСМ) Цоньо Ботев. В него Маринов предлага да се създаде работна група, която да разработи проект на Наредба за реда и условията за изпитване и за проверка на игралните съоръжения. По същия повод на 2 май в Агенцията по стандартизация и метрология се получава и писмо от Тома Жеков. В него той посочва, че наредбата трябва да бъде приета от МС до края на май съгласно оперативната работна програма на правителството. Жеков споделя виждането на Пламен Маринов наредбата да се съобрази с подготвените вече задължителни технически изисквания и с мнението на браншовите организации. Накрая директорът на Главна дирекция за контрол върху хазарта моли проектът да бъде разработен и изпратен в ръководеното от него ведомство до 20 май.


По-късно се провежда и среща, на която освен Ботев и Жеков присъстват и заместникът на Жеков - Младен Петрунов, както и Пламен Маринов. Според Маринов на срещата Тома Жеков заявил: Защо да пишем сега заповед за създаване на обща работна група, вие сте водещи, работете, пък след това ще съгласуваме проекта. Проектът е готов за една седмица, но са необходими два дни и едно-две телефонни обаждания, за да започне обсъждането и съгласуването му. Седнахме и започнахме един невероятен спор. Спор между технически лица, които седем години са правили тези изпитвания и проверки, и бивши данъчни и юристи - казва Маринов. Спор безсмислен, защото малко преди финала, когато всички разногласия са отстранени, се оказва, че ще се прави нова наредба и че за хазарта в Държавната агенция по стандартизация и метрология вече няма да отговаря Пламен Маринов, а главният секретар на ДАСМ Иван Темнисков.


Новият проект също е готов. Но вместо повече информация за него от секретарката на шефа на агенцията г-н Цоньо Ботев, получихме само едно кратко уведомление: Г-н Ботев смята, че все още е рано да се срещнете с г-н Темнисков и да говорите за хазарта.


Интересно, ако седем месеца след изтичането на крайния срок, определен от Закона за хазарта, все още е рано да се говори за нормативната му база, кога ли ще настъпи подходящото време за това?


Аз се сдобих с проекта - разказва Маринов - и почнах да пиша забележки, но те станаха по-обемисти от самия проект. Затова се отказах и написах доклад до Цоньо Ботев, с копие до председателя на ДХК Александър Раков чрез директора на Главна дирекция за контрол върху хазарта Тома Жеков. Пратих доклада и оттогава съм в очакване. Смятах, че ще започнат да хвърчат глави, но нищо подобно не се случи.


Според информация от финансовото министерство на 28 юни Държавната комисия по хазарта е трябвало да обсъди проекта. Поканени били и представители на браншовите организации, но внезапно обсъждането се отменило със странния аргумент, че проектонаредбата още не е пристигнала в комисията. Трябваше да дойде до вторник вечерта, 4 юли, но след като я няма, надявам се да пристигне утре (б.а. 5 юли), каза за в.БАНКЕРЪ председателят на ДКХ Александър Раков. Защо ли тогава на 28 юни са викани хората от браншовите съюзи?


Да оставим настрана твърденията и на специалисти, и на хора, занимаващи се с хазартен бизнес, че проектът е непрофесионално написан, че липсва ред за изпитване и за проверка и не са определени задължителни срокове. Друга тема е и че липсата на срокове е предпоставка за корупция. Но, така или иначе, от 7 декември 1999 г. досега хазартът работи в нарушение на закона. Лицензите, които са издадени и продължават да се издават от Държавната комисия по хазарта, се основават на стария регистър на одобрените типове автомати, който пък е правен на базата на отменената миналата година Наредба за реда и условията за издаване на разрешения за организиране на хазартни игри (ПМС 99 от 26 май 1993 г.). В същия този регистър автоматите са разпределени по класове, в зависимост от възвръщаемостта на залога, а това отпадна с влизането в сила на Закона за хазарта. На всичко отгоре, дори и да имат разрешения от ДКХ, игралните зали пак не би трябвало да работят, докато не им бъде направена първоначална проверка. Целта на проверката е да установи дали поставените в залата съоръжения отговарят на описаните в издаденото разрешение.


Има и друг проблем. За да подмени един автомат, собственикът първо трябва да си купи нов, след което да подаде до комисията заявление, изписвайки номерата на старата и новата машина. Съгласно Закона за хазарта срокът за разглеждане и издаването на разрешение за промяната е до девет месеца. Освен това при подаването на заявлението се плаща такса от 400 лева за промяната на всеки автомат. И тъй като съществува само един стар регистър, собственикът на игралния автомат може да си избере само от одобрените в него типове и модели, колкото и стари и неатрактивни да са те. Кой обаче ще се мъчи с тази объркана и скъпа схема, а и кой ще проверява игралните зали, след като регистърът не е съобразен с действащия от 13 месеца закон?


Няма съмнение, че надлъгването между държавата и хазартния бизнес ще продължава, докато не бъдат издадени всички изисквани от Закона за хазарта подзаконови актове. И кой знае, може причината за разтакаването съвсем да не е в некомпетентността на натоварените да свършат тази работа? Нито в стремежа им да изпипат нещата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във