Банкеръ Weekly

Общество и политика

СДС: НОВА КРЪПКА НА СТАРАТА ДРЕШКА

От една седмица СДС е с нов лидер и с ново ръководство. Петър Стоянов оглави синята партия на 1 октомври вечерта, като спечели с 1245 гласа срещу досегашния председател Надежда Михайлова, за която гласуваха едва 385 делегати. Третият претендент за поста Йордан Бакалов остана с 237 гласа. Половината шефове на СДС - София, бяха настанени в новия Национален изпълнителен съвет на партията вероятно като отплата, че подложиха мощно рамо на Стоянов. Националната конференция на сините премина в мъчителни шестчасови дебати, в които участваха претендентите за лидерството, местни ръководители и редови седесари. Всички бяха трогателно единодушни, че повече не може така и че СДС има нужда от промяна. Вторачени в своя фаворит за шеф на партията, присъстващите повтаряха, че СДС има проблем. И толкова. Ново ръководство, нови надежди, мъгляви директиви за бъдещето. Май само тримата кандидат-лидери и двете хиляди делегати не разбраха очевидното. А то е, че всъщностпроблемът на СДС не е лидерскиСлед две драматични загуби на парламентарните и на президентските избори през 2001 г. може би сините трябваше да забележат, че нещо в идеите им куца. А след третото поражение през юни 2005 година, когато станаха дори не втора, а предпоследна политическа сила в 40-ото Народно събрание, все трябваше да се досетят, че досегашната идеология е изчерпана. Вероятно това е така, защото идеите на СДС вече близо осем години са ориентирани само към партията и към хипотетичното дясно. Реалните проблеми на избирателите са изключени и забравени. От последната си победа на парламентарните избори през 1997 г. сините не помръднаха нито на йота в своите политически възгледи. Напредък регистрираха главно в търсенето на врага в собствените си партийни редици. Докато станаха досадни и на собствения си електорат. Впрочем отлюспването и роенето сякаш е карма на синитеоще от самото им създаване. Първият трус в десницата се усети още през 1991 година. Тогава, на 15 май, 39 депутати от СДС напуснаха Великото народно събрание и обявиха гладна стачка срещу проекта за новата конституция. Заради това последва разрив в СДС. Създадоха се новите коалиции СДС-център от Българска социалдемократическа партия и Политически клуб Екогласност, и СДС-либерали от Зелена партия и Федерацията на клубовете за демокрация. На изборите за 36-о Обикновено народно събрание на 13 октомври 1991 г. СДС спечели с 1% пред БСП. Тогава излезе крилатата фраза, че сините са победили с малко, но завинаги. СДС състави първото си самостоятелно правителство с министър-председател Филип Димитров, което управлява само една година и подаде оставка. През следващите три години всевъзможни партии, партийки и лидери продължиха да напускат СДС. Недостатъчен се оказа опитът за консолидация на сините, когато на 6 септември 1994 г. 16 партии, редовни членки на СДС, и три формации наблюдателки подписаха ново предизборно споразумение, което замести старото от септември 1991 година. На изборите през декември 1994 г. за 37-о Народно събрание СДС спечели само 69 мандата в парламента, а БСП - пълно мнозинство от 125 мандата. На местните избори през 1995 г., когато общият им кандидат-кмет за столицата Стефан Софиянски спечели изборите, сините получиха глътка въздух. Близо две години им трябваха, за да се обединят, макар че провалите на правителството на Жан Виденов трябваше да изиграят ролята на катализатор. Все пак в края на 1996 г. новосъздаденото ОДС спечели президентските избори с кандидата си Петър Стоянов. През април 1997 г. ОДС победи и на парламентарните избори.Правителството на Иван Костов дойде на власт с пълно парламентарно мнозинство и седна ясна идеологиякоято бе съизмерима с времето. Акцентите в управленската програма на ОДС през 1997 г. бяха реална декомунизация на страната, реституция и приватизация на държавната собственост, финансова и икономическа стабилизация, окончателно връщане на земята на нейните собственици, развитие на дребния и средния бизнес, реални мерки срещу обедняването, борба с корупцията и престъпността, приемане на нова концепция за национална сигурност, независима външна политика с приобщаване към ЕС и НАТО, запазване на етническия мир, подпомагане на обединението на Българската православна църква, развитие на образованието, науката и културата, незабавна отмяна на всички рекомунизационни и антидемократични закони... Тези текстове не са преписани от предизборните платформи на СДС, ДСБ и ССД преди парламентарния вот тази година. Просто осем години по-късно те са си същите...Няма нищо по-естествено от конкуренцията между политическите опоненти, но когато тя се сведе само до словесна конфронтация, на избирателите престава да им бъде интересно. А СДС не спрямеждуособните кавгии отлюспванията дори след като загуби изборите за Народно събрание през юни 2001 година. За две години Иван Костов и Стефан Софиянски направиха свои партии и предявиха претенции към дясното пространство и към запазената марка демократи. И тръгнаха те самите да продават старата идеологическа манджа.Единствената новина е с двегодишна давност - подобно на предшественичката си Надежда Михайлова, и Стоянов посочи за цел на сините политиката на общи действия с останалите десни сили, като ДСБ не прави изключение. Да, обаче стана ясно, че Иван Костов иска десните сили в партията си, но без лидерите им. Още повече че през последните месеци вече станахме свидетели на няколко опита десните да действат заедно. Тези опити претърпяха пълно фиаско. Друга важна задача на десните, според Петър Стоянов, е да бъдат в този парламентясна опозицияна трите партии в управляващата коалиция - БСП, НДСВ и ДПС. Пак с уговорката, че партията на Станишев си остава постоянният политически опонент на СДС. Това добре, обаче как се прави сериозна опозиция с двайсет депутати, доста от които коалиционни партньори от други партии, склонни да флиртуват я с НДСВ, я с хората на Иван Костов? И как се играе на категорична опозиция, когато сегашният парламент и сегашното правителство, щат не щат, са твърде заети с приемането на законите и с реализирането на стратегията за пълноправното ни членство в Европейския съюз? Няма ли да излезе, че се прави опозиция на инат, и то срещу евроатлантическия проект, който всяка от десните партии иска да представи като свой?По-нататък: трудноосъществими са мераците на новото синьо ръководство да консолидира парламентарната група на коалицията ОДС. Особено на фона на кметските кандидатури в навечерието на частичния вот в София. Седесарите продължиха да обичат на инат Минко Герджиков, а партията на Любен Дилов-син пристана на генерал Бойко Борисов, като месец преди да си го припознае се опита да лансира кандидатурата на жълтия избраник Милен Велчев. Той от своя страна си направи устата за подкрепа от СДС, но Петър Стоянов го отряза. Тепърва ще видим около какво Стоянов ще се опита да обедини парламентарната група. Вероятно единствено около общия интерес от пребиваването в парламента. Колкото до обявените мераци за обръщането на СДС към средната класа - да припомним, че и там конкуренцията е голяма. НДСВ не само са се прицелили в тази социална група, но според социолозите тя е реалното ядро на техните избиратели. Средната класа постоянно е в устата и на Иван Костов. Наред с младите избиратели и негласуващите. А тях вероятно ще ги спечелят тези, които разбират какви са им проблемите и работят за решаването им. Другите, които произвеждат новини само от партийните си работи, вече не са интересни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във