Банкеръ Weekly

Общество и политика

СДЕЛКАТА ЗА БТК ЗРЕЕ, МОНОПОЛЪТ В НЕЯ НАБЪБВА

Това е изключително благоприятна сделка, увери депутатите от парламентарната правна комисия премиерът Иван Костов във вторник (4 април) . По същото време в комисията по икономическа политика изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков каза, че по-добра цена от тази не може да бъде постигната. Явно след едногодишни преговори и доста странни ходове правителството е решило, че не може да рискува с обявяването на нова процедура за набиране на оферти за БТК. Основното притеснение на управляващите е, че поради скъсяването на времето, през което ще важи монополът върху разговорите между фиксирани телефони (31 декември 2002 г.), цената на компанията ще се понижи.


Парламентарните комисии обещаха на правителството, че спешно ще разгледат исканите промени в законите за приватизацията, за обществените поръчки и за далекосъобщенията. Както БАНКЕРЪ неколкократно писа, ако промените в първите два закона не бъдат направени

пазарлъкът се проваля

Но евентуалното парламентарно одобрение за договора все още не означава отваряне на шампанското. Документите по сделката трябва да получат още много утвърдителни отговори: от надзорния съвет на Агенцията по приватизация, от Министерския съвет, от Комисията за защита на конкуренцията, от Европейската антимонополна комисия и директорските бордове на купувачите от гръцката ОТЕ и холандската Кей Пи Ен. Едва тогава оторизираните лица ще посегнат към писалките за окончателен подпис.


Според окончателно договорените условия цената на БТК и на лиценза за втори GSM е 600 млн.щ.долара. От тях 20 млн. щ. долара се заделят в специална сметка за покриване на евентуален счетоводен дефицит за 1999 година. Други 120 млн. щ. долара са в доверителна сметка като гаранция за исканите от купувачите промени в Закона за далекосъобщенията и за свързаните с него лицензи на БТК и на втория GSM-оператор. Общата сума на възможните обезщетения по сделката за БТК може да достигне 250 млн. щ. долара. Тук се включват и исканите обезщетения, ако бъдат приети съдебни решения, ощетяващи новите собственици. Някои от задълженията по този договор

ще бъдат валидни до десет години

след подписването на сделката. По този начин купувачите се гарантират срещу промени в нормативната рамка, регулираща телекомуникациите, и срещу намесата на държавните органи в оперативната дейност на компанията. Щетите се доказват пред арбитражен съд в чужбина. Поради тази причина парламентарната бюджетна комисия поиска Народното събрание да ратифицира договора за обезщетения и гаранции, който съпътства основния договор.


В последната фаза на преговорите консорциумът предложи и схема за подялба на печалбата от бъдещата продажба на акции на БТК на международните капиталови пазари. Според нея държавата може да получи част от разликата между сегашната цена на една акция и по-високата цена, която ще се постигне на борсата. От Кей Пи Ен и ОТЕ заявиха, че по този начин в срок до четири години правителството може да получи още близо 225 млн. щ. долара. Но министър Антоний Славински сподели пред икономическата комисия, че според предварителните прогнози тази сума

не може да бъде по-висока от 80-100 млн. щ. долара

Разбира се, в момента е доста трудно да се предвиди как ще вървят по пазарите акциите на телекомуникационните компании след няколко години.


Според договора държавата се задължава да промени Закона за далекосъобщенията до три месеца след подписването на сделката. Купувачите искат тези промени да звучат така, че БТК и GSM-операторът да получат новите си лицензи до 1 юли тази година. Освен това Кей Пи Ен и ОТЕ искат след промените в Закона за приватизация и в Закона за обществените поръчки да могат да прехвърлят правата си по сделката на дъщерни дружества. Това включва и правото да възлагат управлението на БТК и на втория GSM-оператор, без да обявяват конкурс.


Основната цел на промените в Закона за далекосъобщенията е да се гарантира монополът на БТК до края на 2002 година. Но има и друго - сделката трябва да бъде одобрена и от антимонополната комисия на Европейския съюз.


В доклада на вицепремиера Петър Жотев и на министър Антоний Славински, предоставен на народните представители, се твърди, че предлаганите промени в Закона за далекосъобщения са консултирани с Комисията за защита на конкуренцията и с генерална дирекция Информационно общество на Европейската комисия. Според някои експерти обаче исканите от консорциума законодателни промени представляват не затвърждаване, а

разширяване на монопола

на телекомуникационната ни компания. Новите текстове влизали в противоречие с ангажименти, поети както към Световната търговска организация (СТО), така и към Европейския съюз. В съответствие с договореност със СТО българският парламент е ратифицирал закон, че няма да разширяваме монопола извън обикновената телефонна услуга между крайни точки на фиксираната телефонна мрежа и предоставяне на линии под наем. И наистина публично бе обявено, че купувачите на БГК се отказват от искането си за монопол върху международната свързаност. Такова искане отсъства като конкретен текст и в исканите промени в закона за далекосъобщенията. По-подробното вглеждане в исканите промени в Закона за далекосъобщенията обаче показва, че това не е съвсем така. Купувачите искат към монопола на БТК да бъде добавено и използването на спътниковите мрежи от земни станции тип VSAT. Това означава, че се забранява услугата колбек (callback- провеждане на международен разговор чрез чужд оператор), както и възможността за телефонни разговори по ИНТЕРНЕТ. Според директивите на Европейския съюз предаването на глас по ИНТЕРНЕТ не може да се разглежда като фиксирана телефония, защото има допълнителни характеристики. По отношение на мобилните оператори монопола върху спътниковите мрежи означава, че за осъществяването на

разговори с чужбина

(роуминг) те ще трябва да използват услугите на БТК. На практика това означава въвеждане на монопол върху международната свързаност, защото мобилните оператори няма да могат да използват спътниците на други телекомуникационни компании за осъществяване на международни разговори. При искане за предоставяне на наети линии БТК ще дава отговор в рамките на един месец. Ако в този срок няма отговор, ще се смята, че е налице отказ. При това положение искащият линията далекосъобщителен оператор ще може да поиска от Държавната комисия по далекосъобщения разрешение да изгради собствени линии. Новите текстове съдържат предпоставки експертите в европейската антимонополна комисия да ги третират като създаване на нов монопол. А това противоречи на директива 96/19 на Европейския съюз. Нейните текстове постановяват, че нов монопол може да се създава само в четири случая: когато е налице публичен интерес, при нужда от защита на околната среда, заради интегритета на мрежите и за защита на личните данни.


Страната ни вече предостави на Европейската комисия становището си по телекомуникационното законодателство. Консорциумът обаче иска в бъдеще позицията на страната и присъединяването й към общоевропейски инициативи и възприемането на международни нормативи в областта на комуникациите да бъдат предварително консултирани с него (включително и поемането на ангажименти към СТО и към НАТО).


Ако всички тези искания на гърците и холандците бъдат приети, досегашните кабелни оператори, доставчиците на ИНТЕРНЕТ и единственият GSM-оператор - Мобилтел, ще трябва да се примирят със засиления монопол на БТК до края на 2002 година. По всичко изглежда, че правителството ще предпочете да сключи сделката сега и да получи парите от нея до края на годината (и в навечерието на изборите), вместо да открие нова процедура с неясен изход. Това са хипотезите, но сделката все още не е сключена и през следващите месеци може да сме свидетели на още изненади.

Facebook logo
Бъдете с нас и във