Банкеръ Weekly

Общество и политика

СДЕЛКАТА ЗА БТК ЧАКА И ПАРЛАМЕНТЪТ ДА СИ СВЪРШИ РАБОТАТА

Приватизацията на националната ни телекомуникационна
компания все още крие много неизвестни. При подписването на договора
с консултантите по сделката Deutsche Morgan Grenfell те поискаха
гаранции, че в скоро време ще бъде приет нов Закон за далекосъобщенията.
Той трябваше да е готов най-късно до януари, но днес отсъства
от програмата на парламента за новата пленарна сесия. Всъщност
проектът му бе представен още през септември миналата година,
но не получи добра оценка от юридическите съветници по сделката
- английската фирма Denton Hall. Нашите експерти бяха предложили
запазване на монопола на БТК върху селищните, междуселищните и
международните телефонни услуги до 2005 г. и върху фиксираната
далекосъобщителна мрежа до 2002 година. Основният проблем според
чуждестранните специалисти обаче е кой ще дава разрешенията за
телекомуникационните дейности. Засега това става по Закона за
концесиите, като решенията се взимат от Министерския съвет. В
проектозакона бе предложено лицензите да се издават от Комитета
по пощи и далекосъобщения, което, ако се възприеме, ще наложи
промяна в Закона за концесиите.


Според запознати срокът, поставен на консултантите
за завършването на сделката, е пряко обвързан с приемането на
новия закон. Очакванията на този етап са Deutsche Morgan Grenfell
да приключат своята работа към края на юни, а самата сделка да
се осъществи до края на годината. Досега екипът, ръководен от
Брус Макинрой, е предал два доклада, които са разгледани и приети
от комисията към Министерския съвет, отговаряща за сделката. В
края на миналата година на потенциалните инвеститори бе предоставен
и първият ориентировъчен документ за състоянието и перспективите
на компанията.


Все още няма разрешение и проблемът с ползването
на честотната мрежа и инфраструктурата, преотстъпена от БТК на
Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната
и специализираните служби. Единият вариант е тези активи да бъдат
извадени от капитала на дружеството, а другият - в договора с
новия собственик да се предвиди специален режим за ползването
им, като се запази секретният им характер.


Новият Закон за далекосъобщенията трябва да даде
основата и за издаването на новия лиценз на Българската телекомуникационна
компания, който ясно да определя обсега на дейността й. Срокът
- до края на юни, е предпочетен, защото дотогава има възможност
да се даде лиценз и за втори GSM-оператор, което пък да се отрази
положително върху цената.


До 2010 г. всички мобилни оператори, които са на
аналогова система, са длъжни да преминат на системата GSM. Това
ще засегне Мобиком, принуждавайки компанията в близките
години да отдели средства за модернизация. Чрез Мобиком
на българския пазар се появи английската фирма Cable and Wireless,
притежаваща блокиращата квота в дружеството. Мобилният оператор
генерира приходи за БТК от около 30-35 млн. щ. долара годишно.


Чрез съвместно дружество на нашия пазар присъства
и консорциумът Global One, който включва националните компании
на Франция, Германия и американската Sprint. ГУКИС
пък се занимава най-вече с достъпа до Интернет и преноса на данни.


Основен проблем на БТК е нуждата от огромни инвестиции.
Проектът ДОН е пред завършване, но чрез него ще се
цифровизират едва 10% от мрежата. За останалите 90%, по думите
на специалисти, ще са необходими около 3 млрд. щ. долара. Средства
за модернизация идват от фонд Национална съобщителна мрежа,
който е под управлението на Комитета по пощи и далекосъобщения
и чийто обем е около 14 млрд. лева.


Новият собственик на БТК най-вероятно ще поиска да
направи и сериозни съкращения на работната сила, защото у нас
бройката на работещите хора на една линия е сред най-високите
в Европа. И все пак от многото показатели най-важният за инвеститорите
ще е печалбата, а тя зависи от таксите. До края на февруари или
най-късно началото на март фирмата PA consulting трябва да направи
предложение за новата тарифна политика. Не е тайна, че таксите
за градски разговори са ниски. БТК реализира голяма част от печалбите
си от междуградските и международните разговори, които пък са
по-скъпи от тези в Западна Европа и Америка.


В момента националната телекомуникационна компания
може да генерира годишна печалба от 200-250 млн. щ. долара. Потенциалът
за растеж е голям и поради това, че у нас има повече телефонни
постове в сравнение с другите страни от Източна Европа - на всеки
трима българи се пада една телефонна линия. Единственият конкурент
на БТК са кабелните оператори, но те все още работят в пълна правна
мъгла - повечето от тях без нужните лицензи и с много ниско качество
на използваната техника (не са единични случаите, като този в
Сливен, където поради некачествените кабели изгърмяха телевизорите
на цял жилищен блок). Според експерти от бранша годишната печалба
на т.нар. пиратски оператори достига сумата от 500 000 г. марки.
Други възможности за печалби се крият в сателитните връзки и в
осигуряването на достъпа до Интернет. Деветдесет процента от приходите
на БТК обаче все още идват от таксите за телефонни услуги.


Като се вземат предвид всички изброени проблеми,
става ясно, че след като Deutsche Morgan Grenfell си свършат работата,
инвеститорите ще се нуждаят от доста време, за да подготвят цялостните
си оферти за такъв гигант, какъвто е БТК. Експертите са на мнение,
че на настоящия етап е все още рано да се говори за начин на продажба
и за проценти. Едно обаче е сигурно - компанията е в много по-добро
състояние, отколкото преди година, когато екипи, наети от Световната
банка, я бяха оценили за 600 млн. щ. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във