Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЦЕНАРИЯТ ПЛАМА

Миналата година тук, в НС, много мои колеги и аз също като депутати от опозицията предупреждавахме за опасността Плама да бъде окончателно съсипана. Днес, 14 месеца по-късно, възможностите плевенската рафинерия да бъде спасена и да заработи нормално са съвсем ограничени. Как се стигна дотук? Нека първо да отправим поглед към


историята на приватизационната процедура


Плама ЕАД е включена в списъка на предприятията, определени за ликвидация съгласно решение на МС от 15 май 1996 година. Нали помните онзи прочут списък на Гечев за 64-те предприятия, които непрекъснато се променяха и така и не бяха ликвидирани от правителството на БСП. Първата птичка, която отлетя от списъка, беше Плама. Предложението за приватизация на Плама ЕАД идва от Агенцията за приватизация веднага след съставянето на списъка - тъй като имало заявен инвеститорски интерес. Отдел Правен на Агенцията дава на 14 юни становище по правния анализ на дружеството, в което се посочва, че няма пречки за спиране на процедурата за приватизацията му и че може да бъде възложена оценка, паралелно с която следва да се изяснят съществуващите правни проблеми. Някой много бърза, за да не допусне ликвидацията на Плама, т.е. отварянето на чекмеджето с тайните около ограбването и съсипването на рафинерията. Кой е този някой ще стане ясно след малко.


Препускането в надпревара с времето започва с решение от 15 август, с което МС одобрява предложението на агенцията за приватизиране на Плама ЕАД - Плевен. А пък Агенцията за приватизация открива процедурата за приватизацията със свое решение... от следващия ден - 16 август, което е обнародвано на 30 август. С решение на АП от същия ден - 16 август, обнародвано обаче седем дни преди първото - т.е. на 23 август, е определен метод - преговори с потенциален купувач. От бързане първо се определя методът, а после се открива процедурата. Три дни по-късно - на 19 август, във в. 24 часа е публикувана обявата за конкурс за възлагане оценката на дружеството, с краен срок за депозиране на офертата ни повече ни по-малко от три дни - т.е. до 21 август в 12 часа.


Денеб консулт ООД печели конкурса


и оценителският екип представя на АП (кога мислите?) след шест дни - на 27 август, предварителен доклад за оценката на дружеството. Той е приет с протокол от комисия на АП и с условие пълният доклад да бъде внесен в агенцията до 15 септември. Поради краткия срок, в който е подготвен предварителният доклад и липсата на актуална информация за точния размер на задълженията на Плама към кредитори оценителският екип не е отразил всички задължения на дружеството. Агенцията е изискала справки за точния размер на задълженията на Плама и е продължавала безсмислено да ги получава месеци наред след подписването на приватизационния договор. Сега да видим какъв е инвеститорският интерес и ходът на преговорите. По данни на АП интерес към Плама ЕАД са заявили следните потенциални купувачи: Евроенерджи холдинг ООД - София, Глобъл ойл лимитед - САЩ, Елф инко - Франция. Потенциалните купувачи са поканени (тук пак ще ви помоля да внимавате не само за датите, но и за часовете) в АП по телефона на 15 август, един ден преди 16 август - деня за вземането на решение за приватизация от правителството и агенцията. Те са поканени съответно в 10, 14 и 16 ч. за разговори, тогава ги уведомяват, че крайният срок за подаване на оферти е следващият ден - 16 август, 15 часа. Двама от потенциалните купувачи - Глобъл ойл лимитед - САЩ и Елф инко- Франция, са заявили естествено, че времето за подготовка на офертите е крайно недостатъчно. Единствено Евроенерджи е потвърдила готовността си за участие. Двустранният протокол от разговорите е утвърден от изпълнителния директор на АП Веселин Благоев.


Сега искам да ви прочета един интересен текст от заседанието на МС от 2 септември, когато се в МС разглежда сделката за Плама.


Какво казва на това заседание министърът на промишлеността Любомир Дачев:


Аз предлагам да приемем това предложение, тъй като друг вариант просто няма. Това е една огромна мощност, скъпоструваща. Офертата на Евроенерджи я имаме вече три месеца.


Това е на 2 септември. Процедурата е обявена на 16 август.


Продължавам с изказването на г-н Дачев:


Офертата на Евроенерджи правителството вече я има от три месеца. Тя е много подробна. Първоначално се предвиждаше изплащане в продължение на десет години. Сега след разговорите с агенцията този срок е намален двойно - пет години. Имаме известни опасения, че няма откъде да намерят средства, за да започнат работа. Това, което каза и Благоев, днес представиха писма от три банки - швейцарска, руска и холандска, които гарантират по 20 млн. долара кредитна линия. При това положение считаме, че има голяма надежда, за да можем да излезем от изключително тежкото положение!


Жан Виденов: Не знам.


Любомир Дачев: Друг вариант засега просто няма.


Жан Виденов: Другият вариант е да го затворим.


Любомир Дачев: Това можем да го направим и по-късно, като видим, че не тръгне.


Продължавам с


историята на приватизацията


На 30 август двете страни парафират проектодоговора. Той е внесен за одобрение в МС на 2 септември 1996 г., след като същия ден е бил прегледан от надзорния съвет на агенцията. На специално закрито заседание, от което ви четох извадка (стенограмите са разсекретени по съответния ред, затова мога да ги чета днес), МС прави забележки и връща проектодоговора в АП за корекции. След малко ще видим какви са забележките. На 3 септември екипът на агенцията и представители на Евроенерджи за един ден обсъждат, отразяват и парафират направените забележки. Новият проектодоговор е внесен веднага за одобрение от МС и на 5 септември е гледан отново на закрито заседание. След одобрението на МС договорът е подписан същия ден - на 5 септември, от двете страни.


Какви промени са правени


през периода от 2 до 5 септември по същността на договора по препоръка на кабинета на Жан Виденов? Проектодоговорът, предложен на МС на 2 септември и съгласуван между купувача и продавача, все пак спазва известно приличие и съдържа няколко условия за прехвърляне на правото на собственост на 55% от акциите на Плама. Първо - заплащане на покупната цена (обърнете внимание) от 61 756 200 лв., или по 12.41 лв. на акция. Второ - предоставеното от Евроенерджи на АП в тримесечен срок споразумение с кередиторите - това е изискване, под което Евроенерджи е сложило подписа си. В тримесечен срок от влизането на договора в сила да има подписани, неотменяеми споразумения с кредиторите за уреждане на задълженията на дружеството, посочени в приложения списък. Или Евроенерджи да предостави на АП в тримесечен срок от влизане на договора в сила подписано споразумение с одобрена от АП българска държавна финансова институция, която да поеме неотменяемо задължение за уреждане дълговете на дружеството, посочени в приложения списък по пътя на консолидирането им чрез купуване. Евроенерджи се съгласява в тримесечен срок да уреди дълговете. Агенцията също се съгласява и внася проектодоговора в МС. Освен това агенцията и Евроенерджи се съгласяват, в случай че купувачът не подпише и не представи в АП подписаното споразумение с кредиторите в посочените срокове, действието на договора да се прекрати. Всички останали доказани задължения, извън изрично посочените, остават за дружеството, купувачът е съгласен с това и се задължава да осигури изплащането им. Четвърто: купувачът приема отново в този договор, който е подписал, да закупи 75% от дружеството ведно с всички негови изискуеми и ликвидни задължения, известни към датата на подписването на договора, както и с всички останали задължения, доказани по съответния ред. Купувачът поема задължения да осигурява оборотно - 40 млн. долара и инвестиционно - до 12 млн. долара финансиране на приложената към договора петгодишна комплексна програма за дейността на дружеството, чрез които Плама ще бъде в състояние да извършва производствена и търговска дейност.


Окончателният вариант на подписания от двете страни договор


след отразяване забележките на МС придобива следния вид: Единствено условие за прехвърляне на собствеността върху акциите на дружеството е заплащането на договорената цена от около 60 млн. лева. Условията и сроковете за постигане на споразуменията с кредиторите, при които договорът се прекратява - отпадат. Клаузите за осигуряване на оборотно инвестиционно финансиране и тези за погасяване на кредитите са запазени, но не са условия за прекратяване на договора при неизпълнение и не са ограничени със срокове. Ето така е сключена сделката. Логичен обаче е въпросът: защо за три дни от проектодоговора са извадени клаузите, с които купувачът на Плама - Евроенерджи холдинг, се задължава да се договори с банките кредиторки в определен срок? Защо е зачеркната и клаузата, че ако купувачът не уреди дълговете на рафинерията, сделката се разваля? И защо ангажиментът за осигуряване на 40 млн. долара оборотни средства не е свързан с никакви срокове и санкции. Отговор ни дават отново двете стенограми. Там става ясно


кой и как променя договора


Чета едно интересно изказване, направено не от друг, а от министъра на финансите в правителството на Жан Виденов - Димитър Костов.


Димитър Костов: Искам да поставя един въпрос за да може да се огледа за четвъртък. Интересува ме следното: вътре (б. ред. в договора) пише, че акциите се предоставят, т.е. реално се встъпва в правото на собственост, при две условия. Първото е да се платят 60 млн., второто обаче е да се постигне споразумение с кредиторите в рамките на три месеца. Значи ли това, че ако не се постигне това споразумение в рамките на три месеца, ще върнем предприятието и ще го закрием? На всичкото отгоре вътре пише, че задълженията, произтекли през този период, се натрупват там и ще останат към предприятието - това е чл. 19. Не е ли по-добре при това положение да не поставяме такива условия? Алтернативата е закриване на предприятието, да си разделим акциите и да се оправим и да си поемем целия ангажимент.


Жан Виденов: Разбира се.


Веселин Благоев: Разбира се. Ние разглеждахме единия и другия вариант. За нас е безспорно, че трябва да намерим начин преди джиросване на временните удостоверения, преди прехвърлянето на собствеността, да накараме купувача да изпълни поредица от задължения, които ще го направят активна страна в този процес. Той трябва да вкара тези 40 млн. долара оборотен капитал, трябва да изпълни поетите задължения, които са важни за нас от гледна точка на кредиторите. Иначе всеки един може да се яви като потенциален купувач и да поеме собствеността с какви ли не обещания още първия ден от подписването на договора и след това да не изпълнява тези ангажименти. В този смисъл имаме двустранно споразумение. Купувачът го приема и ние го приемаме, че в рамките на тези три месеца ще предоговорим с кредиторите задълженията по начин, удовлетворяващ кредиторите и, разбира се, и него. Ако това не стане и се види, че предприятието няма начин да бъде спасено, естествено ще отиде до ликвидация като единствен вариант.


Жан Виденов: Тая работа няма да стане така.


Веселин Благоев: Ако той обаче намери начин да предоговори, което ние вярваме, защото ние имаме претенции за достатъчно сериозни сондажи, вярваме че кредитирането на операцията е в значителна степен осигурено. Съществува възможност с операцията по прехвърлянето на временното удостоверение той да поеме финансови и други ангажименти, които са достатъчно съществени, за да може да се откажем по-нататък от тях.


Жан Виденов: Не. Абсурд е. Ако ще ни връщат предприятието обратно, ние моментално ще го затворим и ще продаваме имуществото. Разберете се ясно с него по този въпрос. Това е недвусмислено.


Веселин Благоев: Той трябва да се предоговори с кредиторите, как де се разберем?


Жан Виденов: Това си е негова работа. Второ свиневъдство в Пловдив на нас не ни е нужно. Няма да я бъде. Вие се оправяйте. Да ни го връщате за ликвидация - това няма да го бъде. Даваме рафинерия, а не свинекомплекс.


В.Благоев: Почакайте моля, имате предоговаряне на условията с маса кредитори.


Жан Виденов: Тогава ще фалира той, като не ги е предоговорил. Какво значи това?


В.Благоев: Не може да направи допълнителни задължения, почти всичко е ипотекирано в тази Плама. Попитайте и Владимир Жеглов, който може да ви каже, че те са ипотекирали половината имущество в банка БИОХИМ. Допълнително да затлачат предприятието, те не могат да направят това. Могат те да умрат, защото те са длъжни да осигурят оборотния капитал и други условия, за да раздвижат рафинерията. Тя не може да работи.


Жан Виденов: Още сега обявете, че това не може да стане и няма да си говорим за ликвидация. Ние не сме професионалните ликвидатори на България. Ще си го вземат и ще фалират с него. Като не става - не става! Това е положението, друго няма.


Това е стенограмата от 2 септември. Когато на 5 септември се разглежда отново договорът, няма да ви чета доста пиперлии изказвания от стенограмата, но ще ви прочета няколко интересни момента. Води се спор отново за някои от


задълженията на купувача


които Веселин Благоев е успял да запази в договора.


В. Благоев: Например в новия договор в чл. 23 пише: Купувачът се задължава в срок от пет години с влизане в сила договорът да не позволява извършването на изпълнителни сделки с недвижими имоти, представляващи повече от 25% от балансовата им стойност към 31 декември 1996 година.


Жан Виденов: Би ли ми казал какъв е смисълът на това изискване? Как ще се справи като не продава?


В. Благоев: Приемаме, че тази претенция отпада. Договорихме се с купувача. Той се е съгласил.


Ж. Виденов: Имам чувството, че вие търсите поводи да развалите договора за един бъдещ период. Вие, Агенцията за приватизация. За какво са ви тези изисквания? Той трябва да продаде половината земя, за да си оправи скапаното предприятие.


В. Благоев: Инсталацията е скъпа.


Ж. Виденов: Какво като е скъпа. Предприятието е пропаднало. Някакви мърляви 60 млн. лева. Ако не ви ги преведат, ще развалите договора.


В. Благоев: Няма да го развалим. Като ви казвам няма, няма. (Смях и приятно оживление в залата.) Направили сме договора. Разбира се, перфектно нещо няма. Освен Клаудия Шифър. (Смях и приятно оживление в залата.)


Ж. Виденов: 60 млн. лева! А стойността на сделката е 30 млрд. лева дългове. Стига сме говорили празнодумия.


Веднага след това В. Благоев отново се опитва да вмени в задължения на Евроенерджи някакви задължения.


В. Благоев: Моля да видите и чл. 16. Двете страни се споразумяват купувачът да закупи ведно всички негови ликвидни изискуеми задължения, установени към момента на подписването на договора, както и всички други задължения, доказани по съответния ред, които ще бъдат изплатени. Прехвърляме го със всички задължения.


Атанас Папаризов се опитва най-нормално да зададе един въпрос: Отпаднали ли са сроковете? Затова в чл. 17 пише...


В. Благоев го прекъсва: Димитър Костов поиска да отпаднат. Махнахме ги.


Атанас Папаризов: Ако са технически, значи затова са отпаднали.


Вие виждате един несъмнен факт, който въобще не подлежи на коментар. А той е, че Евроенерджи заедно с Агенцията за приватизация двукратно са достигали до споразумение за ангажименти на Евроенерджи по сделката, след което едностранно - без намесата на Евроенерджи и при съпротивата на агенцията, тези задължения са били отхвърлени от правителството начело със Жан Виденов. Това са фактите.


Последиците от този неизгоден за държавата


и за работниците в предприятието приватизационен договор са, че и досега Евроенерджи холдинг не е осигурил оборотни средства за доставка на нефт и за неговата преработка. Рафинерията не работи, от което губи бюджетът, губят кредиторите, губят работниците във фирмата. Никой вече не може отговорно да заяви, че рафинерията ще може технологично да бъде пусната да работи отново.


Отношенията между Евроенерджи холдинг и Плама


са още от 1992 година. Холдингът доставя суровина на рафинерията. От периода ноември 1993 - септември 1994 г. той доставя девет танкера суров петрол, който се е плащал в левове или в нефтопродукти. За нефтопродуктите Евроенерджи дължи акциз, който не плаща. В резултат Плама се задължава към бюджета с невнесен акциз и с невнесено ДДС. Ревизия на Плевенското териториално управление за държавен и финансов контрол през 1994 г. установява, че към 31 март 1994 г. Евроенерджи дължи 83 816 645 лв. на Плама. Това е 1994 г. - вие знаете колко струваха левовете тогава.


На 2 октомври 1995 г. Плама подава иск за 155 775 107 лева. СГС завежда дело срещу холдинга. Съдът уважава исковата молба и дава ход на делото през октомври 1996 година. Евроенерджи не обжалва. Естествено по това време Евроенерджи холдинг е собственик на 75% от Плама. В приватизационния договор пише, че няма искове, дела, съдебни решения срещу купувача, въпреки че делото на Плама срещу Евроенерджи по това време не е приключило.


Виденовата приватизация


дава своя принос към световните куриози. Длъжникът купува кредитора си. Със спешната псевдопривазитация на Плама се търси още един ефект, който може поне да бъде използван за аргумент пред собствената политическа сила. По това време социалистическото правителство току-що е гушнало първия транш от споразумението с МВФ, който му е осигурил още няколко месеца живот. То е поело ангажимент за приватизация и ликвидация и със скоротечната сделка с Плама се надява да изпроси още една порция живителни долари.


Има още много съмнителни обстоятелства


около сделката. Не ви говорих нищо за кредиторите на Плама. За най-големия кредитор банка Биохим, начело на която седи тогава виденовият съветник Жеглов. За кредитора ПЧБ, ръководена от безславния социалистически кандидат-кмет Венцислав Йосифов, за кредитора ТСБ и нейните шефове, които сега са клиенти на прокуратурата, за кредитора МИНЕРАЛБАНК - отдавна фалирала, за най-загадъчния кредитор - Евроенерджи. За потъването на всички тези кредити незнайно къде. Но ще спра с историята дотук. По-важно е какво е положението на Плама днес и какво може да бъде направено за спасяването й?


Днес се сбъдва това, което Виденов пророчески е заявил на 2 септември миналата година. Чухте го преди малко. Той не иска да бъде професионален ликвидатор. Предпочита някой друг - например


Евроенерджи да вземе Плама и да си фалира с нея.


Сега финансовото състояние на дружеството е изключително тежко. Към 30 април 1997 г. натрупаните задължения са около 150 млрд. лева. За миналата година финансовата загуба на Плама е 8.5 млрд. лв., като 5 млрд. лв. от тях са натрупани, след като е сключена приватизационната сделка.


От 1996 г. Плама не погасява и задълженията си към ДФРР в размер на 11 млн. долара, които дотогава поне е обслужвала редовно. Междувременно някои от най-големите банки кредиторки на рафинерията фалираха една след друга. Останала само с 25% собственост в Плама, държавата не може да влияе върху управлението на дружеството и това е очевидно. Например на общото събрание на 6 октомври тази година въпреки че държавният представител гласува против, бе взето решение да се увеличи капиталът на дружеството под условие - чрез апорт на вземане на Евроенерджи от Плама в размер на 45 млрд. лева. Интересно какво би спечелила Плама от такъв апорт на вземане?


Какво може да се направи оттук нататък?


Първият вариант е да се развали приватизационната сделка. Това означава, че сегашният собственик Евроенерджи холдинг ще се измъкне от отговорността да плаща дълговете на рафинерията, които са натрупани и с неговата помощ. Цялата тежест на дълговете ще се поеме отново от държавата, с други думи - от българските данъкоплатци. На всичкото отгоре сегашният собственик изведнъж се появи в ролята на кредитор на Плама и ще предяви претенции заедно с останалите кредитори. Да не говорим, че развалянето на приватизационни сделки особено в такъв мащаб по никакъв начин не подобрява инвестиционния климат в страната.


Втората възможност са кредиторите, които в мнозинството си са държавни банки, да потърсят правата си в съда и да поискат несъстоятелност на дружеството. Сега Плама е неплатежоспособен длъжник. Банките кредиторки могат да се обединят в комитет на кредиторите, да изготвят оздравителна програма за дружеството и да търсят възможности за финансиране и изплащане поне на част от дълговете на Плама, включително и чрез продажба на рафинерията на стратегически инвеститор. Доколкото основни кредитори на Плама са бюджетът, ДФРР и държавни банки, правителството не може да гледа безучастно на унищожаването на втората по големина българска рафинерия и безнаказаното изпаряване на милиони долари. АП вече започна действия, с които да се задължи Евроенерджи да изпълнява договорните си задължения. Започна търсенето на съвместни решения между Министерство на промишлеността, Министерството на финансите и държавните банки кредиторки.


Министерството на промишлеността в България не е министерство само на държавните предприятия. Затова, независимо кой е собственик на Плама, ние сме длъжни да се ангажираме с намирането на удовлетворително решение както на технологичния финансов проблем, така и на големия социален проблем на Плевен. Мога да ви уверя, че всички наши действия за разлика от тези на нашите предшественици ще бъдат прозрачни, законосъобразни и в интерес на българските граждани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във