Банкеръ Weekly

Общество и политика

СБЪРКАНИЯТ ГНЯВ НА ПРЕЗИДЕНТА ПЪРВАНОВ

В една, издържана в трафаретен сълзливо-патетичен стил, реч по Българската национална телевизия на 9 август президентът Георги Първанов призова за солидарност и събиране на повсеместна помощ за подпомагане на хората в пострадалите от наводненията райони. Банките да дават нисколихвени кредити, строителните фирми да ударят едно (безплатно) рамо, родолюбиви бизнесмени да дадат пари, призова президентът. И в същото време подкани държавата да се натовари с цялата финансова отговорност за покриване на щетите. Малката беда е, че идеите на президента звучат познато, сякаш бяха произнесени в доброто старо комунистическо време, когато държавата бе майка-кърмилница за всички. Голямата е, че това неплодно семе Георги Първанов го хвърля върху благодатната, готова всичко да приеме почва на народното нещастие, и така сее опасни илюзии. Или обикновен популизъм.Другото означава да предположим, че господин президентът не знае, че в демократичните държави с пазарна икономика, към които той твърди, че се стреми да се причисли и България, от десетки години господства съвсем друга философия. Преди повече от четиридесет години президентът на САЩ Джон Кенеди призова американците: Не мислете какво държавата трябва да направи за вас, а какво вие можете да направите за нея! Тези негови думи се превърнаха в девиз при изграждането на модерната държава, в която гражданите поемат отговорността за бъдещето си и по тоя начин - за бъдещето на страната си. Какво ще рече отговорност ли? Ами най-малкото да застраховаш стоката, имота и покъщнината си от природни бедствия. Нещо, което малко хора от бедстващите райони са направили. Бедни са, ще кажат някои. И вероятно ще са прави. Само че държавата отдавна трябваше да въведе със закон задължителни минимални застраховки срещу природни бедствия върху имотите и с парите, които гражданите ще плащат по тях, да се намалят вноските им по данък сгради. Ако това бе сторено, застрахователният бизнес щеше да се развива много по-бързо, да внася повече данъци в хазната и да покрие част от сегашните щети от наводненията. Така и разходите на държавата щяха да са по-малко.Що се отнася до селскостопанската реколта. Едва ли с парите от хазната е необходимо да се плаща, да ни простят за остротата, безхаберието на селските стопани. От години наред на тях им се повтаря, че е повече от разумно да застраховат посевите си срещу природни бедствия. Знаем, че и в този случай някои хора ще кажат, че земеделците нямат пари. Само че истината е малко по-различна. Няма сектор в икономиката, който да се ползва с повече преференции от селското стопанство. Производителите на земеделска продукция не плащат данъци. Те единствени имат достъп до безвъзмездно финансиране по програмата САПАРД. Колкото до това, че много селски стопани не знаят как да си поискат и да получат европейски пари - проблемът е решим, а е и персонален. В правото важи максимата, че непознаването на законите не може да служи за оправдание и тя е валидна за всички сфери на социалния и стопанския живот. Земеделците трябва да се научат, че за консултации се плаща, а не да карат по известното Ти пари ми дай, аз акъл си имам. Защото - нека го кажем - ако го имаха, щяха да си застраховат реколтата и да не хленчат в момента.Впрочем за да е пълна картината на преките и скрити субсидии за земеделието ще припомним, че държавата субсидира изкупните цени на тютюна, който произвежда електоратът на Движението за права и свободи. Това се прави с парите на всички данъкоплатци. Затова сега не върви някак президентът Първанов, скрит зад сълзливата маска на състраданието, да предлага на изпълнителната власт да дава нови огромни суми за покриване на щетите, понесени от граждани, които не са били достатъчно отговорни, за да се застраховат. Дали не е по-добре тези средства да бъдат насочени за образование, за здравеопазване и борба с престъпността, каквато всъщност е ролята и задачата на държавата. Която, да повторим, харчи парите на гражданите си. Всъщност това, което президентът предлага, си е нов косвен данък върху хората, които и без друго пълнят бюджета. На всичко отгоре президентът предложи изтърканата идея банките да отпускат нисколихвени кредити. Казано на финансов език - с това си изявление той предложи кредитните институции да понесат загуби. От което следва, че президентът е готов да подтикне финансово-кредитния сектор към действия, които ще разклатят неговата стабилност и ще застрашат спестяванията на хората. Разбира се, има възможност държавата да покрие разликата между пазарните и облекчените лихви по заемите, за които говори Първанов в словото си по телевизията. Но парите за това отново ще бъдат взети от хазната - с други думи, от онези, които плащат данъци.Тук абсолютно съзнателно не поставяме въпроса как точно ще се харчат тези пари на солидарността. Многолетният горчив опит показва, че доста от тях ще отидат в едни джобове, които нито са страдали, нито ги е сполетявало нещастие. Ама това президентът няма как да не го знае... Всъщност ако някой съзре за поредния призив на президента просто начало на кампанията на Георги Първанов за преизбирането му за втори мандат, може и да не сбърка много. Но е жалко. Защото г-н Първанов ръка трябва да се подава, но не и безкрайно да се подарява. А ако искате да защитите хората от бъдещи природни бедствия, г-н президент, помислете дали да не накарате многобройните си експерти да разработят проектозакон, с който да се въведат задължителни застраховки срещу природни бедствия. И намерете подходящите хора да го внесат в Народното събрание.Избирателите ще се разсърдят за кратко. А като видят колко сте прав, може и отново да гласуват за вас. Сигурното е, че ще се убедят в правотата ви далеч преди деня на изборите...Останалото, да ни простите, е обикновен популизъм и погрешно насочен гняв...

Facebook logo
Бъдете с нас и във