Банкеръ Weekly

Общество и политика

СБОГУВАНЕ С ПРЕЗИДЕНТА ТРАЙКОВСКИ

В петък Македония се прости със своя президент Борис Трайковски, който загина при самолетна катастрофа на 26 февруари. Стотици хиляди се поклониха пред човека, с чието име се свързват мирът и стабилността в Македония. Президенти, министър-председатели, дипломати, специални пратеници от цял свят отдадоха последна почит на политика с огромен принос за избягването на още една Босна на Балканите. След смъртта на 47-годишния президент и още осем негови сътрудници се заговори не само за човешка трагедия, но и за възможно политическо разклащане на крехкото равновесие в страната. Защото държавният глава беше най-силният балансиращ фактор в трудните отношения между славянското мнозинство и албанското малцинство. Още в ролята си на координатор при приемането на косовски албански бежанци през 1999 година около Трайковски се чувстваше недоволството дори в редиците на неговата партия ВМРО-ДПМНЕ. Но точно в тези критични за Македония месеци той растеше като ключова фигура в политическия живот на държавата и неслучайно се заговори, че именно той е човекът, спасил през 2001 г. Македония от блатото на етническа гражданска война. Твърдо ръкостискане, открита усмивка, добър английски език - така го описват западните му партньори, които твърдят, че при него винаги са се чувствали като у дома си. В кризисната 2001 година, когато световните пратеници се редуваха в посреднически мисии в Скопие, срещите при президента били една почивка след изнурителните, изцеждащите силите преговори с враждуващите страни в етническия сблъсък. А когато светът трябваше да изпрати политически знак - първи беше адресът на Трайковски.Наблюдателите припомнят, че след 1998 г., когато на власт дойде партията ВМРО-ДПМНЕ, Трайковски стана заместник-министър на външните работи. За отношенията със света на партийното ръководство начело с Любчо Георгиевски му се наложи да търси неопетнена и премерена фигура. Трайковски се оказа правилно избраната личност. Още следващата година, когато стотици хиляди албанци побягнаха от съседно Косово, Трайковски организира помощта за бежанците ангажирано, компетентно и без национални предразсъдъци. И когото само няколко месеца по-късно беше необходим кандидат за президент, за втори път Борис Трайковски, със своята безупречната репутация, бе добре дошъл за правителството, обвинявано в заплетени скандали и корупция. Много от православните македонци продължаваха да изпитват резерви към представителя на едно незначително религиозно малцинство, каквото в Македония са протестантите, но и на тези избори решаващото рамо дадоха албанците. Като тежък удар върху неговия авторитет беше оценен случаят, когато през 2001 г. екстремистки настроената тълпа крещеше пред парламента оставка на приятеля на албанците. Тогава Трайковски напусна сградата през задния вход. Македонският президент не беше нито брилянтен тактик, нито харизматичен оратор, още по-малко политически хитрец като своя предшественик Киро Глигоров. Хората, които са се срещали с него обаче, го оценяват като морална инстанция, една изключителна личност в района, наречен от Европа Западни Балкани. Вероятно в края на този година щеше да настъпи и краят на неговата политическа кариера. Повече от несигурно беше, че партията му отново щеше да го номинира за свой кандидат. Това, което го правеше неприемлив и съмнителен за много от членовете на ВМРО-ДПМНЕ, беше неговата роля на гарант за Охридския мирен договор. Самият Трайковски не скриваше, че не одобрява силовия начин, по който се прилага Охридското споразумение. В частни разговори е признавал, че някои от отстъпките за албанското малцинство отиват твърде далеч. Но все пак беше наясно, че без интеграцията на албанците в политическия живот в Македония не може да има гаранции за трайна стабилност. Македонците преглътнаха горчивия хап, само защото прилагането на мирното споразумение от Охрид е категорично условие за членството на Скопие в Европейския съюз. Борис Трайковски демонстрира и определена независимост по отношение на византийския политически стил в Македония с характерните политически игри и непрекъснати съмнения. Точно неговата независимост му даде възможност след 2002 г. да работи с правителство на главния съперник на неговата партия - социалдемократите на Бранко Цървенковски. Дори в смъртта на президента Трайковски наблюдателите виждат символика. Той загина в деня, когато Македония трябваше да връчи молбата си за членство в ЕС и трябваше да бъде празник за него по думите на ирланския премиер Бърти Ахърн. Най-често Трайковски беше наричан умерен националист, за него често се говореше с уважение за сдържаността и мъдростта, както и за това, че успя да балансира в най-размирните времена. Той изпълни думите от президентската си клетва - да бъде президент на всички македонци - независимо от религиозната и етническата им принадлежност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във