Банкеръ Weekly

Общество и политика

СБОГОМ НА ЛИБИЙСКИЯ НЕФТ

Тихомълком една фирмена марка, прославила мъчителната соцавантюра на българските петролотърсачи в либийската пустиня, изчезна от бизнеснебосклона. В края на юли печално известното дружество Геоком бе заличено от търговския регистър на Софийския градски съд. А главоболният проблем със злополучните нефтени концесии на България в арабската джамахирия, съгласно заповед N17-52 от 28 май тази година, подписана от промишления министър Александър Божков, де факто е прехвърлен на друго държавно предприятие - Проучване и добив на нефт и газ ЕАД - Плевен. В министерското разпореждане се казва, че дейността на едноличното дружество с държавно имущество Геоком ЕООД - София се прекратява чрез вливане в плевенската фирма. Тя поема всички активи, пасиви, и други права и задължения на Геоком, включително и поделенията на прекратеното дружество в Либия. Посочено е още, че предметът на дейност на Проучване и добив на нефт и газ ЕАД се разширява със: строителство на нефтопроводи, газопроводи, монтаж на съоръжения за работа под налягане и хотелиерство и ресторантьорство. Наред с последното любопитно допълнение капиталът на плевенското предприятие е увеличен от 824 272 000 на 873 433 000 лв., разпределени в 873 433 броя поименни акции от по 1000 лв. всяка. В заключение министър Божков е наредил на членовете на съвета на директорите на Проучване и добив на нефт и газ ЕАД да извършат


пълна финансова и правна проверка


на създаването и дейността на регистрираните в Либия клонове на Геоком. В срок до 1 септември 1998 г. ръководството на плевенското дружество трябва да внесе в промишленото министерство подробен доклад за фактическото състояние и предложения за бъдещата дейност на задграничните поделения, които получава в наследство.


На 29 юли тази година Плевенският окръжен съд надлежно е регистрирал капиталовите и други промени, настъпили в битието на Проучване и добив на нефт и газ ЕАД. Решението за вливането на Геоком в плевенската държавна фирма е продиктувано от благородни подбуди. Оказва се, че това е бил единственият начин около 500 геокомци, дълбали от 1992 до 1995 г. африканските пясъци, да си получат най-сетне дължимите трудови възнаграждения. Към днешна дата проблемната вересия възлиза на скромната сума от 6.5 млн. щ. долара


Знайно е, че през януари 1998 г. трудният паричен казус за енти пореден път през последната преходна петилетка бе обект на парламентарно и правителствено внимание. Този път периодично протестиращите задгранични геологопроучватели получиха обещание, че ще си получат зелената валута. И сега то най-после явно се реализира. След близо половингодишни умувания промишленото министерство е намерило изход да отърве държавата от дълговия й проблем, прехвърляйки го на фирмено равнище. Тъй като дружеството


Геоком няма на българска територия материални активи


които да заложи пред местните банки и с получения кредит да се разплати с бившите си служители, на бял свят се появява решението Геоком да се претопи в плевенското предприятие. А то от своя страна, със своите активи, да осигури необходимите кредитни гаранции. Далновиден или не, с този ход парите вече са намерени. В началото на август Пощенска банка е дала съгласието си да отпусне на Проучване и добив на нефт и газ ЕАД 6.5 млн. щ. долара. Както научи в. БАНКЕРЪ, в края на миналата седмица изпълнителният директор на плевенската фирма Горан Горанов е провел оперативна среща по тези въпроси с представителите на плевенския клон на Пощенска банка. Надеждите са през тази седмица да започне изплащането на валутните суми. Съвсем основателно потилите се в Либия проучватели и сондажници трепетно очакват голямото събитие. Не по-малко основателно обаче техните колеги, работещи все още в нефтодобивния бранш - в Плевен и на други места, си задават някои тревожни въпроси. Първо, изказват се съмнения, че плевенското дружество ще може да понесе тежестта на големия кредит и да бъде коректен платец на банката. Мнозина смятат за погрешно решението на промишленото министерство да прехвърли грижите от болната глава на Геоком върху сравнително стабилното досега предприятие Проучване и добив на нефт и газ. То разполага със сондажни екипи и техника, с правата да добива нефт и газ в района на централна Северна България, както и със скромна собствена рафинерия в плевенското село Ясен. Според познавачите добивното предприятие, чиято приватизационна процедура е временно замразена поради вливането на Геоком, е будило приличен инвеститорски интерес, но с новата екстра от 6.5 млн. щ. долара и то можело да влезе в групата на сделките за един долар.


Други тревоги пък имат специалистите, запознати с


кухнята на прословутите български нефтени концесии


в Либия. Вече е почти забравен фактът, че първопроходчиците на това африканско начинание през далечната 1979 г. са геологопроучвателите и сондьорите от Булгаргеомин - фирма, която по онова време е под шапката на бившето Министерство на металургията и минералните ресурси. Но след като през 1981 г. тогавашният първи шеф на министерството Стамен Стаменов подписва от името на българското правителство договор с либийците за предоставянето на България на две нефтени концесии - едната в района на Гадамес, а другата в Мурзук, в играта влиза и Комитетът по геология. Следва кратка битка


кой да води бащината дружина в Либия


металургичното министерство или комитета. Победител излиза вторият претендент и Булгаргеомин се разделя с работата по разработката на концесионните обекти. Мястото му е заето от новосъздадената и регистрирана в джамахирията Българска нефтена компания - БОКО. На практика тя представлява един джойнтвенчър между Националната нефтена корпорация на Либия (НОК) и направление Координация на задграничната дейност към българския Комитет по геология. От появата си през 1981 до 1991 г., в нарушение на либийското законодателство, БОКО освен с разрешената му концесионна дейност се занимава и със сервизна - с наличното оборудване, закупено за около 70 млн. щ. долара, компанията извършва специализирани сондьорски услуги на други нефтени фирми. След разразилият се по този повод междуправителствен скандал България е принудена по законен път да уреди либийския си бизнес. На 24 август 1990 г. Софийският градски съд регистрира новоучредената държавна фирма Геоком. Тя поема активите и пасивите на цитираното вече направление Координация на задграничната дейност към Комитета по геология, което до момента е съдружник в БОКО. На следващата 1991 г. либийците дават разрешение да се регистрира в джамахирията местно поделение на Геоком - Геоком - сервиз със седалище в Триполи. Твърди се обаче, че и досега на либийска територия не е уреден юридически въпросът с


нароилите се едно от друго български дружества


Все още във висящо положение бил както разделителният протокол както между Булгаргеомин и БОКО, така и уж прекратеното участие в джойнтвенчъра с Националната нефтена корпорация на Либия. В джамахирията и до ден днешен БОКО се водело за действащо българо-либийско дружество. В същото време у нас, в посочената заповед на министър Божков от 28 май тази година за вливането на Геоком в Проучване и добив на нефт и газ - Плевен, изрично пише, че плевенското предприятие наследява и участието в прекратеното дружество Българска нефтена компания (БОКО) - Триполи. Явно тепърва с този правен батак ще трябва да се оправят плевенските наследници на Геоком. Времето ще покаже и как ще погледнат на фирмените метаморфози либийските партньори от Националната нефтена корпорация на джамахирията. Ясно е колко деликатни са българо-либийските бизнесотношения през последните осем години. Последното доказателство е краят на


преговорите по продажбата на българския 15-процентен дял


в нефтения добив, ако такъв изобщо започне на концесионните обекти в Гадамес и Музрук. Пазарлъците между Националната нефтена корпорация на Либия, канадската фирма Канокси, свързана с известната американска компания Оксидентал, и българското дружество Геоком мъчително и мудно се точат от 1995 до април 1998 година. По всичко личи, че въпреки предварителното съгласие на либийците да се водят подобни разговори между българската и канадската фирма в крайна сметка нещата са опрели на камък. Запознати с процеса твърдят, че либийците и канадците не са успели да постигнат взаимноизгодни условия за бъдеща съвместна дейност в случай, че българският концесионен дял бъде купен от Канокси. Губещата страна обаче е българската - в либийската пустиня все така безизходно закопани остават направените от България инвестиции в размер на около 200 млн. щ. долара, плюс бездействащо и постоянно обезценяващо се оборудване. Сега може би плевенското предприятие Проучване и добив на нефт и газ ще търси


нови кандидати за скромната българска собственост


в джамахирията, които обаче задължително трябва да бъдат харесани и от либийското правителство. Задачата е с повече от повишена трудност и едва ли ще е по силите на едно държавно дружество, ако то не получи някаква съществена подкрепа от българските власти, които би трябвало да търсят решение на проблема на междуправителствено ниво.


На 21 април тази година вицепремиерът и промишлен министър Александър Божков детайлно е запознат с трудната ситуация около нашите концесии. Заместник-управителят на Геоком ЕООД - София, Георги Лесидренски го е уведомил, че на 27 април 1998 г. изтича срокът на петото поредно продължение на споразумението между Геоком и Канокси, подписано през ноември 1997 година. Казано е още, че на 17 април тази година българското дружество е получило факс от президента на канадската фирма Лари Мърфи, който е съобщил, че в Канокси са извършени организационни промени, че във връзка с българо-канадските преговори той е провел срещи с президента на Националната нефтена корпорация на Либия г-н Хамуда Ал Асуд и че канадците желаят среща и с представители на Геоком. Освен това г-н Божков е


информиран, че преговорите между Канокси и либийската страна не вървят гладко и по всяка вероятност канадците няма да получат правата върху българския концесионен дял. В заключение, до знанието на промишления министър е доведено следното:


Предвид големите открития на нефт, които направи английската компания Ласмо в непосредствена близост до нашата концесия в Мурзук, интересът на чуждестранните компании към нашите концесии е засилен, въпреки неизгодните в момента цени на нефта на международния пазар. Определен интерес са заявили: Тотал - Франция, Аджип - Италия, английските компании Бритиш газ и Ентърпрайз Ойл, ОМВ - Австрия, и румънската петролна корпорация. С тях можем да разговаряме в случай, че споразумението с Канокси се прекрати и имаме съгласието на Националната нефтена корпорация на Либия.


Засега либийците не са дали одобрението си за никого. Проектосделката с канадците е провалена. А какви изводи си е направил министърът от информацията, която е получил през април, е неизвестно. Ясно е само, че тежкият концесионен възел щат не щат ще разплитат някак си плевенчаните от Проучване и добив на нефт и газ ЕАД. Нездравите хипотези, които се чуват в бранша, че след приватизацията на плевенското предприятие неговите нови частни собственици могат да изтъргуват за своя сметка либийските концесии, а държавата да пие чаша студена вода, правят още по-заплетен случая с наследството, получено от Геоком. А междувременно концесионният часовник чука - през 2005 г. така или иначе България ще загуби правата си върху либийските нефтени полета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във