Банкеръ Weekly

Общество и политика

СБОГОМ НА ИЛЮЗИИТЕ

Ние си мислихме, че изграждаме модерна европейска организация, а се оказа, че сме създали само още една балканска партия, в която всички искат да са си навързани като свински черва, сподели впечатленията си от Националната конференция на СДС един от разочарованите сини лидери.


Всъщност още преди да завърши форумът, и за симпатизанти, и за скептици, стана ясно, че СДС сваля европейската си маска.


Изборът на новия състав на НИС (Национален изпълнителен съвет) сложи край на всички илюзии във и извън партията, че тя може да надскочи собствения си балкански ръст в най-грубия смисъл на понятието. Делегатите гласуваха не от политически, а от чисто

битовоеснафски и икономически подбуди

- мотивация, характерна предимно за партиите от нашия регион и доста неразбираема за западните политици. Опитите на някои от управляващите напоследък да ползват именно западна транскрипция за прочит на българското ежедневие ги доведе на практика до погрешни очаквания за изхода на конференцията. Същата нагласа хвърли в сериозна заблуда и повечето от медиите.


Въпреки някои внушения председателят на организацията не беше бламиран. За него не само гласуваха около 99% от присъстващите, но и повечето от тях не виждат никакво разминаване между очакванията на ръководството и своя избор.


Традицията в българския политически живот, установена още с речта на Петко Славейков в Учредителното събрание през 1879 г., повелява да се търси единствено ефектът от думите. Разминаването между думи и дела е същностна част от българската политика далеч преди идването на Комунистическата партия на власт. И точно този маниер западноевропейците наричат балканска политика.


За делегатите, събрани в зала N1 на НДК, беше повече от нормално да аплодират от сърце завладяващите самокритични изказвания на Иван Костов и Екатерина Михайлова, без това ни най-малко да ги накара да съпоставят думите им с реалността около себе си. За тях светът на думите и светът на делата са


два различни свята

и ако някъде имат допирна точка, тя в никакъв случай не е изборът на партийно ръководство. Първо, защото ако в света на думите има критичен тон, той винаги е насочен към другите, към чуждите, не към нас, не към нашата партия. Лошата партия, за която говори председателят, не е моята партия, той, разбира се, е прав, но вероятно има предвид местните структури на СДС в други региони, не и нашия. Така редовият делегат възприема словата от трибуната и затова, заставайки изцяло зад тях, после с чиста съвест си гласува за своите избраници, без и през ум да му мине, че и те биха могли да влизат в списъка на председателя.


Втората причина, поради която изборът на НИС не може да бъде допирна точка между думи и дела, е, че в психиката на по-голямата част от делегатите ръководството на партията не се избира, то Е. Е такова, каквото някой е казал, че трябва да бъде, такова, каквото някой отгоре е наредил да бъде. Ако аз не гласувам, ще гласуват другите, и пак Бисеров ще бъде избран, защото той е записан, обяснява предначертаността на резултатите един от участниците в конференцията.

На проблемът не е в делегатите

и в нагласата им, че и изборът на ръководството не зависи от тях. Все пак съществува начин да им се покаже, че този път думите са предназначени да повлияят на делата. Иван Костов обаче не избра този начин. Премиерът се опита да спечели битка, без да воюва.


Не е тайна, че синият лидер се подготвяше за предстоящия форум доста отдавна. Широка крачка в тази подготовка бе смяната на десет министри в кабинета. Това беше лесно - всичко зависеше от собственото му решение. Чуждото мнение не съществуваше. Президентът му вдигна топката с изявлението си след местните избори и той я заби точно където му трябваше, обясняват любителите на спортната терминология. Основната грешка на Костов е, че непрекъснато забравя за чуждото мнение, твърдят някои от най-близките му колеги. А конференцията го сблъска точно с него. На всичко отгоре се оказа, че то също може да бъде организирано, отстоявано и защитено успешно. Според информирани Костов е научил това в последния момент и разбирайки, че губи този сет от мача, се е съгласил на сделка. Затова и в листата за гласуване нямаше никакви конкуренти на Христо Бисеров, а в доклада на председателя - нито едно конкретно име.


Фактът, че в състава на НИС влизат няколко доста приближени лица на Бисеров, не означава, че делегатите са подкрепили някаква линия срещу Костов, както се опитаха да представят нещата медии и политолози. Напротив,

популярността на председателя

в никакъв случай не е актуална тема за дискусия в сините среди. Иван Костов продължава да има непоколебимата подкрепа на партията. Личният му проблем е, че за момента не успява да намери начин да превърне тази подкрепа в категоричен политически ресурс.


Коментирайки избора на нов състав на НИС, непременно трябва да си дадем сметка и за реалните партийни конкуренти, издигнати чрез механизмите на организацията в последните две-три години. Верният въпрос е не кой влезе в НИС, а би ли могъл някой друг да влезе? Всъщност изхабени фигури като Валентин Василев и Марио Тагарински не успяха да се преборят срещу призива за нови лица и точно както прогнозираха всички, загубиха битката. Освен оставането на главния секретар наблюдателите определят като най-сериозна провокация за обществото избирането и на Йордан Цонев в ръководния орган. Но, от друга страна, и най-убедените му критици в синята партия смятат, че точно бургаският депутат не може да бъде символ на използването на партийния авторитет за лично обогатяване. Данчо е един от малцината, които дойдоха вече богати в нашата партия, е принуден да припомни негов недоброжелател, без да се впуска в подробности за произхода на Данчовото богатство.


Независимо от всичко познавачите на партията твърдят, че Иван Костов има стабилна подкрепа в новия НИС. В тази структура решенията не се вземат с гласуване, а и на негова страна има поне пет гласа - Екатерина Михайлова, Йордан Соколов, Светлана Дянкова, Димитър Абаджиев, а защо не и Никола Николов. В лагера на Христо Бисеров и Любомир Павлов са Йордан Цонев и Михаил Михайлов. Като категоричен самотник се очертава Евгений Бакърджиев.


Според други сини анализи пък стилът на работа в НИС изобщо няма да се промени. Новите членове ще правят това, което им кажат старите. А старите ще правят това, което им каже вождът. Така е било, така ще си продължи, е категоричното очакване на по-прагматично настроените среди в партията.


А иначе зад волята на премиера, такава каквато той я рекламира в доклада си пред конференцията, стои българското общество. Така че нищо изненадващо не се случи на 26 и 27 февруари в НДК. Просто една илюзия си отиде, а няколко партийни функционери направиха поредната крачка в кариерата си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във