Банкеръ Weekly

Общество и политика

САЩ И РУСИЯ СЕ РАЗДЕЛЯТ С ЕРАТА НА БРЕЖНЕВ - НИКСЪН

Съединените щати обявиха, че едностранно се изтеглят от Договора за противоракетна отбрана от 1972 година. По силата на чл.15 от този договор всяка от страните има право да се оттегли с шестмесечно предизвестие. Решението на американския президент Джордж Буш не бе изненадващо. То отлежава точно от една година, която бе рамкирана от македонския военен мир и афганистанската война. Категорични намерения против договора Буш даде още с встъпването си в длъжност. Последваха традиционните европейски притеснения за стила Буш и руската реакция, докато се стигна до най-сериозната интрига - атентатите от 11 септември. Историческият договор между Съединените щати и Съветския съюз за ограничаване на системите за противоракетна отбрана бе подписан на 26 май 1972 г. от Леонид Брежнев и Ричард Никсън и влезе в сила на 3 октомври същата година. Договорът забраняваше на двете страни да разполагат на своя територия системи за противоракетна отбрана . Единственото изключение се допускаше само около столиците им и в районите до пусковите установки на междуконтиненталните ракети. Брежнев и Никсън също така се задължиха да не разполагат системи с морско, въздушно космическо или мобилно-наземно базиране. В продължение на половин година Вашингтон и Москва неуспешно прелистваха страниците на договора и се опитваха да намерят взаимно приемливо решение. Студената война отдавна е в миналото. Сега ние оставяме зад гърба си последните й остатъци, е основният аргумент на Буш (със забележката, че терористичните атаки от 11 септември придават нова динамика на противоракетната отбрана). Най-голямата заплаха за Съединените щати и Русия, както и за другите атомни сили, идва от терористите и т.нар. рискови държави, е основният аргумент на американската администрация. Всъщност президентът Буш използва пълноценно създалата се ситуация след 11 септември във всичките й политически аспекти. Очевидно е, че договорът от 1972 г. е безкрайно остарял, както е очевидно, че въпреки всичко той си оставаше важният символ за поетите ангажименти към архитектурата за сигурност. Също така е очевидно, че Вашингтон и Москва ще трябва да търсят нова форма на договор, за да избягнат опасното състояние на вакуум. И двете страни си размениха положителни сигнали в тази посока. Първо, Русия се отказа да драматизира и прие подчертано спокойно изтеглянето на Вашингтон от договора. Даже не разглежда изтеглянето на Съединените щати като заплаха за националната си сигурност. Така не само Джордж Буш, но и Владимир Путин използва пълноценно ситуацията след 11 септември. При това двамата си помогнаха по брилянтен начин. Първо, още на срещата в Любляна те започнаха да говорят по темата, а в Генуа, според аналитиците, вече са започнали да пробват готовността за отстъпки. Получи се нещо като задочен разговор, който може да се ограничи в едно изречение: Разбирам те, по-добре да свършим работата заедно. Второ, Белият дом и Кремъл постоянно демонстрират колко са готови да съкратят стратегическите си нападателни оръжия. Трето, те изразиха готовност да си споделят информации за технологиите, които ще се използват при създаването на противоракетни системи. На практика моралната характеристика на тази стъпка е в изречението: Оттегляме се от договора, но ще съкращаваме оръжията. Надеждите за ново юридическо обвързване между Съединените щати и Русия се свързват с посещението на Буш в Русия през юни 2002 година. Дотогава американската и руската дипломация трябва да дадат всичко от себе си, за да подготвят новия договор. Не е особено трудно да се предвиди, че това събитие ще бъде едно от най-важните през следващата година. Новият договор няма как да се случи по друг начин, освен чрез ...НАТО. Факт е, че без Съединените щати НАТО не означава кой знае колко. Пактът несъмнено е полето, на което Москва и Вашингтон могат да придадат най-значителния международен мащаб на отговорността за двустранните си отношения. Това означава нов кръг на адаптиране, в който посредникът между Съединените щати, Русия и Европа ще бъде НАТО. Затова самият НАТО, покрай новите отношения между САЩ и Русия, трябва да осмисли новите си задачи, залегнали във Вашингтонската стратегия от 1999 година. Допълнителният стимул поднесе американският военен министър Доналд Ръмсфелд. Тази седмица той обяви на колегите си от НАТО един сценарий за бъдещето, според който европейски столици като Лондон, Париж и Берлин биха могли да станат потенциални мишени на терористите. Излишно е да се разсъждава дали това е пропаганден ход за сплашване на европейските съюзници, или реалност, която трябва да се приеме сериозно. Изявлението на Ръмсфелд е просто потвърждение на американската роля в НАТО, така както Съединените щати я виждат. За отношенията САЩ - Русия - НАТО изминалата година остави един нов формат и една нова мисия. Генералният секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън и руският министър на отбраната Сергей Иванов си размениха документите за новата военна мисия на НАТО в Москва, която и според сухия тон на приетата декларация не означава друго освен нов импулс, нов съвет НАТО-Русия и нови възможности.Съединените щати и Русия нямат притеснения за собствената си взаимна военна безопасност, но би трябвало да се безпокоят за реакциите на други атомни сили. Всяка страна обаче си има неудобните международни договори, с които се е ангажирала. Примери, дал Господ. Доста обезпокоително е положението в най-опасното място на света - Кашмир, в което са забъркани Индия и Пакистан. Техният атомен потенциал е производно на китайската ядрена сила. И точно Китай ще бъде голямото предизвикателство. Пекин притежава в момента около 25 междуконтинентални ракети и, както твърди един американски сенатор във в. Вашингтон пост, Централното разузнавателно управление преценява, че този потенциал може да се увеличи десетократно. Сметката може да набъбне, ако Индия и Пакистан преразгледат ядрените си програми.Дали сметките ще се окажат верни, е въпрос на бъдещето. Докато то се случи, световната архитектура за сигурност ще трябва да разчита на личните отношения и доверието между Буш и Путин и на възможностите им да използват влиянието си по света, когато късат договори от времето на Никсън и Брежнев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във