Банкеръ Weekly

Общество и политика

САМОУБИЙСТВО ОТ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА СИГУРНОСТ

От средата на миналия век атомната бомба създава верижна реакция в международната политика. Шепа блестящи физици направиха от световната политика една много опасна игра. По-ярко от хиляди слънца.... Този текст е от една свещена индуистка книга. Парадоксът е, че с този древен текст може да се опише първият експеримент с атомната бомба в пустинята на щата Ню Мексико на 16 юли 1945 година. По това време Джордж Оруел, един слаб и болен от туберкулоза писател, пророкува от Лондон: Атомната бомба няма да донесе по-кървави войни, а ще обедини Великите сили да не я използват един срещу друг. Стана така, че американската и руската атомни бомби взаимно се създадоха, те пък предизвикаха китайската, която провокира индийската, а тя пък неизбежно роди пакистанската и т.н. Като капак през миналата година МААЕ (Международната агенция за атомна енергия) засили подозренията, че пакистанската технология е изиграла важна роля в тайните оръжейни програми на Иран, Либия и Северна Корея. През всичките тези години международната политика и приложната физика вървяха ръка за ръка, наместваха се една до друга и много-много не се съобразяваха с идеологическите, а после и с моралните съображения. Пророчеството на Оруел беше потвърдено за дълго време, поне до края на студената война. И след нея изглежда валидно простото наблюдение, че геостратегическите цели и икономическите интереси са елементите на ядрената сила. А и сега, в началото на ХХІ век, след атентатите от 11 септември и двете войни в Афганистан и Ирак, не се е променило основното - ядреният оттенък на международната политика. Само че в липсата на промяна по основното има една голяма... промяна в същественото. По времето на студената война силните трябваше взаимно да се възпират. Сега, във времето на войната срещу международния тероризъм, силните трябва да възпират... лудите. Комбинацията от международен тероризъм и атомна бомба е страховит кошмар. Този кошмар се засилва от все по-убедителните доказателства за съществуването на ядрен базар, от който терористите могат да си накупят технология, елементи и всякакви ядрени атрибути, за да си играят със света на новото възпиране. Твърде обезпокоителен е фактът, че от 35 до 40 страни са в състояние да си направят атомна бомба. Поне така твърди Мохамед ел Барадей, директорът на МААЕ. В едно интервю за германското списание Шпигел той описва схемата така: В една страна се правят плановете, във втора се произвеждат центрофугите за обогатяване на уран, трета ги пренася с кораби, а крайният получател остава неизвестен. Страхувам се - казва Мохамед ел Барадей - че атомното оръжие може да попадне в ръцете на безскрупулни диктатори или терористи. Страхувам се и от атомния арсенал на демократичните държави, защото докато тези оръжия съществуват, няма абсолютна гаранция от катастрофалните последици от кражба, саботаж или нещастен случай. Ел Барадей има основание да се страхува, както и да предупреждава. Твърде стряскащо звучи новината, че пакистанската национална знаменитост, бащата на пакистанската атомна бомба д-р Абдул Кадир Хан е предоставял услугите си на черния пазар и от тях са се възползвали ядрени специалисти от други страни - например Иран, Либия и Северна Корея. Множество разследвания показват, че първите тайни контакти на специалисти от лабораториите на д-р Хан с Иран са се осъществили още през 1987 година. През 1992 г. доктор Самотник, както наричат бащата на пакистанската бомба, е предприел първото си пътуване в Северна Корея. След това има една дузина такива пътувания в посока Пхенян. Едва ли по време на тези срещи се е правило нещо друго освен обмяна на ядрен опит. Пакистанският президент Первез Мушараф сега успокоява света, че атомният арсенал на страната му е в извънредно сигурни ръце. Но едва ли за доказателство може да служи само твърдението му в няколко интервюта, че неговият арсенал е по-осигурен, отколкото този в бившия Съветски съюз. Само наличието на терористичната мрежа на Осама бин Ладен в Пакистан вече е проблем, при това голям проблем. Саддам Хюсеин бе свален и изваден от дупката, въпреки че в Ирак до този момент не е открито оръжие за масово унищожение или пък ядрен материал. Това естествено създава огромно неудобство за мотивите на тази война. Не само политиката, но и най-мощните разузнавателни служби са горе-долу в същата неприятна ситуация, както когато проспаха изграждането на Берлинската стена или нейното рухване. Както когато не успяха да предотвратят 11 септември в Ню Йорк или да спрат смъртоносния танц на терористите в един обикновен московски театър. Дали Саддам Хюсеин е имал оръжия за масово унищожение неизбежно ще бъде в дневния ред и в осмислянето на аргументите на изпреварващата война. В това осмисляне няма как да не се огледа и една особена промяна на обстоятелствата. Положителното в развитието на ядреното свойство на международната политика е, че старата мания на диктаторските режими да имат атомна програма, с която да съществуват чрез изнудване, започва да остава в миналото. Всичко, което в момента се случва след 11 септември 2001-ва и войните в Афганистан и Ирак, е да дава хляб за скромната прогноза, че е дошло време да се сложи край на възпроизводството на стари атомни грешки. Най-важното със сигурност е, че заплахата от експлозивната смес от тероризъм и ядрено оръжие започва да създава нова верижна реакция, много по-различна от тази преди около шестдесет години. Ако има нещо, което да дава оптимизъм, това е предположението, че поне има зачатък на една тенденция - вместо да се надпреварват кой и как да се сдобие с ядрена програма, сега много страни ще бъдат принудени да се гонят как по-бързо да се освободят от тях. Всички, които се уповаваха на ядрените програми и разчитаха на това статукво, бяха, меко казано, принудени неизбежно да сторят това, което трябва да сторят. Например Либия. В края на миналата година тя публично обяви промяната на политическия си курс, публично се отказа от ядрената си програма и призова всички страни да я последват. Нещо повече. Либия позволи на МААЕ не само да надникне в либийската ядрена програма, но и да хвърли едно око на глобалната мрежа за търговия с ядрени материали и технология. Това самоубийство на дългогодишната политическа кауза е начин за спасение и развитие.Вероятно има смисъл и една друга прогноза. Ако в действителност много от страните, разработващи незаконно атомни програми, се откажат от тях, ще бъде скъсана една много важна връзка с тероризма. Логично е да се предположи, че този доброволен отказ, независимо дали е резултат от война или от нежността на дипломацията, ще ограничи частния пазар за разпространение на ядрени материали и ноу-хау. Просто няма как войната срещу тероризма да не засегне глобалната мрежа за нелегална ядрена търговия. Това несъмнено ще е една победа срещу тероризма, защото атомният призрак и призракът на тероризма в един момент могат да имат едно и също лице. Международната политика и приложната физика десетилетия вървяха ръка за ръка, наместваха се една до друга и много не се съобразяваха с идеологическите, а после и с моралните съображения. Сега ще трябва да се съобразяват една с друга повече от всякога с едно обяснение, което звучи така: От съображения за сигурност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във