Банкеръ Weekly

Общество и политика

САМАРАНЧ УВАЖИ ОЛИМПИЙСКАТА НИ БИОГРАФИЯ


Голяма чест на българските спортисти, треньори и
деятели оказа президентът на Международния олимпийски комитет
(МОК) - маркиз Хуан Антонио Самаранч. Той пристигна у нас, макар
и само за 10 часа, по повод 75-годишнината на Българския олимпийски
комитет (БОК) и 25-годишнината от Х конгрес на МОК във Варна.
Всъщност всеизвестни са сантиментите му към нашата страна. Ще
припомним, че първото официално посещение на Самаранч като президент
на МОК (избран бе на този пост през 1980 г. в Москва, по време
на летните олимпийски игри) бе именно в България в началото на
1981 година.


За разлика от последната му визита - през 1992 г.
за международния конгрес Спорт за всички във Варна,
която държавните мъже не забелязаха, сега президентът Петър Стоянов
връчи на олимпиец N1 най-високия държавен орден Стара планина
I степен.


Един спортен всекидневник обаче избълва цели страници
с пасквили, за да уведоми обществеността, че у нас, видите ли,
пристига 77-годишният фашистки елемент Самаранч - сподвижник на
испанския диктатор Франко и хитър манипулатор, който
през 1988 г. в Сеул избира Лилехамер за столица на зимната олимпиада
през 1994-а вместо София, за да получи Нобелова награда. Доколкото
ни е известно, Лилехамер се намира в Норвегия и няма нищо общо
с въпросната награда, която се раздава от академията на Швеция.
Пък и до този момент - вече десет години, президентът на МОК не
е сред нобелистите.


Публикациите се позовават на печалноизвестната книга
Новите господари на петте кръга, която вдигна голям
шум при излизането си през 1992 година. Но после - когато авторите
й (двама английски журналисти) бяха изправени пред съда, подвиха
опашки, защото не извадиха на масата нито едно доказателство.
Делото спечелиха МОК и Самаранч, а книгата потъна в небитието.
Но ето че възкръсна в нашия печат, за да обслужи незнайно кого.
Разбира се, не е задължително един спортен вестник да уважава
президента на МОК, но поне малко би трябвяло да уважава читателите
си.


А иначе въпросните писания не отнеха ни най-малко
от олимпийския празник. В галерията на Шипка 6 бе
открита ретроспективната изложба Олимпизъм и изкуство.
Всеобщо одобрение предизвика мемориалът в Националната спортна
академия, където редом с барелефа на Пиер дьо Кубертен са издълбани
върху мраморни плочи и имената на 42-мата ни олимпийски шампиони.
Преди години на стадион Васил Левски се поставяха
паметни плочи с имената на златните ни медалисти, но след година-две
започваха да падат върху главите на минувачите. Пък и както казва
проф. Кабуров (ректорът на НСА), не е редно студентите от
спортната академия да не знаят имената на олимпийските ни шампиони.


От цялата страна пристигнаха участниците в летни
и зимни олимпийски игри, треньори, деятели. Срещнаха се няколко
поколения, които през смях и сълзи се връщаха назад в годините,
припомняха си победите и пораженията и си определиха нова среща
- през 2023 г., когато Българският олимпийски комитет ще стане
на 100 години.


БОК е основан през 1923 г. в София. Според архивните
документи това е станало след отправената покана към България
за участие на нейните спортисти в VIII летни олимпийски иги в
Париж (1924 г.). Негови председатели през всичките тези 75 години
са били доста интересни личности. На този пост от 1927 до 1929
г. е бил и д-р Димитър Станчов (бащата на Иван Станчов, посланикът
ни в Англия преди няколко години). Интересното е, че д-р Станчов
е член на Международния олимпийски комитет за България още от
1913 година. Когато става председател на БОК, той е пълномощен
министър в Брюксел, а преди това е на дипломатическа работа в
Париж и Виена, владеел е осем европейски езика. На 16 октомври
1929 г. негов приемник става генералът от пехотата Велизар Лазаров,
който 12 години ръководи БОК (до смъртта си през 1941 г). След
генерала щафетата поема друг генерал - Рашко Атанасов. На 9 септември
1944 г. пълномощията му са отнети и е поставено началото на


един от най-срамните периоди в историята


на българския спорт. Комунистите обявяват БОК и спортните
организации за бужоазни, а ръководилите десетки години БОК
и българския народ фашистки водачи трябваше да дават отчет пред
народа за своите дела - цитатът е от книгата България
в олимпийското движение до 9 септември 1944 г. на проф.
Васил Цонков, издадена (забележете?!) на 20 ноември 1981 година.
Оценката за Българския олимпийски комитет в същата книга е следната:
БОК се създава, утвърждава и работи до 1944 г. под покровителството
на царя и управляващите страната буржоазни правителства като поделение
на МОК.


Едва през 1951 г. Българският олимпийски комитет
е възстановен, като негов председател става ген. Владимир Стойчев
- легендарна личност не само за нас, а и за международното олимпийско
движение. Генералът си отиде от този свят на 98-годишна възраст
(на 26 април 1990 г.). Любопитна подробност е, че




България е имала член на МОК още в 1906 г.


(17 години преди да има национален олимпийски комитет)
- това е Димитър Цоков, избран на конгреса в Париж. По онова време
той е бил пълномощен министър в Лондон.


В олимпийската биография на България фигурира и фактът,
че е една от 14-те държави, възстановили модерните олимпийски
игри в Атина (1896 г.). За тези 102 години оттогава родният трикольор
се е вдигал 42 пъти в чест на наши олимпийски шампиони.

Facebook logo
Бъдете с нас и във