Банкеръ Weekly

Общество и политика

С ВОАЛ В СИНЬО ЖЕЛЕВ ЩЕ РАЗЧИТА НА ГЛАСОВЕ ОТЛЯВО

Предстоящите в началото на следващата година местни избори вече родиха първото ново политическо съзаклятие. Партиите на бившия президент Желю Желев, Ахмед Доган, Димитър Луджев и Кирил Бояджиев ще започнат надпреварата за кметските места под общо обединение, наречено Либералнодемократичен съюз. След оказалата се сравнително успешна парламентарна тактика Луджев и Доган продължават да залагат политическия си успех повече на сполучливи конюнктурни комбинации, отколкото на самостоятелна обществена агитация. Оранжевата бюлетина, спечелена с нокти и зъби от самоотвержени лидери на Зелената партия, успя да вкара доста политически аутсайдери в 38-ото Народно събрание. Постижението накара либералните босове да повторят разиграването на играта и в преследването на други цели. Точно както бюлетината на Александър Каракачанов им осигури депутатски мандати, точно така и д-р Желев ще трябва да им гарантира членство в европейския либерален интернационал. Механизмът е доста добре познат и прекалено прост, за да заплашва начинанието с някакви рискове. Комбинацията от сравнително добрите вътрешни електорални позиции на ДПС с още несъвсем заглъхналия международен авторитет на бившия президент Желев не може да не се окаже печеливша за новия отбор.


Не повече от година, година и половина дели едноседмичното либерално отроче от членството му в либералния интернационал. А това е много важно за всеки от учредителите на новата формация. Първо, защото ще им осигурява сериозна финансова и експертна подкрепа от богатия западен свят, и второ, защото по този начин българските либерални величия се сдобиват с влиятелен международен покровител.


В развитите европейски държави суровите либерални идеи отдавна са загубили широката си обществена популярност. Поради тази причина международната либерална общност сега търси възможности за реализация предимно в младите демократични системи, където неразвитите още пазари и бързо


натрупаните мръсни пари са голямо изкушение


за последователите на либерализма.


Според все още неприетия устав на съюза Желю Желев може да бъде негов председател не повече от една година. Това означава, че съюзниците се надяват членството им в международната общност дотогава вече да е факт. Големите надежди обаче винаги се оправдават само донякъде.


Докато е шеф, д-р Желев вероятно доста енергично ще ръководи подготовката на младата организация за влизане в интернационала, но едва ли жертвоготовно ще отстъпи лидерските позиции именно когато вече е осигурил международния й авторитет. Така че очертаващите се възможности са две. Или след една година бившият президент да слезе от председателския стол и Либералният съюз да си остане само с подготовката за мечтаното членство. Или пък да се намери форма, под която Желев да остане на върха и да приобщи докрай българския либерализъм към европейския. Всъщност дотогава има още много време. Засега предстоящите задачи са насочени предимно към местните избори. Това означава, че най-непосредствената цел е спешно да се създадат работещи структури навсякъде, където електоралното разпределение обещава някакви шансове за успех. И тъй като ще бъдат използвани преди всичко гласовете на ДПС, явно най-интензивната работа ще е в районите с помашко и турско население. Но проблемите там още отсега изглеждат непреодолими. Очакваното ново административно-териториално деление непременно


ще неутрализира силното електорално ядро на ДПС


в Кърджалийския район например. Съчетан с подходящи текстове в новия избирателен закон, този ефект може да се окаже пагубен за местната реализация на Либералния съюз.


Така или иначе, но либералите едва ли се интересуват много от резултатите в местните избори. Тяхната заветна цел са следващите парламентарни избори. Кметската кампания ще бъде използвана предимно за набиране на начална инерция за отвоюване на част от българското политическо пространство. Всяка предизборна кампания дава възможност за формулиране на ефектни лозунги и изпращане на пленяващи послания - механизми, които в крайна сметка оформят обществения образ на политическите организации. Докато една партия не е минала през този конвейер, името й остава чуждо на избирателя. Точно затова за либералните шефове бе толкова важно новата им формация да се роди преди местната кампания и да може пълноценно да участва в нея. Иначе всичките им горещи надежди са отправени към парламентарната надпревара за 39-ото Народно събрание. Това особено много личи и от подчертано идеологизираните заявки, които на местно ниво не могат да имат никаква политическа стойност. Дори е много вероятно догодина повечето от последователите на Доган така и да не разберат, че гласуват не за ДПС, а за някакъв си либерален съюз. Истинският либерален вот ще бъде измерен едва в следващата парламентарна кампания и ще разчита на доста по-дълбока кошница от мотиви, а не само на съзнанието за етническа принадлежност.


Заявката либерална коалиция подсказва, че учредителите се опитват да материализират политическите си интереси някъде около центъра на оформеното вече българско политическо пространство. Но в случая координатата център не означава очакваната балансирана и лишена от крайности политическа позиция, както може би изглежда на пръв поглед. Точно обратното. Натрупаният международен политически опит отдавна доказа, че идеите на либерализма са не само най-крайни в своята същност, но са и


преките първоизточници на комунистическите химери


Натрупаните през десетилетията пазарни познания в капиталистическия свят отдавна изхвърлиха либерализма от актуалните политически алтернативи. И въпреки че радетелите му продължават да правят опити да се маскират под всякакви социални, хуманни и какви ли не още измислени гримове, развитите западни общества вече почти са им отнели възможността за реална политическа намеса в държавния живот.


Лозунгът, който Димитър Луджев ентусиазирано повтаря По-малко държава, в нашите условия на практика означава нито повече, нито по-малко от цялата власт - в ръцете на мръсните пари. Защото е известно, че в България повечето сериозни капитали бяха незаконно източени от държавата чрез банки, пирамиди или други тъмни афери. Но проблемът не е толкова във вече съществуващите мощни капиталисти. Проблемът е, че под булото на либералната идеология те се опитват да се венчаят с държавата в ориенталски брак. Да я подчинят и смачкат, както при правителството на професор Беров и да преследват нелегалните си интереси за сметка на все по-обедняващото и незащитено общество. Всъщност ситуацията е позната, а споменът за Беровото управление с мандата на ДПС достатъчно пресен.


Разбира се, повече от сигурно е, че либералите няма да припомнят на избирателите тези години. Сигурно е още, че ще мълчат и за произхода на големите пари, които толкова много желаят да освободят за българския пазар. Не е сигурно обаче дали


достатъчно хора ще се хванат на въдицата


за да могат Доган и Луджев да влязат и в следващия парламент.


На пръв поглед, между гигантите СДС и БСП би трябвало да има достатъчно място и за социалдемократи, и за либералдемократи. И тъй като абстрактният политически простор е необятен, място - бол. Въпросът е ще стигнат ли гласовете на избирателите? Тук вече скептицизмът печели позиции. Ако пространството може да се оформя и разтяга във всички посоки, то броят на имащите право на глас българи все си е около шест милиона. За да се увеличи подкрепата за едни, е необходимо да намалее доверието към други. Желев, Доган и Луджев твърдят, че се надяват да спечелят симпатиите на част от синия електорат. Но от гледна точка на политическата практика тази трансформация изглежда почти невъзможна. Истина е, че на следващите парламентарни избори вероятността СДС да получи същата сериозна електорална подкрепа е нищожна. Отказалите се обаче ще бъдат предимно хора със слаби политически интереси, които по-скоро няма да имат сериозен мотив изобщо да гласуват. А и вотът за СДС през април 1997 г. беше израз на ясна воля за изпълнение на позната и възприета от обществото политическа програма, а не резултат на търсене на нови идеологически предложения. Напротив - разпределението на гласовете тогава показа, че поне надясно от центъра нишите за нови организации са нищожно малко. Ето защо, ако Либералният съюз търси пътища за увеличаване на електоралното си ядро, ще трябва да се насочи предимно към очакванията на хората, които са се въздържали при последното парламентарно гласуване. Това означава преди всичко далече от посланията на СДС и търсене на много по-оригинално и специфично звучене, което да привлече незаинтересуваните през 1997 г. избиратели.


Либералният съюз има много по-големи шансове да привлече симпатии от левия сектор. Дори и част от електората на Евролевицата би могъл да бъде успешно атакуван от позицията на съвременните либерални ценности, които в актуализирания си вид са много повече леви, отколкото десни послания. Става дума за прословутите съвременни идеологии за правата на човека и за свободите за щяло и нещяло. Тези изкуствени политически парадигми принадлежат едновременно на либералното и социалистическото манипулативно мислене и могат да бъдат ефективно използвани за


пренасочване на изборни гласове


Поради обстоятелството, че в България развит пълнокръвен пазар скоро няма да има, идеологемите на ниво права, свободи и морал ще останат много по-важни за спечелването на електорални симпатии.


Новият либерален кръг при всички случаи обаче ще продължи да внушава на общественото мнение, че се стреми към избирателите на СДС. Това ще му осигурява необходимата антикомунистическа легитимност в очите на международните наблюдатели. И което е още по-важно, ще внушава и вътре, и извън страната идеята за много вероятно бъдещо коалиционно сътрудничество със сините. В този смисъл надеждата на учредителите е, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина. Само че не бива да забравяме, че всяко правило си има изключения, а понякога изключенията са много по-чести, отколкото очакваме. Така че нищо чудно, въпреки огромните си надежди, Димитър Луджев да се размине и със следващото правителство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във