Банкеръ Weekly

Общество и политика

С ПИСАЛКАТА НА СВОЯ СТРАНА

ТРИЙСЕТ ГОДИНИ, СЛЕД КАТО СВАЛИ НИКСЪН, КАРЛ БЪРНСТИЙН ОЩЕ ВЯРВА В СИЛАТА НА ПЕЧАТАВ швейцарското градче Локарно е зноен неделен следобед. Карл Бърнстийн седи на сянка във фоайето на хотел Реба. Минали са 30 години, откакто президентът на САЩ Ричард Никсън, най-могъщият човек в света, подаде оставка заради статиите на Бърнстийн и kd колегата му Боб Удуърд във Вашингтон Поуст. Сега Карл е пристигнал в Локарно точно за тази годишнина, ще бъде показан филмът Цялото президентско войнство на режисьора Алан Пакула, заснет по неговата и на Удуърд книга. Гледал съм го само веднъж от цялото време, откакто е излязъл - признава Бърнстийн. - Приятно ми е от мисълта колко дълго остана актуален този филм. Струва ми се, обяснението е във факта, че той не акцентира върху моя и на Боб характери, а просто показва процеса на работа на добрия репортер. До известна степен благодарение и на този филм днес Бърнстийн въплъщава мита за неуморния журналист с гражданско съзнание. За самия Карл репортерската работа е комбинация от усърдно ровичкане, упоритост и здрав разум - комбинация, чрез която да се стигне до най-добрата възможна версия на истината. Пакула отлично е уловил същността на постигнатото от Удуърд и Бърнстийн - във филма ги виждаме да чукат на безброй врати, да се ровят в планини от документи, да водят безкрайни телефонни разговори. Макар в главните роли да са двете най-големи звезди от онази епоха (Робърт Редфорд, който е и продуцент, и Дъстин Хофман), в самата история няма никакъв холивудски блясък. Напротив, хората от студиото Уорнър са се опитали да постигнат максимална достоверност и документалност. До такава степен, че дори извозили автентичния боклук от офисите на Вашингтон поуст чак до снимачната площадка в Бевърли хилс, на няколко хиляди километра разстояние. Още по-трудно било със сценария - Удуърд, Бърнстийн и продуцентът Редфорд били единодушни, че първият вариант на Уилям Голдман доста се разминава с действителните факти. Карл и тогавашната му съпруга Нора Ефрон (режисьор и сценарист на Безсъници в Сиатъл) предложили сами да пренапишат текста, но Редфорд отказал. Каза ми: Карл, Ерол Флин отдавна е мъртъв, остави тази работа на професионалистите, спомня си Бърнстийн. Дооформянето отнело дълги месеци. Всъщност изобщо нямаше окончателно завършен сценарий - споделя журналистът. - Всеки ден Дъстин и Робърт ни викаха и ни питаха: ти как би направил тази сцена, какво би казал в този момент... Непрекъснато променяхме по нещо. Тази история изглежда важна, кои, по дяволите, са Удуърд и Бърнстийн?, възкликва в началото на филма един от старшите редактори на Поуст. През 1976-а, когато филмът вече се върти по екраните, отговорът на този въпрос е лесен: двамата най-прочути журналисти в света. Но подобна слава си има и цена. Където и да отиде Бърнстийн, каквото и да направи, Уотъргейт е прилепнал към името му и засенчва всичко останало. А иначе Карл е започнал вестникарската си кариера едва 16-годишен като печатар във Вашингтон Стар. Отразявал е войната в Персийския залив през 1990-а. Писал е за намесата на ЦРУ в работата на пресата, за връзките между папа Йоан Павел II и полската Солидарност, за кошмарните преживявания на родителите си в ерата на макартизма. Тези дни от печат ще излезе неговата биографична книга за Хилъри Клинтън. През невероятно интересната си кариера е вършил какво ли не, но в общественото съзнание винаги ще си остане дългокосият младеж и страстен пушач, уволнил президента на страната. От Локарно Карл отлита за Милано, където заедно с Удуърд ще участват в извънредното шоу на Лари Кинг, посветено на годишнината. Прави му чест, че приема спокойно въпроса, задаван му непрекъснато от 30 години: кой се крие зад тайнствения им осведомител Дълбокото гърло. Дали знам къде е той сега? Не, не го проверявам всеки ден, усмихва се Бърнстийн. Не го дразнят дори подмятанията за Изгореното сърце, бестселъра на бившата му жена Нора Ефрон, посветен предимно на раздялата им. В книгата Нора го бе описала като човек, способен да прави секс и с венецианско огледало. Единственото, което може да изкара от нерви Карл, е триумфът на онова, което той нарича идиотската култура. Телевизията започна да доминира като доставчик на новини за американците и европейците... Но телевизията само показва, тя не прави репортерство, не прави разследване. Обърнали са занаята ни на шоубизнес. Преди това на конференцията Истината и фалшификацията в медиите Бърнстийн е уверил скептичната аудитория, че американската преса си остава най-добрата в света. Питат го дали скандали като тези с Джейсън Блеър и Стивън Глас (прочути журналисти, уловени, че са си измисляли факти и изказвания) не нарушават малко увереността му. Във всеки бизнес - отвръща Карл - има шарлатани и кариеристи, търсещи най-прекия път. Но смея да кажа, че в новинарството те са много по-малко, отколкото във всяка друга професия. Затова подобни случаи не ме притесняват особено. Макар да помогна за падането на един президент, Бърнстийн настоява, че работата на журналиста никога не е включвала да преследва някакъв морален или политически резултат. Прочутият филм Фаренхайт 9/11, с който Майкъл Муур си разчисти сметките с Буш, му е допаднал като качество (много добре свършена работа), но Карл подчертава, че подходът на Муур е противоположен на неговия. Това е журналистика на гледната точка... тя започва с гледна точка и после се опитва да подсили тази гледна точка. По този начин Майкъл е стигнал до много истини за Белия дом, но схващането, че аудиторията ти е сбирщина идиоти, които не могат сами да мислят, ми се струва твърде неправилно. Колкото и да е странно, Бърнстийн признава, че винаги е хранил известни симпатии към Ричард Никсън. Сега вече знаем колко зле подготвен е бил той за своето президенство... Но като човек аз не изпитвах лоши чувства към него. Цялата история си има и своята човечна страна. Но това не я прави по-малко криминална. През 1971 г., малко преди Уотъргейт, Бърнстийн сериозно възнамерявал да напусне Поуст. Бен Брадли (тогавашният главен редактор - б.а.) не поиска да ме прати във Виетнам, обяснява той. Вместо това обещали на амбициозния младеж място като музикален критик, но и това пропаднало. Затова Карл обмислял да се премести в списание Ролинг Стоун. Искаше ми се да отида там, щеше да е приятно да работя в Ролинг Стоун. Но в крайна сметка останах. Стечение на обстоятелствата, за което Бърнстийн никога не е съжалявал, защото то му осигури място в историята. Трийсет години по-късно той продължава да вярва, че пресата не може да носи отговорност за действията на политиците. Твърде често обвиняват нас за недостатъците на управляващите. Но ние не крием нищо. Фактите за тази война (в Ирак - б.а) бяха изнесени доста преди тя да започне. Фактите за сегашния ни президент бяха изнесени, още преди да го изберем. Вестниците днес са по-добри от всякога. Цялата информация е там. Но за хората, кой знае защо, взе да става все по-трудно да стигнат до нея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във