Банкеръ Weekly

Общество и политика

С НАША ПОМОЩ И ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ ЕНТЪРПРАЙЗ ОЙЛ СИ СЪБРА БАГАЖА

Доста изненадващо прозвуча
през миналата седмица решението на правителството да прекрати
по взаимно съгласие договора с Ентърпрайз Ойл
Експлорейшън Лимитед за проучване и добив на нефт и газ
N91-VI Ропотамо и свързаните с него допълнителни споразумения.


Британската компания Ентърпрайз
Ойл участва в първия организиран от България международен
лицензионен тур и печели търговете за II, част от III (съвместно
с американската Тексако и австрийската ОМВ)
и VI блок в черноморския ни шелф. Според предварително обявените
условия на търга в сключените договори се предвижда при откриване
на находища с търговско значение дяловото участие на българската
държава да бъде 50 процента. Лицензираните чуждестранни компании
(от 1996 г. концесионери) поемат всички проучвателни разходи до
обявяването на търговско откритие, а при при евентуален добив
си ги възстановяват.


Съгласно поетите ангажименти
за задължителен обем геофизични и сондажни работи чуждестранните
нефтени компании, спечелили блокове в шелфа и на сушата (освен
Ентърпрайз Ойл, Тексако и ОМВ това са
американските Гандалф и Максус, английските
Бритиш газ и Клъф и италианската Едисон
газ), са длъжни да инвестират от 110 до 180 млн. щ. долара.
При откриването пък на нефт и газ с търговско значение инвестициите
за разработка и добив на находищата трябва да нараснат до 2 млрд.
долара.


Договорът на Ентърпрайз
Ойл за VI блок влиза в сила като лицензионен на 20 декември
1991 година. С решение на Министерския съвет от 25 юли 1996 г.
той е признат за съобразен със Закона за концесиите при срок за
проучване седем години, а при откриване на гориво в количество
с търговско значение - със срок за добив 25 години.


През юни 1997 г. англичаните
представят в Министерския съвет отчет за всички извършени работи
в блока, като поставят и някои


нови изисквания за продължаване
на дейността


Същите документи постъпват
на 17 септември във все още съществуващия Комитет по геология,
а на 18 септември и в Комитета по енергетика. С писмо от 6 октомври
с проблема са запознати и вицепремиерите Александър Божков и Евгений
Бакърджиев.


Въпросите, които чужденците
поставят за разрешаване пред българските власти, са следните:


1. Премахване на държавния
пренесен интерес.


2. Привличане на друг
западен партньор.


3. Удължаване на първия
проучвателен период.


4. Намаляване на лицензионните
такси за площ.


Условието на Ентърпрайз
Ойл е повдигнатите принципни въпроси да се решат до 15 октомври
1997 г., но не и по-късно, тъй като след тази дата ръководството
й няма да може да осигури необходимите инвестиции за следващата
година и персонал за какъвто и да е проект в България. Изрично
е заявено, че ако проблемите не се изяснят в посочения срок, компанията
ще информира българската страна за освобождаването на блока.


Разглеждането на
поставените въпроси не доведе до решение, приемливо за концесионера....
Предвид горното и с оглед изпълнение на задълженията ни към нашия
партньор по договора внасям на заседание на Министерския съвет
доклада за приемане на решение за освобождаване на Ентърпрайз
Ойл от концесията, пише в доклад министърът на околната
среда и водите Евдокия Манева до министър-председателя Иван Костов.


Какво се крие обаче зад
сухия израз


не доведе до решение,
приемливо за концесионера? И какво точно съдържат четирите
искания на англичаните?


С първото - Премахване
на държавния пренесен интерес - Ентърпрайз Ойл
настоява държавата да се откаже от своя петдесетпроцентен дял
върху евентуално откритото находище на нефт или газ, като го прехвърли
на чуждестранния концесионер. На пръв поглед предложението изглежда
шокиращо и несправедливо, тъй като при евентуален добив лишава
България от сигурни и при това немалки доходи. На какво все пак
почива то?


Правото на България да
запази за себе си 50% от евентуално откритите находища изглежда
логично по времето, когато то се обявява официално и става част
от сключените договори между нея и лицензираните чуждестранни
компании - между декември 1989 и декември 1991 г., т.е. при обявяването
и приключването на първия лицензионен търг за привличане на компании
за проучване на нефт и газ у нас.


Търгът приключва свръхуспешно
- привлечени са едни от най-големите компании в бранша. А причината
за това е, че България е първата бивша социалистическа страна,
която обявява подобен търг. Страната ни изпреварва със 7 месеца
обявяването на първия румънски и с 10 месеца първия руски международни
лицензионни търгове, а с няколко години и първите подобни прояви
на Гърция и ред други много по-привлекателни от геоложка гледна
точка държави от Близкия Изток, Индокитай и Латинска Америка.


Благоприятната обстановка
и силният интерес към нашата страна тогава налагат и високите
изисквания към чуждестранните компании - инвеститори. Така се
обяснява и съгласието им да участват в проучванията при запазване
на 50% дял за държавата.


Днес,


осем години по-късно,
нещата изглеждат различно


да не кажем - трагично:
след проведени сеизмични изследвания и празни сондажи повечето
от компаниите безславно напускат и блоковете, и страната. Единствената
компания, открила находище - Тексако, след като три
години беше размотавана от правителствата на Беров и Виденов,
най-после успя да продаде дела си на английската фирма Петреко
и също си събра багажа.


От световноизвестните
в бранша у нас остана само Ентърпрайз Ойл и според
твърденията на геолозите извърши и най-големите по обем и качество
работи. Освен неуспешния сондаж във II блок на северния шелф англичаните
дълго и упорито изследваха земните пластове в III и особено във
въпросния VI блок, където, пак по думите на геолозите, бил открит
особено интересен обект.


Така че настояването на
Ентърпрайз Ойл да се премахне държавният пренесен
интерес, т.е. българският дял при евентуалното откриване
на нефт или газ в споменатия интересен обект, се корени
в променените условия у нас и по света. Днес почти всички страни,
които обявяват подобни търгове, сключват договорите при предварително
определен пренесен интерес между 20 и 30 процента. Има дори и
държави, като Малта например, които се отказват изцяло от своя
дял при евентуално откриване на гориво! Обяснението за тези налудничави
на пръв поглед договори е едно - голямото желание за привличане
на големи чуждестранни инвестиции в условията на жестока конкуренция.


Лудите държави
са доволни да печелят и от данъците


които компанията, добиваща
горивото, ще плаща съгласно местното законодателство. Но като
пример за привличане на чуждестранни инвестиции геолозите сочат
Китай: там всяка чуждестранна фирма, работеща в газовия и нефтения
бизнес, е освободена през първите 5 години от своята дейност дори
и от данъци.


През 1995 г., при подготовката
на документацията за все още необявения III лицензионен търг,
геолозите предлагат делът на държавата при евентуално откритие
да бъде намален на 25 процента. Поради криворазбран патриотизъм
управляващите тогава Комитета по геология отхвърлят идеята. Последователното
отказване на Бритиш газ, Тексако, а сега
и на Ентърпрайз Ойл обаче би следвало най-накрая да
ни наведе на някакъв размисъл.


Трудно е да си обясним
и несъгласието на правителството да удължи проучвателния период
на Ентърпрайз Ойл. След хвърлените огромни усилия
и средства (над 50 млн. щ. долара общо за трите блока) англичаните
стигнаха до решението да направят сондаж и в шелфа източно от
р. Ропотамо. То е отпреди година, а изпълнението му се забавя
единствено поради липсата на специална плаваща платформа в Черно
море и в по-близките водни басейни. Необходимостта от такова специално
съоръжение англичаните обясняваха с голямата дълбочина, при която
ще се работи - над 85 метра. За сравнение - намиращите се в Черно
море румънски и украински платформи работят до 40-метрови дълбочини.


Разбира се, платформа
би могла да дойде от Северно море, но пътят оттам до интересния
обект в нашия VI блок би струвал около 10 пъти повече от
самия сондаж, т.е. над 100 млн. щ. долара, заявяват специалистите.
Това пък обяснява второто искане на английската компания за


привличането на друг западен
партньор


с когото да подели огромните
разходи по придвижването на необходимото съоръжение, както и за
самия сондаж.


Оправдано според геолозите
е и четвъртото искане на Ентърпрайз Ойл - за намаляване
на лицензионните такси за площ. Годишно за такива
такси компанията е плащала по 300 хил. долара. В същото време
на редица места по света в подобни случаи обикновено се плаща
еднократна такса, която важи за целия концесионен период на проучване.
При положение че България не дава нито стотинка, а получава огромна
и твърде скъпа геоложка информация (според договорите всички фирми
са задължени да оставят у нас цялата информация за направените
проучвания), искането за намаляването на таксите за площ изглежда
напълно логично.


Ентърпрайз Ойл
е единствената от всички участвали в проучванията чуждестранни
компании, отнесла се сериозно и изключително съвестно към събирането
и предоставянето на България на получената информация за строежа
на земните й недра, сподели виден наш геолог. Освен всичко друго
с напускането й губим и своя авторитет на страна, способна не
само да привлече, но и да задържи чуждестранните инвеститори.


Мнозина специалисти са
на мнение, че с оттеглянето на Тексако и особено на
Ентърпрайз Ойл България на практика е предрешила изхода
от III концесионен търг (който ще предлага незаети или освободени
блокове от сушата и шелфа) още преди той да е обявен.


Междувременно, според
непотвърдена информация, апетит към вече освободения VI блок с
неговия интересен обект е проявила канадска компания
и експертите усилено подготвяли документите, за да й предоставят
концесия за проучване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във