Банкеръ Weekly

Общество и политика

С ЕВРОПА ПЕЕМ НА ЕДИН ГЛАС ЗА ВТОРИЯ МОСТ НАД ДУНАВ


България е готова да финансира проектирането и изграждането
на втори мост над река Дунав. Новината гръмна в самия край на
проведената на 1 и 2 декември в София работна среща на представители
на министерствата на инфраструктурата, транспорта и екологията
на България, Гърция и Румъния. Дали наистина страната ни има финансова
възможност за построяването на едно такова съоръжение и доколко
то е икономически обосновано?


Коментираната от няколко години идея за изграждането
на втори мост вече ще може да се осъществи благодарение на отскоро
провежданата от трите страни политика на нов тип регионализъм,
заяви вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Според неговото обяснение
това означава не обособяване на една или две държави, които
провеждат собствена политика за сметка на трети и четвърти, а
политика на няколко приятелски страни, които работят като един
умален модел на сътрудничество между страните от ЕС.


Оптимизмът обаче, полъхнал в залата след това съобщение,
беше охладен само след няколко минути от изказванията на


румънските представители


Румънският министър на водите, горите и опазването
на околната среда Ромика Томеску бе кратък: Във връзка със
съобщението, направено от българска страна за строеж на втори
мост над р. Дунав, бих искал да ви уведомя, че ние си го отбелязваме
и че ще уведомим за него нашето правителство.


Далеч по-конкретен бе държавният секретар на румънското
транспортно министерство Алеодор Франку: Наистина това е
сюжет, който не е предмет на днешната декларация. Относно въпроса
за мястото на моста ще заявя, че той е двустранен. И двете страни
трябва да обсъждаме проектите от гледна точка на тяхната ефективност.
Мястото на моста е там, където вече има изградена инфраструктура.
Защото не е достатъчно да построиш мост, а да не можеш да достигнеш
до него. Една такава инвестиция предполага и обсъждането и реализирането
на много други проекти. Затова всяка една от страните е необходимо
да анализира националните си приоритети. Проучването на уважаваната
фирма Сър Александър Гиб установи, че от гледна точка
на днешния трафик този проект е неиздържан. А това означава, че
ще бъде много трудно да привлечем за финансирането му частен капитал.
Затова смятам, че проучванията трябва да се задълбочат.


Три са проблемите


които не намериха решение на проведените досега срещи
с румънската страна и доведоха до дългогодишните разправии около
бъдещето на т.нар. Дунав мост II:


- осигуряване на необходимите инвестиции;


- икономическата му ефективност - най-вече възвръщаемост
на направените инвестиции с оглед на намалелия автомобилен и железопътен
трафик в региона;


- благоприятно и за двете държави място за неговото
изграждане.


Първият съществен проблем вече е отпаднал. При
неотдавнашното ми посещение в Люксембург - подчерта Евгений Бакърджиев
- аз разговарях много сериозно с вицепрезидента на Европейската
инвестиционна банка Волфганг Рот. С него стигнахме до разбирателство
банката да осигури половината от финансирането на моста при едни
добри условия. Въпросът беше обсъден и с европейския транспортен
комисар Нийл Кинък, който също ни подкрепи.


Ако се съди по извършената преди три години от английската
консултантска фирма Сър Александър Гиб предпроектна
оценка, построяването на моста при Видин би струвало 97 млн. ECU.
Така при предоставянето на изгоден кредит от 50 млн. ECU и евентуалното
отпускане на отдавна обещаваните от програмата PHARE безвъзмездни
двадесетина милиона ECU за нашата страна не би представлявало
особена трудност да осигури останалите тридесетина милиона.


Но въпреки направената огромна крачка напред другите
два проблема остават нерешени.


Ефективността на моста


продължава да е под съмнение, а именно това ще интересува
най-много бъдещите инвеститори. Съмненията започнаха от проучванията
на Сър Александър Гиб, чиито консултанти сочат немногообещаващ
трафик. Автомобилите, преминаващи през съществуващия от 45 години
мост при Русе, запълват едва около 30% от неговия капацитет. Още
по-тежко е положението с железопътния трафик - сега реката пресичат
само четири-пет товарни влака дневно при над 25 преди десетина
години. Над 2.5 пъти спад на превозваните автомобили след края
на ембаргото срещу Югославия отчитат и ро-ро корабите, пътуващи
по направленията Русе-Гюргево, Оряхово-Бекет и Видин-Калафат.


При оценка на възвръщаемостта на направените инвестиции
е необходимо да се има предвид и друго: бъдещите такси за преминаване
през новия мост трябва да бъдат поне с 10% по-ниски от цените,
предлагани от корабните оператори. Полезно в това отношение ще
е изучаването на няколкогодишната ценова конкуренция за привличането
на автопотока при Русе.


Безспорно, ефективността на бъдещото транспортно
съоръжение се намира в пряка зависимост и от мястото на неговото
изграждане. А досега точно то бе


ябълката на раздора


между българската и румънската страна.


Отчитайки значението на общата европейска транспортна
мрежа, и трите страни (България, Гърция и Румъния - б.а.) акцентираха
на реализацията на коридор N4, изтъкна вицепремиерът Бакърджиев.
- За нас въпросителните около мястото на бъдещия мост отпаднаха
още на срещата на старшите експерти по транспорта през юли тази
година в Брюксел. Тъй като коридорът е фиксиран на Видин-Калафат,
а Европа не ще и да чуе за финансиране на мост извън вече утвърдените
коридори, то и въпросителните за мястото отпадат.


Едно по едно отнемаме оръжията на румънците
- каза и началникът на Главно управление на пътищата Костадин
Таушанов. - Досега те твърдяха, че няма финансови ресурси. Ето,
че вече ги осигуряваме. Репликите, че трафикът е малък, също не
ги приемаме. Защото и преди изграждането на ферибота Оряхово-Бекет
там също нямаше никакъв трафик, но когато го изградихме, автопотокът
тръгна. Освен това насочването на трафика е въпрос на транспортна
политика. Ако румънците намалят високите си пътни такси, автомобилите
няма да минават през Югославия, а ще дойдат при нас.


Колкото до превозвачите, те действително се интересуват
само от едно - да доставят стоките и превозят пътниците по най-бързия
и евтин път. И ако България и Румъния искат да привличат и да
печелят от транспортен трафик, те не може да не се съобразяват
с това. Като добавим, че този път нашата позиция съвпада и със
становището на Европа, предложението за изграждането на втори
мост над река Дунав при Видин-Калафат придобива значителна тежест.


Всъщност желанието на румънците за присъединяване
като пълноправни членове към ЕС и НАТО не е по-малко от нашето.
Което означава, че колкото и да се опъват, те ще се съобразят
с европейските изисквания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във