Банкеръ Weekly

Общество и политика

С ЕДИНИЯ КРАК АГРОПОЛИХИМ Е В ГРУПАТА НА НОРСК ХИДРО

На фона на тоталната криза, обхванала торовите заводи у нас, и след провала на приватизационната сделка около Химко - Враца, единственото предприятие от този бранш, което все още се радва на инвеститорски интерес, е Агрополихим. Въпреки всички проблеми и неблагоприятната международна конюнктура, за които в. БАНКЕРЪ писа в предишния си брой, норвежците от Норск Хидро се намират на финалната права за подписването на договор за покупка на девненското торово дружество. Цената е символична - 1 щ. долар. Естествено срещу поемане на ангажимента да се платят всички дългове на Агрополихим. При това Норск Хидро обещават завода в Девня не само да работи, но и да инвестират в него 34 млн. щ. долара.


Без съмнение купувачът ясно съзнава, че купува един губещ завод. Преди месец общата задлъжнялост на Агрополихим възлизаше на 54 млрд. лв., днес тя вече е 58 млрд. лв., от които 38 млрд. лв. са към Булгаргаз. Представителите на Норск Хидро отлично знаят и за решението на Европейската комисия от началото на следващата година да бъдат намалени с 10% обработваемите земи на страните в Западна Европа поради прекалено ниските цени на селскостопанските продукти. А това естествено стеснява и пазара на торовете. Поне засега обаче такава опасност за Централна и Югоизточна Европа няма. В селскостопанско отношение тези райони могат да се превърнат в едни от най-продуктивните благодарение, разбира се, и на торове като тези на Агрополихим - Девня.


Единственото условие на Норск Хидро, преди да подпише приватизационния договор, е Булгаргаз да намали цените на доставяното синьо гориво, тъй като самото то е по-скъпо от готовата продукция. Ако газовият монополист се окаже неотстъпчив, скандинавците ще се оттеглят от сделката. Това е заявил още при пристигането си на 7 юли директорът за Източна и Средна Европа от Норск Хидро Ханс Бернунгер.


Любопитното е, че интересът на Норск Хидро към Агрополихим е от преди година, когато също са настоявали за намаляване на цените на природния газ. Тогавашният шеф на Булгаргаз Васил Филипов е бил доста несговорчив и след като е научил за целта на тяхното посещение им е посочил вратата.


Сега дали поради смяната на Филипов, безизходицата в торовото производство или поради някаква друга причина, но перспективите за сключването на сделката изглеждат доста по-добри. Във всеки случай норвежците са останали доволни от двете си срещи в Булгаргаз на 8 и на 13 юли. Причината може да е само една - газовият ни монополист е демонстрирал готовност за отстъпки. Неслучайно двете страни са се разбрали преговорите да продължат със специалист от Норвегия, който вече е у нас.


Изглежда, не по-малко доволни са останали норвежците и че заедно с ексшефа на газовото дружество Васил Филипов е отпаднала и неговата идея за създаването на холдинг между торовите заводи и Булгаргаз. В противен случай те просто нямаше какво да правят повече в България. При това положение пък Агенцията за приватизация е уверила Норск Хидро, че до края на месеца ще подготви документите за подпис. Според експерти от агенцията преговорите са доста интензивни, но и трудни поради някои различни изисквания. Факт е обаче, че още преди месец надзорният съвет на АП одобри Норск Хидро като потенциален купувач на Агрополихим и упълномощи Захари Желязков да доведе сделката до успешен край.


Всъщност с напредването на преговорите е логично отново да си зададем въпроса доколко 1 щ. долар е справедлива цена за девненското дружество? Няма две мнения по въпроса, че с всеки изминал ден дълговете му се увеличават и изяждат цената му. От три седмици линията за производство на азотни торове е спряна. Работи единствено инсталацията за фосфорните торове, сярната киселина за които се получава от медодобивния комбинат в Пирдоп. Но когато там започне годишният ремонт, ще спре и това производство. Ако приватизацията на Агрополихим бе осъществена още миналата година, норвежците щяха да платят поне няколко милиона щ. долара. Но днес нещата са други. Като голяма фирма Норск Хидро има възможност директно да се договори с Газпром да получава природния газ до българо-румънската граница, като плаща на Булгаргаз единствено за неговото транзитиране до Девня. Дали газовият монополист обаче ще е склонен на такава отстъпка? В края на краищата всичко е въпрос на интереси , разговори и политик

Facebook logo
Бъдете с нас и във