Банкеръ Weekly

Общество и политика

С БЛЯСЪК НА ЗЛАТО

Финансовата криза в Азия
промени оттенъка на някога оживения, а по-късно позагубил блясъка
си пазар на злато, след като тонове от скъпоценния метал изтекоха
от безпаричните южнокорейци, тайландци и индонезийци в ръцете
на контрабандистите, потеглили към Китай. Внезапният взрив от
активност вдъхна нов живот не само на линеещия пазар, но и на
шепата застарели търговци на китайската борса за злато и сребро.
Допреди няколко месеца те кротко дремеха на пейките, наредени
около малкия търговски подиум. Сега, подмладили се, те стоят и
бълват котировки, приковали бифокалните си очила в мониторите,
показващи цените на стоката по света.


Малко хора в Хонконг вече
купуват злато с инвестиционна цел. Дори традицията на провинцията
младоженките и булките да се отрупват със златни бижута е на изчезване.
И може би единственото нещо, което поддържа живота на борсата
за злато в района, са контрабандистите, които пренасят златни
пръчки вЪВ и от Китай, опитвайки се да спечелят от разликата между
цените на световния пазар и вътрешните цени, определени от Пекин.


В магазинче близо до борсата
мъж в синя престилка подрежда на тезгяха 20 святкащи златни кюлчета,
а от другата страна на бронирания прозорец купувач брои дебели
пачки банкноти от по 1000 хонконгски долара всяка. След сделката
златото ще пътува един час на север към вътрешността на Китай,
където ще бъде продадено с 40 долара за унция (1 унция=28.3 грама)
по-скъпо.


Азиатската валутна криза
отприщи свеж порой от жълтия метал към пазара. Централните
банки започнаха да правят дъмпинг на цените на златото, за да
попълнят валутните си резерви, а някои държави дори организират
дарителски акции за събиране на пръстени и огърлици, които се
преработват и продават за щатски долари. Хората също продават,
използвайки качващите се цени на метала в местна валута.


В началото на века Хонконг
се превръща в азиатски център за търговия на злато. Тогава паричните
обменни пунктове използват златните кюлчета като стандарт за определяне
на разменната стойност на големия брой валути, внасяни в британската
колония от търговци, моряци и бежанци. Но когато след Втората
световна война Португалия се отказва от участие във финансовите
споразумения за фиксиране на цените на златото, Хонконг се превръща
в канал за контрабандно злато, включително и нацистко, към португалската
колония Макао. По-късно ценовият контрол в комунистически Китай
продължава да стимулира контрабандата. Златото, свързвано винаги
с щастие и власт, се превръща в мания за освободеното, устремено
към бързо забогатяване и външен блясък население на Хонконг. Като
се започне от златните Ролс-Ройси и часовниците Ролекс
и се стигне до златни зъби и клечки за зъби, цветът на метала
е най-ярко запазената марка на територията. Популярността му се
разпростира чак до китайските квартали в чужбина, където вездесъщите
хонконгски златари продават в магазинчетата си миниатюрни златни
статуетки на Буда, на водни биволи и дори на Мики Маус. Банка
Hang Seng - една от най-големите местни финансови институции,
започва дейността си като къща за търговия на злато на кюлчета.
А много от градските магнати започват кариерата си като търговци
и дори като контрабандисти на злато.


Но популярността на метала
рязко падна, след като Хонконг фиксира валутата си спрямо щатския
долар и по този начин премахна ролята му на инструмент за хеджиране
срещу резки валутни колебания. Носещите доход инвестиции, каквито
са акциите и облигациите, скоро изместиха златото от териториалната
му функция на съхраняване на стойността на богатството.
Днес, 10 години след началото на спада в цените на златото, малко
хонконгци, с изключение на контрабандистите, купуват ценния метал
с друга цел освен за украшения. Според Джейсън Вонг, началник
на управление в Po Sang Bank в Хонконг, пазарът на злато в днешни
дни заема едва една десета от обема от преди 15 години. От внесените
миналата година в Хонконг 433 т злато повече от 300 т са били
от реекспорт, главно от Китай, където Пекин поддържа цената му
висока, за да субсидира държавните мини и техните астрономични
производствени разходи. Голяма част от китайското злато се използва
за изработка на бижута. Според анализаторите обаче контрабандно
внесеният метал, наводнил страната, е принудил централната банка
да натрупа и резерви. И докато азиатците продължават да продават
все повече злато, а световните цени продължават да падат, печалбите
на контрабандистите растат, въвличайки все повече хора в рискованата
търговия. Например миналия месец мъж от Хонконг отблъсна нападението
на въоръжени с брадви бандити, които се опитаха да откраднат 100
кг злато от апартамента му, вероятно предназначено за Китай. Няколко
дни по-късно японски бизнесмен се раздели с 1 млн. щ. долара в
брой, откраднати малко след пристигането му и предназначени за
покупка на ценния метал.


Но бизнесът е добре дошъл
за местните търговци на злато, които в противен случай са обречени
на изчезване. В наши дни търсенето на златни кюлчета от 5 tael
(китайска мярка, равна на около 168 грама) с 99% златно съдържание
е доста намаляло. Почти всички местни златари използват по-чистото
99.99% злато, продавано на пръчки от един килограм. Търговията
tael (физическият пазар), чиято единствена функция
е да определя местните цени, изисква непрекъснато пречистване
и преработване на златото между двата стандарта. От декември
доста злато беше изпратено чрез борсата, казва Хърбърт Цанг,
неин управител. Това дава възможност на търговците да викат за
нещо, а търговският подиум е изпълнен с ехо от старите дни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във