Банкеръ Weekly

Общество и политика

РЪСТ ПО ВРЕМЕ НА СВЕТОВНА КРИЗА!?

МВФ ни препоръча в бюджета за следващата година да залегнат механизми, които да действат като буфер при кризисна ситуация - заяви финансовият министър Муравей Радев при завръщането на българската делегация от годишната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон. Какви ще бъдат те, ще се уточнява по време на визитата на мисията на МВФ, която започва тази седмица. Единственото уточнение, което направи министър Радев, е, че за тази цел ще се и използва бюджетният излишък. В момента той е 442 млрд. лв., но все още е рано да се гадае какъв ще бъде размерът му в края на годината. Муравей Радев не потвърди последните съобщения, че през 1999 г. няма да има намаляване на данъците. Напротив, той заяви, че правителството ще настоява за това, но призна, че според МВФ сега заложената приходната част на бюджета е твърде крехка. В същото време спрямо тази година разходите през 1999 г. ще нараснат, тъй като правителството е твърдо решено да увеличи с 20% доходите в бюджетната сфера. Тези въпроси министър Муравей Радев е обсъдил с директора на Първи европейски отдел на МВФ Майкъл Деплер и с Ан Макгърк. Какви ще бъдат промените в данъчната политика и в параметрите на бюджета ще стане ясно едва след като приключи работата на сегашната мисия на МВФ.


Второ, правителството няма намерение да намали първоначално предвидените бюджетни разходи, с които ще участва в инвестиционната програма. За следващата година те са над 300 млрд. лева. Изпълнението на тригодишното споразумение до голяма степен ще зависи от това, как ще изпълним инвестиционната програма. При сегашната световна криза тя остава почти единственият ни източник за икономически ръст - коментира министър Радев.


Трето, левът няма да бъде девалвиран дори ако доларът продължи да се обезценява. Според Муравей Радев сривът на щатската валута не действа само в отрицателна за България посока. Той припомни изказаната преди месец теза от управителя на БНБ Светослав Гаврийски, че голяма част от суровината, която внасят нашите заводи, се плаща в долари и обезценката на американската валута намалява разходите им.


В крайна сметка финансовият министър заяви, че място за паника няма, тъй като параметрите в тригодишното споразумение няма да бъдат променяни и правителството ще изпълни ангажиментите си. Дали тези прогнози ще бъдат изпълнени ще стане ясно още през следващата година.


Ангажиментите


Правителството продължава да твърди, че в края на 1998 г. ще постигнем очаквания ръст на БВП от 4 процента. Според Муравей Радев в контекста на световната икономическа криза през следващата година за България са възможни два варианта. При положение че страните от ЕС постигнат 3.6-3.8% ръст през 1999 г., цифрата за страната ни ще е с 0.3% по-малка от предвидените в макрорамката 4.5% ръст. Ако ЕС е с нулев растеж, ръстът на БВП в България ще бъде 3.7 процента.


Според Александър Божков основният фактор за успеха на всеки развиващ се пазар е политическата стабилност, а задача на правителството е да създаде атрактивна среда за инвеститорите. Не е ясно обаче вярва ли г-н Божков, че въпросната среда е вече факт.


Амбицията на България е до 2001 г. да изпълни критериите на Маастрихт. Програмата за реформи, подкрепена от МВФ, не е лека, но стремежът е в края на периода съотношението на дълга към БВП да стане 60% - каза Божков. Според него фактът, че в България капиталовият пазар все още не е добре развит, се е оказал предимство в глобалната икономическа криза. Въпреки това, според шефа на АЧИ Илиян Василев, през 1997 г. инвестициите чрез капиталовите пазари са 29.7 млн. щ.долара. Приватизацията е донесла инвестиции за 421 млн. щ. долара, а на зелено те са 185.1 млн. щ. долара. Прогнозата на Илиян Василев е, че инвестициите чрез приватизация ще отбележат своя пик през първото тримесечие на 1999 г., след което притокът им ще се насочи главно към инфраструктурни проекти. Към края на 2001 г. инвестициите на зелено ще достигнат 500 млн. щ. долара.


Влиянието на руската криза върху страната и готовността на България да интегрира външните влияния на кризата в бюджета за следващата година е била темата на разговорите между финансовия министър Муравей Радев и Стенли Фишър, първи заместник-управляващ директор на МВФ. Според г-н Фишър България не трябва да допуска заплатите в бюджетната сфера да растат изпреварващо. Според министър Радев политиката на правителството в това отношение е последователна и подобна опасност не съществува.


Обещанията


България ще получи втория транш от 125 млн. ECU от ЕС до няколко седмици, обеща Джоли Диксън, директор на Втора генерална дирекция на Европейската комисия. Парите са за подкрепа на платежния баланс. Правителството вече се договори да изплати дълговете си към Германия и Испания и по този начин изпълни всички изисквания за получаване на заема.


В края на тази година в Брюксел предстои да се проведе среща на финансовите донори на страните в преход с участието на МВФ, СБ и ЕС. На нея ще бъде определена квотата за участие на Европейския съюз в тригодишната програма за подкрепа на реформите в България. Очаква се сумата, която ще получим за три години от ЕС за подкрепа на платежния баланс, да е не по-малка от 400 млн. щ. долара.


Вицепрезидентът на Световната банка Йоханес Лин пък потвърди, че банката ще подкрепи България в максималния възможен размер на финансиране. Това означава, че страната ще получи 700 млн. щ. долара от Световната банка през следващите три години. От тях 300 млн. щ. долара са за подкрепа на платежния баланс, а останалите 400 млн. щ. долара - за финансиране на проекти в областта на образованието, административната реформа, екологията, здравното осигуряване, оздравяването на топлофикационните дружества. На срещата Муравей Радев обаче е поискал Световната банка да увеличи подкрепата си за платежния баланс с още 100 млн. щ. долара. При завръщането си от САЩ той сподели, че се надява поне на 40 млн. щ. долара отгоре. В противен случай парите, които банката дава, са неприлично малко в сравнение с тези, които ще ни предостави МВФ, коментира г-н Радев.


Целевите заеми от Световната банка


На три отделни срещи са били дискутирани заемът ФЕСАЛ 2, заемът за преструктуриране на земеделието АСАЛ и заемът за социална защита СПАЛ.


Предвижда се за ФЕСАЛ да бъде изработена специфична матрица. В нея ще намерят място ангажиментите, свързани с производствения и банковия сектори, заложени в тригодишното споразумение с МВФ. Това ще даде възможност до 2001 г. заемът да бъде разделен на две части - ФЕСАЛ 2 и ФЕСАЛ 3. Но при отпускането на парите експертите на СБ стриктно ще следят за хода на приватизацията, изолацията и решаване на проблема с междуфирмената задлъжнялост, реформите в енергийния и банковия сектор и развитието на капиталовия пазар. Занапред Световната банка ще засили ролята си на консултант при разработването на програмите си в България.


Преструктурирането на фонд Земеделие няма да е част от програмата по АСАЛ 1, стана ясно на годишната среща във Вашингтон. Очаква се България да получи 50 млн. щ. долара, основната част от които са за развитие на схемата за складови разписки и безналичната търговия със зърно. Александър Божков и представителите на СБ са обсъдили възможността заемът да бъде отпуснат максимално бързо. Веднага след него ще получим и парите по АСАЛ 2.


Досега са приключили единствено преговорите по заема за социална защита СПАЛ, предназначен за програма за алтернативна заетост. Той ще бъде в размер на 80 млн. щ. долара, разделени на два транша. Остава да се уточнят само някои технически въпроси с Националния осигурителен институт. По всяка вероятност през ноември заемът ще бъде одобрен от борда на СБ.


Очакваните инвестиции в България


Има три причини да се инвестира в България, е заявил вицепрезидентът на Мерил Линч Ендрю Кънингам. Първата е политиката. Българите разбраха, че при Валутен борд безплатен обед няма. Вторият фактор е стабилната икономическа ситуация, а третият - структурната реформа и в частност приватизацията, коментира Кънингам.


Международната финансова корпорация ще се включи в следприватизационни проекти в България, заяви Харолд Розен, директор на Първи европейски отдел в МФК. Тя проявява интерес към приватизацията на ХЕБРОСБАНК и ЕКСПРЕСБАНК, където би могла да участва съвместно със стратегически инвеститори. Международната финансова корпорация проявява също интерес към преструктурирането на НЕК и на тежката индустрия и е готова да обсъжда всякакви проекти в тази област.


На 6 октомври Муравей Радев е разговарял и с новия президент на ЕБВР Хорст Кьолер, и с вицепрезидента на Европейската инвестиционна банка Волфганг Рот. Вицепрезидентът Рот е изразил задоволство от портфейла на ЕИБ за България и от наскоро взетото решение тя да финансира проекта Транзитни пътища III и проекта за Юнион миниер. Волфганг Рот е уверил българската делегация, че ЕИБ иска да се запознае детайлно с инвестиционната програма на правителството, за да определи проектите, в които би могла да участва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във