Банкеръ Weekly

Общество и политика

РУСНАЦИТЕ ОБИЧАТ ПУТИН И... МИНАЛОТО

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров


В очите на повечето руснаци президентът Владимир Путин прилича на доброто дете с лошите родители. На 1 февруари неговият патрон и предшественик Борис Елцин навърши 70 години. И този празник Елцин посрещна в болницата заради връхлетелия го грипен вирус. Бившият президент ляга в болничното легло за 17-и път от 1987 г. насам и за втори път през последните два месеца. Преди Нова година той изкара очна операция, тъй като зрението му след оставката бе спаднало от 80 на 10 процента.

Най-полезният президент в Кремъл е бил Горбачов

Тържествата за 70-годишнината бяха отложени, а заедно с тях тактично бяха редуцирани оценките за епохата на Елцин. В мненията кой от кремълските лидери колко е бил полезен за страната си през миналия век, в допитване чрез ИНТЕРНЕТ на първо място запитаните руснаци поставят Михаил Горбачов с 34.57% от гласовете. При това оценките за последния съветски президент са полярни - от крайно одобрение до крайно неодобрение. Борис Елцин е втори с 24.41 процента. Трети е Сталин с 21.36 процента. Следват Николай Втори с 6.78%, Никита Хрушчов с 5.76%, Ленин с 3.73% и Леонид Брежнев с 3.39 процента. Явно за по-обобщени исторически оценки за ролята на кремълските лидери в историята на Русия през миналия век е все още рано. Някои от близкото обкръжение на Елцин си спомнят за обръщението му на Вие към подчинените, други си спомнят за своеволията му, които лесно преминаваха в лични обиди, трети - за униженията, след като дирижира детския хор в Германия, изказванията му за 38-те снайперисти или пиянския сън на летището в Шенън... Държавната дума гласува за запазване на привилегиите и неприкосновеността на Борис Елцин, но отказа същото за Михаил Горбачов. Едва при Владимир Путин той отново получи достъп до Кремъл.
Не че издържащият се от лекциите и книгите си Горбачов е за оплакване, но историческата памет на руснаците остава все така несправедлива към лидерите от постсъветската епоха. Елцин, който сам се награди с историческото определение първи руски президент, ще получава 75% от заплатата на действащия президент. Сега Путин получава 20 0000 рубли - около 650 долара. Държавата ще предостави на Елцин вила, охрана, помощници и помещения за тях. Близките му също пожизнено ще ползват специално медицинско обслужване, служебен транспорт и други привилегии. Годишната издръжка на експрезидента ще струва на държавата 1.5 млн. долара. Елцин ще се ползва с неприкосновеност за миналото, но в случай че извърши тежко криминално престъпление, лишаването му от имунитет ще се решава с обикновено мнозинство от Държавната дума и от Съвета на федерацията по предложение на генералния прокурор. Ако обаче една от палатите не се съгласи да бъде свален имунитетът на експрезидента, наказателното преследване се прекратява.

Кремъл вижда и зад малкия екран

Невижданата свобода на пресата при Борис Елцин някои от изследователите на този период приписват на това, че бившият президент не обичаше да гледа телевизия, а и не се напрягаше много с вестниците. Олигарсите, които бяха близки до семейството, бяха представяни за добри. Дори Борис Березовски в ранния си период на натрупване на капитали минаваше за добър и полезен, докато руините на финансовите му пирамиди не започнаха да препречват входа на Кремъл.
За президента Владимир Путин нещата изглеждат другояче - само лоялните олигарси и журналисти могат да бъдат добри. Лоялни не към него лично, а към неговите виждания за държавата и реда. Миналия понеделник президентът най-сетне реагира на жалбите на журналистите от НТВ. Единадесет от тях бяха поканени в библиотеката на Кремъл, смятана за едно от интимните кътчета в Кремълския дворец. Путин реагира едва след като прокуратурата започна да привиква журналистите и да ги разпитва за получените от тях безлихвени заеми за жилища. Например водещата информационните емисии Татяна Миткова е изтеглила 70 хил. долара. Тя бе извикана първа в прокуратурата, макар че сред стоте й колеги от НТВ, които са теглили такива заеми, някои са взели по повече от 100 хил. долара. Публикуването на списъка със заемите бе оценено като незаконна намеса на прокуратурата в личния живот на журналистите. След разпита на Миткова землячката на президента Путин от Санкт-Петербург Светлана Сорокина, водеща на популярното токшоу Гласът на народа, поиска от екрана среща с президента. Сорокина е може би най-популярната и със сигурност най-обаятелната журналистка в Русия. Путин не можеше да премълчи предизвикателството. Още същия петък той се обадил лично на Светлана по служебния й телефон. Преди да се срещне с останалите 10 журналисти, Путин 45 минути беседвал със Сорокина. Той задържа нея и Миткова още малко, след като приключи срещата с останалите. В разговора си на четири очи със Срокина президентът я помолил да ползва за връзка с него телефона, а не екрана на телевизора. Разговорът с останалите журналисти бил също емоционален. Президентът доказвал независимостта на прокуратурата, журналистите - независимостта си от своя бос Гусински. Путин признал, че прокуратурата прекалява, от своя страна журналистите също признали, че прекаляват с емоционалността от малкия екран. На въпроса на президента с какво да помогне, телевизионният сатирик Виктор Шендерович поискал от Путин само да погледне навъсено генералния прокурор. От друга намеса нямало нужда, твърди не съвсем на шега Шендерович. Президентът обаче признал критиката от екрана за полезна и необходима и опровергал твърденията, че не обича програмата Кукли. За разлика от бившия президент Елцин, сегашният президент Путин гледа телевизия, а, изглежда, знае какво става и зад малкия екран.

Търнър, Сорос и Газпром спорят за НТВ

Генералният директор на НТВ Евгений Кисельов обеща тя да съобщава за политическите събития с по-спокоен тон и по-умерени интонации. Путин обеща да помогне за запазване на екипа от професионалисти в НТВ, независимо кой ще спечели битката за контролния пакет от акции. Президентът показа писмото си до Тед Търнър, който е готов да купи онази част от акциите, за които претендира Газпром. Търнър бе подкрепен и от финансиста Джордж Сорос, който обеща да включи в сделката Европейската банка за реконструкция и развитие. Европейците обаче тактично отклониха поканата на Търнър. Газпром, който вече притежава 46% от акциите на НТВ, обаче не оттегля претенциите си за останалите 19% срещу невърнат кредит. Холдингът Газпром-Медиа поиска незабавно свикване на общо събрание на акционерите на НТВ и изключване на Владимир Гусински и на двама от неговите заместници от борда на директорите. Прокуратурата също продължи обиските в офисите на холдинга Медиа-мост. В Санкт-Петербург бе арестуван президентът на компанията Руско видео и вицепрезидент на Еврейския конгрес Михаил Мирилашвили, известен в криминалните среди като Миша Кутаиски. Той притежава казина и няколко увеселителни заведения, хотели, търговски, застрахователни, туристически, нефтени и други фирми. Фамилията му контролира значителна част от криминалния бизнес в северната руска столица. Мирилашвили бе арестуван малко преди да отпътува обратно за Израел с израелския президент Моше Кацав, който бе на посещение в Москва. Арестът на Мирилашвили най-вероятно е част от действията на властите срещу Владимир Гусински, тъй като именно приватизирането на Руско видео бе първото обвинение в незаконна дейност срещу президента на холдинга Медиа-мост. Властите очевидно са решили да вървят докрай срещу Гусински.

Мечтата на президента Путин

Любимият филм на президента ненапразно е Щит и меч, твърди Шендерович, който останал с впечатлението, че в конфликта между властите и НТВ Путин бил предварително наясно кой е свой и кой не. Когато на срещата в Кремъл говорел генералният директор на НТВ Евгений Кисельов, водещ обзорното предаване Итоги, президентът демонстративно не слушал и рисувал завъртулки. Путин искал да отдели журналистите от врага Гусински и да ги обича поотделно, смята Шендерович. Когато след 4-7 години напусне Кремъл, Владимир Путин искал да се окаже в цивилизована страна, споделил самият той. Законът, прилаган по отношение на една телевизионна компания, обаче прилича на политически натиск, независимо от икономическите аргументи. В началото на новата информационна битка между Кремъл и НТВ Путин се срещна с председателя на Обществения съвет на телевизионната компания Михаил Горбачов. Но и след срещата с журналистите двете спорещи страни не измениха много позициите си. Защото освен подялба на политическото пространство в Русия започва и нова подялба на собствеността. Новата власт иска пълен контрол над процесите в страната и като че ли има сили да го получи.

Ще потъне ли Херакъл

Все по-често политолозите упрекват Путин, че няма свой екип. Арестуването в САЩ на изпълнителния секретар на съюза Русия - Беларус Павел Бородин, бивш управител на многомилиардното стопанство на Кремъл, може да разшири разделителната линия между старите и новите във властта. Според някои политически пророци, до 26 март, когато се навършва година от идването му на власт, Путин ще даде ясен отговор на въпроса с кого и накъде. Твърди се, че сегашният премиер Михаил Касянов може да бъде заменен от идеолога на Путиновите реформи Герман Греф. По същия повод се споменава и името на бившия премиер Сергей Кириенко. Малко вероятно е секретарят на Съвета за сигурност Сергей Иванов, който сега изпълнява практически функциите на вицепрезидент, да рискува с премиерския пост. Шефът на президентската администрация Александър Волошин може да бъде сменен с директора на Федералната служба за сигурност Николай Патрушев. Смяна чакали министърът на отбраната Игор Сергеев, вътрешният министър Владимир Рушайло, министърът на пътищата и съобщенията Николай Аксьоненко - разглеждан някога от Елцин като алтернатива на Путин, генералният прокурор Владимир Устинов и шефът на Единната енергийна система Анатолий Чубайс. Изброените са влиятелни фигури от епохата на Елцин. На мястото на директора на Централната руска банка Виктор Геращенко щял да бъде изпратен освободеният премиер Михаил Касянов, твърди същата версия. Геращенко досега надживя не една правителствена формация и журналистите го наричат непотопяемият Херакъл. Ще потъне ли част от стария екип на Елцин ще зависи от енергичността, с която Путин ще налага реформите.
Спорът за вида, посоката и скоростта на реформите очевидно не е завършил. Доказват го забавената реорганизация в енергийната сфера, публичният спор между президентския съветник Андрей Иларионов и Анатолий Чубайс, спорът за или против изплащането на дълговете към Парижкия клуб между Иларионов и премиера Касянов, компромисното решение на Съвета на федерацията губернаторите да могат да се кандидатират за трети мандат. Тактиката две крачки напред и една назад създава впечатление за аритмия в стратегията. Путин най-сетне трябва да избере на кого да се опре - на либералните икономисти или на генералите от спецслужбите. Броят на генералите на губернаторските постове се увеличава, а униформената демокрация предизвиква опасения не само на Запад. Въпросът сега е какво разбира под реформи самият Владимир Путин и как обкръжението му ще чете новата икономическа библия?

Facebook logo
Бъдете с нас и във