Банкеръ Weekly

Общество и политика

РУСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ДУШИ НЕФТЕНИТЕ КОМПАНИИ


Кризата в Русия засегна всички сфери на икономиката,
включително и добива на нефт и природен газ. Нещо повече - кризата
до голяма степен възникна именно от стагнацията в този бранш след
значително понижение на цените на световните нефтени пазари.


Данъците, които плащат нефтено-газовите компании
в Русия, съставляват почти половината от бюджета на страната.
Затова обезценяването на енергоносителите автоматически намали
приходите на компаниите, а оттам и данъка, който внасят в бюджета,
с около 25-30 процента. Последва забавяне на заплатите в бюджетната
сфера с по няколко месеца. Бюджетът получи втори удар от невнесен
данък върху общия доход.


Образен анализ на обстановката в Русия направи преди
време на семинар в София директорът на московския филиал на KPMG
Игор Козирев: Ако проследим историята на руския бюджет,
ще установим, че повече или по-малко той беше пиян,
т.е. една голяма част от приходите в него идваха от акцизите върху
алкохола. Вторият кит, на който се крепеше бюджетът, беше


износът на нефт и газ


а третият - данъкът върху общия доход.


Нещата обаче се промениха: около 90% от производството
на алкохол попадна под контрола на сенчестата икономика и естествено
приходите оттам намаляха. Данъкът върху общия доход от кит се
превърна в дребна рибка, защото фирмите не плащат редовно заплати
или пък укриват данъците. Така от трите кита остана един - износът
на нефт и газ, върху който все още се мъчи да балансира бюджетът
- твърди г-н Козирев.


Напук на кризата и намалялото потребление на вътрешния
пазар добивът на нефт през седемте месеца на 1998 е бил 176 млн.
т - толкова, колкото за същия период на 1997 година. Спадът на
консумацията в страната и неплатежоспособността на вътрешните
клиенти са повлияли на износа - за това време той се е увеличил
с цели 7% - от 58 на 63 млн. тона.


Подобни са тенденциите и в добива и продажбите на
природния газ - до края на юли добивът е скочил с 3% (от 332 на
344 млрд. куб. м), а износът е нараснал с около 2 процента.


Какво означават тези цифри?


Преди всичко, че сега единственият източник на стабилни,
при това валутни парични постъпления за руските нефтени компании
е износът. И то - независимо от ниската цена на нефта и газа на
международните пазари, и следователно - независимо от ниската
норма на печалба.


В тези условия първостепенна необходимост за тях
е бързо да преориентират фирмената си стратегия: вместо да инвестират
в разработката на нови находища и да внедряват нови технологии,
те ще трябва да свият производствените си разходи. Това неминуемо
е свързано с намаляване, поне на първо време, и на добива. Има
информация, че всички компании са декларирали намерението си да
намалят добива на нефт и газ с около 10-15 на сто. Най-засегнати
от свиването на производството са добивните райони в Западен Сибир,
където компаниите имат най-високи производствени и транспортни
разходи.


Голямата нефтодобивна компания Юкос вече
обяви, че възнамерява да консервира половината от нефтените си
кладенци. Сиданко пък направо пристъпи към най-тежката
процедура - съкрати около 20 хиляди работни места. Аналогични
процеси се развиват и в останалите фирми от нефто-газовия бизнес.
Наред с това компаниите търсят начини да се освободят от някои
от своите активи. Най-изненадващо в този смисъл бе намерението
на ЛУКойл да продаде наскоро закупения пакет акции
от румънската рафинерия Петротел.


Най-големи надежди обаче се възлагат на започналите
опити за


консолидация на руските компании


в нефто-газовия отрасъл. Прогнозите сочат, че през
следващите две-три години от 13-те големи дружества, работещи
в нефто-газовия сектор, ще останат едва половината. Вече станаха
известни плановете за сливане на Юкос и Сиданко,
текат преговорите и по проекти за обединяване на ЛУКойл
с няколко малки компании.


Пак във връзка с консолидацията в нефтения бизнес
трябва да се разглеждат и опитите за раздържавяване на най-голямата
руска петролна компания - Роснефт. Първият опит за
нейната продажба пропадна преди няколко месеца заради кандидат-купувачите
ЛУКойл и Шел. В резултат на това цената
на Роснефт намаля почти наполовина - от 2.4 млрд.
на около 1.3 млрд. щ. долара (за 75% от капитала й). Имайки предвид
кризисната обстановка, руските медии вече предричат крах и на
втория приватизационен търг, който ще се проведе в близките дни.
Ако тази прогноза излезе вярна, цената на Роснефт
ще падне катастрофално.


Хитът на спасителните операции за руските нефтени
компании обаче е


износ на дейността им в чужбина


Газпром вече оповести намерението си
да започне да оперира зад граница. Началото поставиха споразуменията
за стратегическо сътрудничество с холандско-британския консорциум
Роял Дъч Шел и с италианската газова компания Ени.
По мнението на специалистите чрез сключените контракти се създава
затворен енергиен триъгълник Северна - Източна - Южна Европа,
в който трите компании ще контролират над 90% от добива и транзита
на природен газ: Роял Дъч Шел почти изцяло контролира
добива в Грьонинген, Холандия, и в Северно море, Ени
захранва континента с газ от Северна Африка чрез тръбопроводи
по дъното на Средиземно море, а Газпром държи половината
от доставките на синьо гориво в Западна Европа и почти изцяло
в Източна. В стратегическите планове на трите компании влиза овладяване
на китайския пазар и Югоизточна Азия.


И останалите големи руски компании започнаха да мислят
как да прехвърлят част от дейността си в страни с по-платежоспособни
клиенти. ЛУКойл вече сериозно проучва възможността
за инвестиции в добива на нефт в Египет, Либия, Ирак и други страни.
Компанията също се ориентира към включване в стратегически алианс
- неотдавна тя се обедини с американската АРКО, с
която заедно държат 12.5% от транзита на каспийския нефт. ЛУКойл
е собственик и на 10% от Тенгизкото петролно находище. Сиданко
вече взе в свои ръце контролния пакет акции от компанията Източен
транзит, която изнася нефт за Китай.


Безспорно най-голям ефект за оцеляването би дало


привличането на чуждестранни инвестиции


Руското правителство вече разработи специална програма
в тази насока. В нея са посочени съществуващите днес рискове за
инвеститорите, както и мерките, които ще бъдат предприети за тяхното
отстраняване.


Досега законодателството бе насочено към изравняване
на условията, които държавата предоставя на местните и на чуждестранните
инвеститори. Вече се говори за привличане на чуждестранни компании
чрез предоставяне на данъчни облекчения и съкращаване поне наполовина
(от 180 на 90 дни) на процедурата по репатриране на печалбите.
Специалистите смятат, че се налага и промяна във валутния режим
на страната.


Досега износителите на нефтопродукти бяха задължени
да продават 50% от валутната си печалба на банкови търгове по
курс, контролиран от руската Централна банка. Дори беше внесено
предложение в Думата този процент да бъде увеличен на 75. Едва
ли се нуждае от коментар ефектът от подобно условие.


Руското правителство предприе и друга стъпка, за
да увеличи приходите си. То заяви, че ще засили контрола върху
разпореждането с държавните дялове във всички компании. Допреди
няколко месеца компаниите използваха приходите от държавните акции
за инвестиции, без да отчисляват нищо в държавния бюджет. Именно
за да се увеличат постъпленията в бюджета, неотдавна шефът на
Газпром Рем Вяхирев предложи да бъде отблокирана и
продадена част от 40-процентния дял на държавата в компанията.


Някои сравнения в пазарните характеристики на руските
и западните компании също показват какъв е размерът на кризата
в Русия.


По показателя Общи приходи руските компании
силно изостават от западните. Например независимо от почти еднаквия
добив на ЛУКойл и Бритиш петролиум (съответно
458 и 457 млн. барела нефт) британската фирма е получила 7.6 пъти
повече. След облагането с данъци приходът на британската фирма
е 13.6 пъти по-голям.


Най-поразителен за анализаторите е показателят Пазарна
капитализация. Например разликата между максималната и минималната
капитализация на руските компании е убийствена: максималната капитализация
на ЛУКойл е 19.3 млрд. долара, а минималната - само
2 млрд. Още по-лошо е положението на Газпром - разликата
между максималната и минималната капитализация е почти 20 пъти!
За сравнение - тази разлика при западните компании е 20-30 процента.
Това може единствено да означава, че руските компании трудно биха
привлекли окото на западните инвеститори. По израза на цитирания
експерт на KPMG Игор Козирев всички руски нефтени компании
биха могли да се купят общо за 10-12 млрд. долара. Слабата
капитализация се обяснява с неефективното управление на компаниите,
недостатъчното използване на съществуващите кладенци и пр.


Текст под снимка


Игор Козирев


Сравнителна таблица на трите най-големи руски петролни
компании с пет от най-влиятелните им западни посестрими:


Показатели ЛУКойл Газпром
Юкос Шел Бритиш петролиум
Ексон Шеврон Мобил


Резултати за 1997 г. (млрд. щ. долара) 9.3 23.7 4.6
171.7 71.3 137.3 40.6 65.9


Нетен приход след облагане 0.3 9.3 0.3 7.8 4.1 8.5
3.3 3.3


Общи активи 14.2 41.3 4.0 114.6 54.6 96.1 35.5 43.6


Продукция (нефт и нефтен еквивалент) - в млн. барела
458 66 256 849 457 584 392 338


Петролни резерви - в млн. барела 11192 13162 11700
9681 6855 6790 4506 4105


Пазарна капитализация (млрд. щ. долари)


Максимална 19.3 40.9 10.4 55.6 93.9 191.1 61.8 66.2


Минимална 2.0 2.1 1.2 36.4 70.5 138.0 45.3 49.3

Facebook logo
Бъдете с нас и във