Банкеръ Weekly

Общество и политика

РУСКИЯТ ХАОС - НАЙ-ГОЛЕМИЯТ В СВЕТА

Както обикновено се случва в голямата политика и икономика, въпрос на догадки е дали Русия щеше да девалвира рублата независимо от изявленията на Сорос (в деня, когато Клинтън се изповяда пред Голямото жури), или е използвала писмото на милиардера като подходящ повод да оправдае хода си.


Рутинните спекулативни операции на Сорос на международния валутен пазар за пореден път бяха използвани за прикритие на икономическата и политическата неопитност на Кириенко и на ината на изчерпания Елцин, полагащ усилия да се задържи на кормилото на властта на всяка цена. А предложението на спекуланта за девалвация на рублата и за валутен борд беше добре дошло за Централната банка на Русия. С отънелия си до 15.1 млрд. щ. долара валутен резерв на 14 август тя едва ли би могла да предотврати срива на националната валута.


Каквато и да е истината, в понеделник руското правителство обяви мащабна девалвация на валутата, придружена от силово преструктуриране на вътрешния дълг. Коридорът за плаване на рублата, с горна граница 9.5 рубли за 1 щ. долар, обявен в съвместно съобщение на правителството и Централната банка, прилича по-скоро на


първокласна скоростна магистрала


Заедно с това беше наложен мораториум върху изплащането на деноминирания в рубли външен дълг и отсрочване на плащанията по правителствените ценни книжа. Подобна мярка бе приложена и към плащанията на руските търговски банки и компании по чуждестранни дългове. В правителственото заявление се казваше още, че ще има и специален капиталов контрол, за да се предотвратят валутни спекулации и панически продажби на рубли.


Решението дойде след драматични двудневни обсъждания на създалата се критична ситуация на 15 и 16 август, в които взеха участие привиканите по спешност високопоставени отпускари, между които управителят на Централната банка Сергей Дубинин и главното действащо лице в преговорите с МВФ Анатолий Чубайс. На финала, в нощта преди нещастния понеделник, се включиха и пристигналите по спешност емисари от МВФ, които заедно с колегите си от Русия умуваха как да привлекат повече средства в изпразнените сейфове на хазната. Специалисти от САЩ и от МВФ


предложиха частична приватизация на монополиста Газпром


и на някои други държавни компании, от която до края на годината биха могли да се получат няколко милиарда щатски долара. Но на фона на драстичните загуби на валута и на доверие, те решиха, че ще е необходимо нещо по-бързо и драматично.


Взетите мерки бяха обяснени по познатия от времето на СССР маниер като нов подход в монетарната политика, който няма нищо общо с проинфлационната стратегия от 90-те години или с девалвацията.


Управителят на Централната банка Сергей Дубинин заяви, че мерките на правителството са предназначени да помогнат на руските граждани и на местните производители и да попречат на спекулантите. Министърът на финансите Михаил Задорнов обясни, че девалвацията ще помогне на правителството да плати забавените с месеци заплати и ще стимулира инвестициите в руската индустрия. А министър-председателят Кириенко бе по-категоричен - търговията на пазара за ДЦК временно бе прекратена до петък, когато правителството планира да емитира едноседмични и двуседмични книжа, за да подсигури ликвидността на пазара. Правителството няма реална нужда от парите, които ще дойдат от тези ДЦК. Те ще бъдат емитирани, за да покажат, че кабинетът ще започне да създава този пазар от самото начало, каза Сергей Кириенко.


В първите часове след обявените мерки търговията с рубли беше преустановена. Търговците очакваха рублата да се обезцени рязко след съобщението за девалвация. Фючърсните пазари прогнозираха тя да достигне 12-13 рубли за един щ. долар.


Изпълнителният директор на МВФ


Мишел Камдесю направи спешно изявление


Според него изпълнението на съгласуваната с МВФ програма на правителството на Русия е било задоволително, но въпреки това доверието във финансовите пазари не е било възстановено. В резултат на това Русия продължава да стопява резерва си и цените на активите рязко се понижават. Камдесю съветва руските официални власти да вземат спешни мерки за затягане на данъчния контрол и да прокарат бързо на предстоящата сесия на Думата необходимите данъчни закони, за да получат помощ от Фонда.


Първоначалните мнения за ефектите от девалвацията бяха разнопосочни. Според някои тя ще има дълбоко отражение върху обикновените руснаци, тъй като потреблението в голямата си част се задоволява чрез внос.


Други са на мнение, че девалвацията ще предизвика колапс на много руски търговски банки, които са свръхзависими от деноминирани в рубли активи.


Трети се опасяват, че продължаващата икономическа криза в Русия ще свали президента Елцин. Това според тях е твърде обезпокоително, защото заплашва да доведе до създаването на комунистическо или националистическо правителство, което ще разполага със значителен ядрен потенциал.


Мораториумът роди бъркотия


Най-спорен и обсъждан се оказа въпросът с обявения от правителството мораториум върху някои плащания. Чуждестранните анализатори се обединиха около мнението, че с необмислените си и противоречиви съобщения по отношение на обявения мораториум правителството и Централната банка са създали абсолютна бъркотия и хаос. В понеделник руската централна банка обяви 90-дневен мораториум върху плащанията по чуждестранния дълг на руските банки и компании. Участниците във финансовите пазари решиха, че решението засяга само деноминирания в рубли дълг. Рано във вторник последва уточнението, че мораториумът се разпростира върху плащанията по облигациите с падеж, по-дълъг от 180 дни, за застрахователните вноски по взетите кредити, за гарантираните с активи ценни книжа (включително и репо-сделките) и за валутните фючърси. Банката подчерта, че забраната засяга сделките на базираните в Русия компании и организации, включително кредитните институции. От списъка бяха изключени плащанията по деноминираните в чуждестранна валута облигации, обслужваният от Внешэкономбанк държавен дълг, кредитите, отпуснати от международни финансови организации като МВФ и ЕБВР, плащанията по търговския обмен и по чуждестранните инвестиции в Русия. Накрая централните банкери съобщаваха на изнервените инвеститори да очакват още детайли в сряда, когато ще стане известна съдбата на деноминираните в рубли правителствени ценни книжа с падеж преди края на 1999 година.


Централната банка и Министерството на финансите предложиха също


руските банки да се срещнат със западните си кредитори на 24 август


и да обсъдят погасителните планове на задълженията си след изтичането на 90-дневния мораториум върху плащанията.


На базата на оскъдните данни участниците в пазарите можеха само да гадаят кои от тях и доколко ще бъдат засегнати от обявените мерки. При затварянето на пазара във вторник специалистите се обединиха около подозрението, че ще бъдат забранени плащанията по главниците и на облигациите, и на кредитите и ще продължат само текущите плащания по лихви. Появиха се и страхове, че ограниченията върху валутните операции ще прекратят принудително плащанията на някои банки и фирми. Действително, тъй като валутният контрол се простира и върху валутния обмен, руските банки не биха могли да плащат по валутните форуърдни контракти, използвани като инструмент за хеджиране. Това на свой ред би рефлектирало върху длъжниците, сключили тези договори, за да поемат плащанията по облигациите на падежа. Следователно, заключиха заинтересованите, всички хеджингови инструменти, използвани от компаниите, и плащанията по купоните на облигациите също ще бъдат засегнати и ще попаднат в обсега на мораториума.


В този ред на мисли анализаторите се сетиха, че


точно по време на 90-дневния мораториум ще настъпят плащанията


по купоните на корпоративните облигации на компаниите Мосэнерго и Татнефть и на руската банка Российский кредит. В списъка на засегнатите попада също и московската телефонна компания, емитирала средносрочни книжа на стойност 150 млн. щ. долара през март.


Гаранти по тази емисия са Credit Suisse First Boston и Salomon Brothers International Ltd. На 19 септември телекомуникационната компания трябва да направи първото плащане на лихви по купоните на тези облигации.


В забранените 90 дни попадат и издължаването на 1 млрд. синдикирани кредити, отпуснати от западните банки на руски компании, и значителна порция от сключените между руски и западни банки


форурдни контракти за около 100 млрд. щ. долара


Прегледът на тези факти показва, че и над някои големи европейски банки надвисва опасност, ако руското правителство задължи някои от най-големите компании да върнат валутните си постъпления в Русия. По данни на инвестиционни банкери от Лондон, банките, между които Dresdner Bank и Credit Lyonnais, са заели между 10 и 15 млрд. щ. долара на големите руски износители Газпром, Юкос, Норильский Никел, Северсталь и Сибнефть. В замяна компаниите са заложили приходите си в твърда валута от износ, по правило доларови постъпления от сключени нефтени и стоманени договори. Използвайки техниката да се кредитират от пазара срещу залог на активи, фирмите депозират приходите си в офшорни сметки и след това плащат директно на европейските банки кредиторки. Тези кредити също са заплашени от мораториума. Защото централната банка на Русия има право да анулира офшорните сметки, създадени от експортните гиганти, и да върне доларите в Русия.


Очевидно, една забрана на правителството руските компании да плащат по купоните на облигации би унищожила доверието на инвеститорите към тях за години напред. А Газпром имаше идея да емитира корпоративни облигации за 1 млрд. щ. долара, гарантирани с договори за доставка на природен газ.


На фона на лошите новини във вторник рейтинговата агенция


Moody's намали дългосрочния кредитен рейтинг


на руския корпоративен дълг до САА1, оценка, подсказваща сериозна опасност от просрочване на плащанията.


Някои западни анализатори заподозряха, че руското правителство е наложило мораториума, за да защити застрашените банки и индустриални компании, управлявани от някои от най-влиятелните магнати на Русия, даже с цената на имиджа, който биха загубили редица платежоспособни банки и компании. Все пак те отчетоха, че без мораториума колапсът на финансовата и банковата система е почти неизбежен.


Някои споделиха, че чуждестранните инвеститори в деноминирани в рубли ДЦК ще бъдат ощетени при преоформянето на дълга и ще бъдат дискриминирани по отношение на руските си събратя по съдба.


На фона на гъстата мъгла и на различните предположения и догадки на чужденците, руските официални власти осъзнаха, че неясните им и неосъзнати намерения само влошават положението. Насроченото за сряда разяснение по преструктурирането на дължимия до края на 1999 г. дълг по деноминираните в рубли ДЦК беше отложено за днес (понеделник, 24 август), а премиерът Сергей Кириенко обеща да бъдат третирани еднакво местни и чужди инвеститори.


Това заявление беше предназначено да успокои


страстите около 40-те млрд. щ. долара руски ДЦК


11 млрд. от които са купени от чужденци. По данни на запознати с подробностите експерти, първоначалното намерение на правителството е било чужденците да получат 5-годишни, деноминирани в щатски долари ДЦК срещу притежаваните от тях ДЦК в рубли. На руснаците щели да предложат нови ДЦК в рубли. Номиналът на новите книжа, предназначени за чужденците, щял да е равен на пазарната стойност на притежаваните ДЦК. Докато номиналът на предназначените за руснаци ДЦК щял да бъде равен на номинала на притежаваните от тях стари книжа. Освен това годишният доход по книжата на чужденците щял да бъде 6%, или сравним с дохода от далеч по-нискорисковите ДЦК на САЩ. Руските инвеститори ще получат 25% годишен доход с главница, изплащана на годишни вноски, а не цялата сума, дължима на падежа. По приблизителни изчисления на анализатори от Credit Suisse First Boston, новите съкровищни бонове, емитирани за чужденците, щели да носят доход, с една трета по-нисък от този по новите ДЦК за руските инвеститори. Всички тези подробности правителството смяташе да огласи още миналата сряда, ако не бяха започнали вълненията и протестите на засегнатите.


Всяка погрешна стъпка ще отблъсне чуждестранните инвеститори от участие в руските капиталови пазари поне за няколко години. Вероятно Кириенко е наясно с този въпрос, защото обяви, че страната няма да излиза на международните капиталови пазари поне до края на следващата година. Някои компании и банки, между които ЛУКойл и Сбербанк, очевидно почувствали се неудобно, заявиха, че ще продължат да плащат задълженията си по график, независимо от мораториума. С което си навлякоха гнева на Дубинин, който заяви, че ще има санкционирани за волни изпълнения.


И като пикантна подправка към темата за мораториума и преструктурирането на дълга, водещи фигури от руската Дума заявиха миналия четвъртък, че обявените мерки са незаконни. А шефът на комисията по банки и финанси към Думата Александър Жуков каза, че това е едностранчива ревизия на ДЦК, и заплаши с масови съдебни процеси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във