Банкеръ Weekly

Общество и политика

РУСКИ ФИРМИ УЖИЛИХА ФАРМАЦИЯТА С 54 МЛН. Щ. ДОЛАРА

Цената на три сладки бизнесгодини днес се оказва доста солена за българската фармацевтична индустрия. В златоносното за нечии джобове време от 1991 до 1994 г. внушително количество медикаменти с марката Фармахим и парфюмерийна продукция, произведена в България, се появяват на руския пазар. Общата стойност на износа се мери в стотици милиони щатски долари. За зла съдба обаче в крайна сметка тази печеливша търговия носи загуба на българските фирми от цели 54 млн. щ. долара. По неясни причини вече четвърта година уреждането на проблема стои във висящо положение. А длъжници на нашите производители са три фирми, приютени под шапката на руското здравно министерство - МЕДЭКСПОРТ с дълг от 16 268 667 щ. долара, ФАРМИМЭКС с 18 441 454 щ. долара и СОЮЗХИМЭКСПОРТ с дълг от 17 225 413 щ. долара.


Потърпевши от сделките с ФАРМИМЭКС са заводите Софарма, която има неплатена продукция за 10 021 052 щ. долара, Фармация - Дупница - 3 846 261 щ. долара, Медика - Сандански - 1 080 967 щ. долара, Трояфарм - 969 411 щ. долара, ботевградският Пластхим, който чака своите 1 064 489 щ. долара, и Новохим - Владая, записан в списъка на злощастните кредитори със скромната сума от 518 772 щ. долара.


МЕДЭКСПОРТ пък е фактурирал, но неплатил


през далечната 1991 г. медикаменти на Софарма за 2 973 312 щ. долара, на дупнишката Фармация за 5 933 685 щ. долара, на Медика - Сандански, за 1 056 997 щ. долара, на Трояфарм за 915 857 щ. долара, на Пластхим за 706 490 щ. долара, на Антибиотик - Разград, за 773 796 щ. долара. Но списъкът със задълженията на МЕДЭКСПОРТ не свършва дотук. На още няколко български фирми той дължи по-дребни суми между 120 и 320 хил. щ. долара. Сред тях са Фармакон от село Трънак, Ветпром - Радомир, Красна звезда - София, и Лавена - Шумен. Така МЕДЭКСПОРТ е закръглил дълга си към наши дружества на 13.4 млн. щ. долара.


СОЮЗХИМЭКСПОРТ пак за получена през 1991 г. парфюмерия и козметика и досега не е платил над 2 млн. щ. долара, завличайки с различни суми предприятията Ален мак - Пловдив, бившата Арома, сега Астера, шуменската Лавена, Фармация - Дупница, и санданската Медика.


Наред с държавните руски длъжници обаче солидни зелени пари трябва да брои на българските фармацевти и


частната руска фирма Ферейн


Дългът й към Фармахим холдинг възлиза на 17 818 696 щ. долара. От тях 7 700 306 щ. долара безплодно се чакат в касата на Софарма, 5 087 511 щ. долара в Трояфарм, 1 011 280 щ. долара в Медика - Сандански, 234 429 щ. долара в НИХФИ и 186 000 щ. долара във Фармация - Дупница.


Интересното е, че за връщането на всичките тези суми бившето ръководство на Фармахим, начело на което стоеше небезивестният Христо Драшански, както и неговите наследници, са водили и печелили на руска територия съдебни дела, но странно защо до ден днешен нито един шеф не си е мръднал пръста да се появят в България присъдените вземания. Такива дела са спечелени в Русия през 1994 г. срещу частната фирма Ферейн, през 1995 г. срещу ФАРМИМЕКС и СОЮЗХИМЭКСПОРТ, а през 1996 г. и срещу МЕДЭКСПОРТ. Още два допълнителни, но засега висящи иска има към Ферейн.


Целият този труд, както и дългата преписка по дълговия проблем, която се точи от 1996 г. насам между Фармахим холдинг и заводите производители, са дали основание на двамата синдикални лидери на Подкрепа и КНСБ, докторите Тренчев и Христов, да се обърнат за съдействие лично към премиера Иван Костов. В изпратеното до него на 23 юни тази година официално писмо се уточнява, че към същата дата Фармахим холдинг отчитал като безрезултатен и безперспективен тригодишният период на събиране на средствата по съдебен ред. Това, подчертават авторите на писмото, предопределя изпускането на давностните срокове, които изтичат на 1 януари 1999 г., и преоформянето на дълга в несъбираеми за държавата и промишлеността средства. Казва се още, че безплодното през последните три години периодично търсене на съгласие между холдинга и неговите дъщерни фирми за уреждане на дълга по своя смисъл е не друго, а


имитиране на дейност


и протакане на проблема. Повод за тази констатация, твърдят синдикалните лидери, били последните действия на Фармахим холдинг. А в писмото те са описани така:


През октомври 1997 г. частната българска фирма Елма-Л получава пълномощието на холдинга за водене на предварителни преговори в Русия за уреждане на част от дълга към българските фармацевтични предприятия. В резултат Елма-Л постига предварително рамково споразумение с руския банков консорциум Агривуд по изкупуване на дълга на всички длъжници в Русия, с лихвите по просрочия, при сконто 25% за уреждане дълга на фирмите към Минздрав и 30% за уреждане задълженията на частната руска фирма Ферейн. Този резултат получава положителното становище на надзорния съвет на холдинга, на министъра на промишлеността, г-н Божков, и на управленските органи на всички дружества кредитори от системата. Единствен председателят на управителния съвет на Фармахим холдинг, Асен Стоянов, изисква пълно уреждане на дълга, без сконто, с оглед държавните интереси. Едно изискване от компетенцията на принципала, който в лицето на промишленото министерство в продължение на шест месеца не взема становище. Позицията на г-н Стоянов би имала своите аргументи, ако през юни 1998 г. министерството и холдингът не потърсиха съгласието на предприятията за уреждане на част от дълга по извънсъдебен път, но при 50% сконто за посредника и с твърдението, че 17-те млн. щ. долара от Ферейн са несъбираеми.


Освен тази основна информация д-р Тренчев и д-р Христов дават и някои по-дребни допълнения. Те заявяват, че опитите им да получат смислен отговор от председателя на фармацевтичния холдинг защо е отхвърлена по-изгодната оферта за


посредничеството на Елма-Л


се оказали неуспешни. Асен Стоянов само им пояснил, че офертата на Елма-Л е несериозна и с нахалната дама, управляваща фирмата, не мога да общувам. Компетентен отговор по спорната оферта не дал и заместник-промишленият министър Марин Маринов, тъй като бил провалил насрочената по темата среща. В заключение в писмото до министър-председателя се казва:


Настояваме Министерството на промишлеността, с прякото участие на заинтересованите страни, незабавно да отработи уреждането на руския дълг в неговата цялост, при най-изгодни за фирмите условия - лихвите по просрочия и процента сконто. Налице са конкретните възможности, предложени от Елма-Л, отхвърлянето на които ще приемем само при по-благоприятен вариант. Обратното дава основания за изводи от негативен характер - в ущърб на доверието към изпълнителната власт, в ущърб на интересите на фармацевтичната и парфюмерийната промишленост.


Все още по повдигнатите въпроси липсва становището на министър-председателя. Предоставената му информация просто се прехвърля от кабинет в кабинет - началникът на премиерския, Николай Вълчев, препраща случая в промишленото министерство, там нещата стигат до заместник-министъра Марин Маринов и... там, твърдят потърпевшите, омагьосаният кръг се затварял.


Странното в случая е, че първоначално взаимоотношенията на холдинга с кандидат-посредника Елма-Л вървели и по меда, и по маслото. На 19 февруари тази година положително се произнасят и надзорниците на холдинга. На тази дата председателят на съвета доц. д-р Георги Карев и членовете проф. д-р Драган Бобев и доц. д-р Емил Таков слагат подписите си под следния текст, адресиран до промишления министър Александър Божков:


Надзорният съвет дава съгласието си за уреждането на неплатените дългове на Ферейн - Москва, и Минздрав - Русия, към Фармахим холдинг ЕАД и дружествата кредитори на тези дългове да стане чрез цесия. Съветът не възразява уреждането на този въпрос да се извърши чрез концерна Агривуд - Москва, и Елма-Л - София, като размерът на комисионата в полза на цесионера не трябва да надвишава 30% за дълга на Ферейн и 25% за дълга на Минздрав - Русия.


А паричната драма на българската фармация


е ясно описана от председателя на Фармахим холдинг, Асен Стоянов, в неговото писмо до изпълнителния директор на най-потърпевшото дружество - Софарма. Както е отбелязано, съгласно Междуправителствената спогодба, подписана от България и бившия Съветски съюз, през 1991 г. по взаимно одобрени индикативни списъци Фармахим изнася за руския пазар фармацевтична и парфюмерийно-козметична продукция за около 572 млн. щ. долара. От тях обаче недоразчетени остават вземанията от МЕДЭКСПОРТ за 13.4 млн. щ. долара и от СОЮЗХИМЭКСПОРТ за 2 млн. щ. долара. Според пояснението на Асен Стоянов, в последния заключителен междуправителствен протокол от 28 март 1995 г. Фармахим не е включен в разчетите и не получава плащания, поради което завежда съдебни дела срещу длъжниците. При изпълнителното производство срещу МЕДЭКСПОРТ обаче, което междувременно е приватизирано, се оказва, че Фармахим е 15-ти по ред в списъка на кредиторите на руската фирма и съдия-изпълнителят връща изпълнителния лист с определение, че поради липса на авоари по банковите сметки на длъжника МЕДЭКСПОРТ изпълнителното производство се прекратява.


Неприятни сюрпризи


се явяват и около другия длъжник от системата на Минздрав - СОЮЗХИМЭКСПОРТ. Изпълнителното производство срещу него на практика е неприложимо, тъй като съдебното решение е постановено в клирингови долари, каквито обаче няма в оборот, и Фармахим би могъл да си уреди дълга единствено на основата на някаква междуправителствена спогодба.


Колкото до частния длъжник - Ферейн, съдебното дело и срещу него зациклило, защото фирмата сменила адреса си от Москва в Карачаево, Черкаска област, а в банковите сметки на дружеството нямало пари. Такава е красивата картинка. Което не пречи на шефа на фармацевтичната шапка да моли за съгласието на ръководството на Софарма Фармахим да упражни правата си и да търси


извънсъдебно споразумение с длъжниците


с реално изпълнение в рамките на 50% върху главницата от дължимите ни вземания.


Това последно становище освен всичко друго доказва, че Фармахим холдинг отхвърля офертата на Елма-Л, въпреки че тя предлага значително по-ниски сконтови проценти.


Кога и как е настъпил разривът между холдинга и фирмата, личи от изложението на нейната президентка Лиляна Касабова. Според нея събитията се развиват така. През ноември миналата година в докладна записка на Елма-Л до председателя на Фармахим била дадена информация за проведените в Русия преговори и постигнатите положителни резултати. По искане на търговския директор на холдинга, разпратено до всички заводи кредитори, техните ръководства дават писменото си съгласие за сключване на сделка при посоченото от Елма-Л сконтиране на дълговете. От името на холдинга е издадено и официално пълномощно на Елма-Л да действа по одобрената задача. Неизвестно защо обаче впоследствие председателят на холдинга, Асен Стоянов, в докладна записка до надзорния съвет твърди, че не ставало дума за пълномощно, а за служебна бележка. Чудно е как г-н Стоянов би обяснил факта, че благодарение на такъв документ е подписано предварително


рамково споразумение с руския банков концерн Агривуд


за уреждане на дълговия проблем.


Въпреки докладната записка на холдинговия шеф обаче, надзорниците на холдинга, както вече бе пояснено, одобряват действията и условията, постигнати от Елма-Л. Изпратеното от съвета становище до министър Божков среща и неговото одобрение. Едва тогава на начинанието е дадена зелена улица. Цялата документация по предстоящата сделка е предадена за оперативно придвижване в кабинета на заместник-промишления министър Марин Маринов, но на това място тя заспива за три месеца. През същото време руският кандидат-купувач на дълга стои в неведение. Така се стига до датата 8 юни 1998 г., когато най-неочаквано


директорите на българските фармацевтични заводи


получават циркулярни типови писма от председателя на Фармахим холдинг, в които им се обяснява, че само дългът на МЕДЭКСПОРТ и СОЮЗХИМЭКСПОРТ (на обща стойност 15.5 млн. щ. долара) е събираем. При това на 50 процента. А дългът на частната руска фирма Ферейн бил несъбираем. Натиснатите по този некоректен начин стопански ръководители все пак успяват да вдигнат протестна пушилка из министерството. В оформилия се конфликт се намесват и тежките синдикални лидери. Обстановката се усложнява неприятно. Искат се обяснения от заместник-министър Маринов защо е размотавал документацията по одобрената от министър Божков проектосделка. Следват обясненията, че преписката не била стигнала до зам.-министерския кабинет, което пък вдигнало


градусите в канцеларията на г-н Божков


откъдето документите с надлежните входящи и изходящи номера били предадени на г-н Маринов. Кухненските изпълнения в промишленото министерство биха звучали само като еднодневна пикантерия, ако от фирма Елма-Л не е направено следното обобщение на Случая:


Буди недоумение поведението и повратът в становището на председателя на управителния съвет на Фармахим холдинг, г-н Асен Стоянов. В първата си докладна той се застъпва за 100-процентно изплащане на задълженията на руската страна. Впоследствие, при все че има одобрение от министър Божков за цедиране на задълженията при сконто до 30% по отделните вземания, г-н Стоянов упражнява натиск за сключване на сделката при сконто 50%, и то само за част от вземанията, без конкретно посочен разплащач по дълга. По наше скромно мнение описаните действия на г-н Стоянов, г-н Маринов и заместник-промишления министър г-н Ставрев навеждат на мисълта за необосновано лобиране, без знанието на министъра, за сключването на сделка при крайно неизгодни условия. В същото време заводите остават без средства, вървят към фалит и се уволняват квалифицирани работници.


Кривите и правите в цялата тази печална история трудно могат да бъдат определени отстрани.


Пристрастията на участниците в конфликта


обаче са явни. Друг е въпросът дали емоциите се нагряват в името на висши или по-нисши интереси. Все пак, както научи в. БАНКЕРЪ, в началото на септември по сметка в наша банка са пристигнали пари от един от руските длъжници - ФАРМИМЕКС, но само към софийското дружество Софарма. Твърди се, че от дължимите на предприятието 10 млн. щ. долара скоро ще му бъдат възстановени 7 млн. щ. долара. Засега цедиторът на този руски дълг не е оповестен. Радващото обаче е, че комисионата, която е взел, е прилична - дори под 25 процента. Може би поне това е ползата от шумотевицата, вдигната из висшите ведомства около руските дългове към българската фармация.


Защо банковият концерн Агривуд, за който се твърди, че се радва на солидно лоби в Русия, не е предпочетен за партньор по фармацевтичната сделка - това сигурно знаят висшите експерти в промишленото министерство, а може би и на други места. Същите специалисти биха могли да кажат и доколко достоверни са коридорните твърдения, че руската частна фирма Ферейн е собственост на


известния московски милионер Владимир Бринцалов


който обаче категорично заявявал, че нищо не дължи на България, защото всичко си бил платил. Ако подобна информация намери потвърждение, твърде любопитно ще е да се разбере кой е взел парите, отклонявайки ги от касите на държавните предприятия.


Засега обаче е важен друг въпрос - дали в оставащите три месеца до края на годината Софарма ще успее да оползотвори, ако все пак бъдат преведени 7 млн. щ. долара за мероприятия по GMP (добра производствена практика) към чиито стандарти българската фармация трябва да премине задължително до 2000 г., ако иска за изделията й да има пазар. Нищо чудно милионите, които ще получи софийското дружество, в крайна сметка да влязат в следващата година и осчетоводени като печалба, наполовина да преминат в държавната хазна. Ако това се случи, каква ще е ползата от чудото на върнатия дълг, както го определи пред в. БАНКЕРЪ председателят на Фармахим холдинг Асен Стоянов. Хванат в крачка, на път към делови срещи, г-н Стоянов бе затруднен миналата седмица да отдели време за по-подробни коментари по темата за руския дълг. Но думите му винаги могат да бъдат прочетени на страниците на в.БАНКЕРЪ. Защото извън дълговия проблем голямата и постоянна грижа на производителите са дребните, но твърде опасни конкуренти, които безпроблемно произвеждат в гаражи медикаменти със запазената марка както на Фармахим, така и с имената на авторитетните заводи в страната. Защото техните изделия като бронхолитина, трибестана (за който се твърди, че е по-добър от виаграта), карлсила и прочие се продават на руския пазар на дъмпингови за българските заводи цени. Затова нашите производители принудително свалят своите, въпреки че нивата им са налагани с години. В момента специалистите от Софарма са сериозно смутени от информацията, че субстанция на техния общо тонизиращ и укрепващ биостимулатор трибестан скоро щяла да се произвежда в неизвестното село Звъничево. А Софарма сега изнася препарата в САЩ и Сингапур и не се знае дали тези партньори няма да предпочетат в бъдеще дъмпинговата субстанция на звъничевци. Както коментират експертите, задаващата се нелицеприятна ситуация можела да бъде плод само на две неща - или на крадена технология, или на проспани срокове и изтекла регистрация на продукта. Фармацевтичният холдинг сигурно има отношение към тези въпроси и знае какво мислят висшите държавни чиновници за бъдещето на българската фармация, чийто срок, без задължителното GMP, може да изтече тотално само след две години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във