Банкеръ Weekly

Общество и политика

РУСИЯ ЗАКРИВА ВОЕННИ БАЗИ В ЧУЖБИНА

18 октомври 2001 г. Москва, Специално за БАКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери ТодоровРуснаците все още силно вярват в своя президент. Четиридесет и четири процента от запитаните от Фондацията Обществено мнение руснаци са дали оценка много добър (4 по руската петобална система) на президента Владимир Путин. Това е с 6% повече в сравнение с предишната седмица. Седем процента от запитаните в същото социологическо проучване са дали на Путин оценка отличен. Тридесет и седем процента смятат, че той се справя със задълженията си удовлетворително. Електоралният рейтинг на руския президент е 49%, с 1% по-нисък от предишната седмица. Втори по популярност в Русия остава лидерът на Комунистическата партия (КПРФ) Генадий Зюганов - с 14% одобрение. Путин - най-големият оптимист в странатаНа фона на признанието за дейността на президента оценката на руснаците за най-горещите политически събития остава силно консервативна. В речта си в германския Бундестаг на 24 септември Путин очерта курса на стратегическо сътрудничество със Запада в борбата срещу международния тероризъм. В същото време обаче 57% от запитаните московчани не подкрепят военната акция на САЩ и Великобритания против Афганистан. Едва 31% смятат, че това е добре обмислена операция. Шестдесет и три процента смятат събитията в Средна Азия за демонстрация на сила от страна на САЩ, а 72% не биха подкрепили подобни действия срещу отбелязаните в черния списък на Държавния департамент страни, като например Ирак, Иран и Либия. 48% не смятат САЩ за приятелска страна, а 50% мислят, че НАТО води агресивна спрямо Русия военна политика. Излиза, че президентът Владимир Путин силно е преоценил настроенията на руснаците, когато е посочил курса на сближение със Запада. Далеч по-големи оптимисти от обикновените граждани са повечето политолози, които смятат, че Русия има шанса да повтори направеното от Петър Първи и да пробие прозорец към Европа. Време е да се конвертират военнополитическите активи в съвместно предприятие Русия - Запад, смята президентът на московския филиал на фондацията Карнеги Дмитрий Тренин. Изненадващо Русия не само подели военното си влияние в ОНД със САЩ, но и взе безпрецедентно решение да закрие две от най-големите си военни бази в чужбина - станцията за електронно разузнаване в Куба и военноморската база Камран във Виетнам. Само наемът на базата в Куба струва 200 млн. щ. долара, срещу които Русия би могла да произведе и изстреля 20 спътника за следене и връзка или пък да построи 100 модерни радиолокационни станции, твърди началникът на Генералния щаб Анатолий Квашнин.Радиоелектронният център в кубинския град Лурдес действа от 1967 година. Това са пет обекта, разположени на различни места на острова. Официалното им предназначение е да осъществяват връзка с руските посолства в Латинска Америка. Те извършват радиолектронно разузнаване за Главното разузнавателно управление на армията и Федералнато управление за правителствени връзки и информация (ФАПСИ) - руската служба за радиоелектронно разузнаване. Прослушват се военни и граждански телефонни и спътникови линии на територията на САЩ. През 70-те и 80-те години там са работили около 3000 специалисти. През 1996-1999 г. центърът в Лурдес е модернизиран според руснаците за 100 млн. долара, 3 млрд. долара по американски оценки. През юли 2000 г. палатата на представителите на американския Конгрес прие Акт за руско-американско доверие и сътрудничество, според който руските дългове няма да бъдат преструктурирани, докато не бъде закрит центърът в Лурдес. Сега там работят около 1000 специалисти. По време на посещението си в Куба Путин заяви, че информацията от центъра в Куба не отива в кошчето. Кубинците твърдят, че от Лурдес Русия получава 75% от разузнавателната си информация, но според руски експерти центърът е остарял още преди десет години, трудно преодолява американската електронна защита и поддържането му става безсмислено.Годишната издръжка на базата Камран във Виетнам е равна на строителството на супермодерна военна подводница, заяви началникът на Генералния щаб Анатолий Квашнин. Предприетата военна реформа изисква големи разходи и изтеглянето на Русия от двете военни бази в чужбина няма да засегне руските национални интереси, подчерта той.Базата в Камран е предоставена на СССР от правителството на Виетнам безплатно за 25 години от 2 май 1979 година. Пристанището и авиобазата са построени през 60-те години от САЩ. СССР ги модернизира, като построи допълнително други обекти, сред които станция за радиоелектронно разузнаване, която опипва комуникациите на САЩ, Япония и Китай. Тя бе най-голямата руска военна база в чужбина. Там бяха дислоцирани 15-та ескадри на Тихоокеанския флот, база за материално-техническо осигуряване и 169-и гвардейски авиополк. Броят на специалистите заедно със семействата надхвърляше 10 000 души. Сега там има само комендатура. Годишната издръжка струва 1 млн. долара, но преди няколко години се появиха съобщения, че Виетнам смята да поиска при изтичане на срока за наема през 2004 г. 300 млн. долара за експлоатацията на базата. В Камран сега работят около 400 руски специалисти, които би трябвало да обслужват руските кораби, носещи бойно дежурство в Индийския и южната част на Тихия океан. Такива дежурства обаче отдавна няма.Според някои експерти, изтеглянето от тези бази, което трябва да започне от 1 януари 2002 г., означава нови промени във военната доктрина на страната. Сега приоритет на Русия стават Кавказ и Централна Азия, заяви бившият посланик в САЩ и бивш заместник-председател на Държавната дума Владимир Лукин. Това означава, че Русия свива амбициите си навън за мобилизиране на вътрешните сили. Жестът на Москва се оценява във Вашингтон, но според Лукин не трябва да се отстъпва безкрайно. Необходими са двустранни конкретни стъпки - не с усмивки, а с изгоди. Ще влезе ли Русия през малкия прозорец в ЕвропаХодът бе направен във важен момент - преди срещата Путин - Буш в Шанхай. Джордж Буш приветства отказа от атрибутите на студената война, макар че кубинският лидер Фидел Кастро е крайно недоволен, че това става в момент, когато агресивността на Вашингтон се засилва. Фидел иска преговори. На срещата си с генералитета президентът Владимир Путин обясни, че са нужни средства за военната реформа, която куца със сроковете. Трябва да се отделят и пари за увеличаване на заплатите на военните. Президентът обясни на генералите тактиката и стратегията в отношенията със Запада и най-вече със САЩ, Европа и НАТО. Експерти предполагат, че в отговор на американските планове за разгръщане на национална ПРО Русия ще излезе от СТАРТ-2 и ще възобнови производството на тежки ракети с разделящи се бойни глави. Но Русия при Путин има шанс да изпълни своята геополитическа мечта, като се превърне в европейска държава. Разбира се, срещу това тя също ще трябва да преразгледа враждебното си отношение към НАТО. Москва поставя свои условия - военният съюз да се трансформира в политически, а Русия да не остане извън чертите на разширяването му.

Facebook logo
Бъдете с нас и във