Банкеръ Weekly

Общество и политика

РУСИЯ ВЛИЗА В АНТИЗАПАДЕН ЦИКЪЛ?

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров

Политическите динозаври, които сложиха край на студената война, едва ли спят спокойно. Проучвания на общественото мнение в Русия симптоматично показват, че краткият период на затопляне на отношенията на Москва със Запада завършва. През последните десет-петнадесет години руснаците с отворени очи оглеждаха прелестите на западния свят, макар че с половин уста може да се говори за положителна промяна в нагласата им към него. Прозападните настроения обаче изиграха ролята си и именно те диктуваха поредицата от насрещни крачки на кремълските лидери. През 1994 г., когато бе пикът в прозападните настроения, 42% от руснаците смятаха, че Русия предизвиква враждебни чувства в другите държави и никой не й желае доброто. През есента на тази година вече 66% от руснаците са обзети от такива мисли, показва проучването на Общоруския център за изследване на общественото мнение.

Вечният зов срещу Доктор Живаго

Дали това е само разочарование, или предверието на нова зима в отношенията между Москва и останалия свят? Песимистите твърдят, че започва поредният цикъл от антизападни вълни в Русия, които оказаха силно влияние върху обществено-политическите процеси в Европа. Оптимистите вярват, че разочарованието няма да докара руснаците до нова конфронтация със Запада. Но резултатът от допитването за най-популярните политически лидери на века също създава тревожни предчувствия. На първо място, с 19% одобрение запитаните руснаци са посочили Йосиф Сталин. Националните лидери, които се опираха на прозападна политика, в същото проучване са с нисък рейтинг. Михаил Горбачов например е събрал 7%, а Борис Елцин - 4 процента. С имената на двамата се свързват разпадът на държавата и икономическите провали. Още по-ниска е популярността на реформатора Никита Хрушчов - 3 процента. Литературните пристрастия също подчертават направения извод. Тридесет процента от запитаните от Общоруския център за изучаване на общественото мнение смятат Вечният зов на Анатолий Иванов за най-доброто литературно произведения на века, докато нобеловият лауреат Доктор Живаго на Борис Пастернак е събрал едва 5 процента.


Неотстъпчивият тон на руския президент Владимир Путин в Токио е само част от тенденциите в поредния цикъл на охлаждане на отношенията със Запада, смятат политолози. Териториална отстъпка по въпроса за спорните Южнокурилски острови би могла силно да разтърси рейтинга на президента, защото за руснаците Япония е част от западната общност и това би усилило чувствата за национално унижение. Даже катастрофата с подводницата Курск, взривът в подземния преход на Пушкинския площад в Москва и пожарът на Телевизионната кула в Останкино не успяха да повлияят особено на рейтинга на Путин. Само 14% от руснаците обаче поддържат версията за сблъсък на Курск със западна подводница, което според социолозите е признак, че антизападните настроения сега все пак не са агресивни.

След разведряване - конфронтация

Теорията за новия антизападен цикъл в руската история се крепи на реални анализи. Например след съюзническия период със Запада в края на Втората световна война настъпи рязка конфронтация Изток - Запад, която доведе до противопоставянето в Берлин и войната в Корея. Началният период от управлението на Хрушчов бе съпровождан с приливи на топли чувства към някогашните съюзници. Москва бе отново склонна към историческо примирение и за първи път на японците бе обещано, че може да получат два от четирите окупирани от съветските войски острови от Южнокурилската верига. През 1951 г. на мирната конференция в Сан-Франциско Япония призна резултатите от Втората световна война. Москва пропусна да узакони това признание, но през 1956 г. се съгласи да върне двата най-близки до Хокайдо острови след подписването на мирен договор с Япония.


Яростната реч на Хрушчов в ООН, сваленият американски разузнавателен самолет на Пауърс, Карибската криза бяха етапи от следващата антизападен цикъл. Разведряването в началото на 70-те години бързо бе заличено от последствията от съветското нахлуване в Чехословакия, авторитаризма в СССР и афганистанската война.


Периодът Горбачов - Елцин е всъщност най-продължителният цикъл на сътрудничество между Русия и Запада в най-новата история на света, въпреки че той премина през доста стръмен политически релеф. Горбачов ускори падането на Берлинската стена и договори изтеглянето на съветските войски от Европа, а Елцин с насълзени очи гледаше как руснаците завинаги напускаха Берлин. Последният съветски президент Михаил Горбачов пръв от кремълските лидери призна съществуването на териториалния проблем с Япония. Борис Елцин най-напред обеща да върне скалите, но по-късно предложи идеята за съвместно стопанско използване на природните ресурси на островите. Той се извини в Токио за 600-те хиляди японци военнопленници, държани при скотски условия в сталинските лагери. Шестдесет хиляди от тях оставиха костите си в Русия, а последните освободени се върнаха в родината си едва през 1966 година. Дългогодишният териториален спор с Китай, довел до въоръжен конфликт, бе уреден с политическа воля от двете страни. Русия отстъпи територия, но въпросът бе преглътнат, след като Пекин и Москва обявиха ерата на стратегическо партньорство. След отстъпването на Кримския полуостров на Украйна и войната в Чечения Москва едва ли би могла да преглътне териториални отстъпки и за Южнокурилските острови. Особено докато е живо поколението, което помни ролята на Япония в последната война.

Мори проговори на руски, но Путин не си свали сакото

Владимир Путин оцени като най-позитивен резултат от визитата си в Токио факта, че двете страни вече не се правят, че проблемът не съществува. Към мирния договор е изкачено още едно стъпало, подчерта Путин. През 1998 г. в Красноярск Борис Елцин е обещал, че през 2000 г. ще бъдат положени усилия за подписването на мирния договор. Така че всичко е наред, успокои кремълският лидер любезните домакини. Усилия се правят. При визитата си в Германия в началото на юни Путин и канцлерът Шрьодер непрекъснато напомняха, че не са се парили заедно в банята. В Токио Путин не си свали нито веднъж сакото, въпреки че с премиера Йоширо Мори бяха на Володя и Йошка. Руският лидер даже не си спомни за японското предложение, направено на Борис Елцин за географско разделяне на Южнокурилските острови, като те бъдат прехвърлени с демаркационна линия към Япония, а руснаците запазят административното управление в тях. Идеята бе бъдещите поколения да решат съдбата на спорната територия. Приятелят Борис (Елцин) само тупаше насърчително дребничкия Рютаро Хашимото, приятеля Рю. Но с отговора не бързаше. Мъгляво Елцин обеща до 2000 г. двете страни да подпишат най-сетне мирния договор, което обаче се оказаха само думи.

Краят на динозаврите и политиката без вратовръзки

Сега Москва е доволна, че е свалила политическите доспехи от стария териториален спор. За петдесет години въпросът не мръдна, а сега само за две години такъв прогрес, отбеляза скромно кремълският лидер. На прощаване президентът Путин позволи на десетгодишна японска джудистка даже да го просне на татамито. В замяна той получи диплома и пояс за шести дан. Японците приятно се развълнуваха от появата на съпругата му Людмила в кимоно. Путин обаче даде знак, че политиката без вратовръзки - любимата хватка на предшественика му Борис Елцин, вече не е на мода. За сваляне на стреса от руско-японските проблеми домакините в Токио му подариха даже електронно куче, изпълняващо без грешка руския химн и народната песен Тройка. Путин нарече без угризения Русия и Япония системообразуващи държави и обеща подкрепа за членство на Япония в Постоянния съвет на Съвета за сигурност на ООН. Подобен ангажимент Путин пое и към Германия.

Единствената линия

На Срещата на хилядолетието в Ню-Йорк Владимир Путин символично седеше между Цзян Цзъмин и Тони Блеър. Някои предричат, че новата антизападна вълна ще отнесе Русия към стратегически съюз с Китай и Индия. При посещенията си в Лондон, Мадрид и Берлин обаче Путин даде знак, че не иска да изолира Русия от останалия свят. След разочарованието от предишните си адвокати - Германия и Франция, Москва изпробва друга схема за непреки преговори с Вашингтон. Затоплянето на отношенията с Лондон е част от новата външнополитическа доктрина. Москва търси нови партньори и нова ниша в международните отношения. Неотстъпчивостта на Кремъл и неодобрението на Европа принудиха американския президент Бил Клинтън да се откаже от плановете си за национална противоракетна отбрана (ПРО). С това бе запазен резервен потенциал за търг между Русия и Запада. Накъде ще върви Русия под твърдата ръка на президента Владимир Путин? Към антизападен блок с Китай и Индия или към широко ориентирана политика на ефективно използване на потенциала от предишни и нови връзки? От дипломатите бе поискано да подкрепят линията на икономическо укрепване на Русия. След трагедията с подводница Курск, която трябваше да участва в проекта за връщане на руското военно присъствие в Световния океан, новите идеолози на силна и велика Русия са сконфузени. Но Кремъл няма друг избор, освен да експлоатира единствената линия, която може да даде кураж на руснаците да не влагат в разочарованието си антизападни настроения. Новите предложения на Владимир Путин за общи технологии за изгаряне на оръжейния плутоний, за предотвратяване на милитаризацията на Космоса, за световна система за предупреждаване за стартове на ядрени ракети са призив за подялба и неутрализиране на новите технологии, които могат да бъдат употребени за конфронтация. Русия е слаба, но има с какво да уплаши и какво да предложи. Стратезите на студената война пишат мемоари. Стратезите на новата ера още събират аргументи за теориите на мира.

Facebook logo
Бъдете с нас и във