Банкеръ Weekly

Общество и политика

РУСИЯ В ШПАГАТ МЕЖДУ СЕБЕ СИ И АМЕРИКА

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров. Преди време президентът Бил Клинтън убеждаваше американския Конгрес, че Русия не може да бъде оставена насаме със себе си. После конгресмените дълго упрекваха президента Клинтън, че е прекалил с помощта за приятеля Борис. Може би ако Русия беше оставала по-често насаме, щеше да бъде по-доверчива към останалия свят? Сега пък Русия се бои да остави САЩ насаме със собствените им хипотези за съвременния свят. За разлика от Русия обаче, САЩ не търсят посредник между себе си и вътрешния си глас. Когато в сряда американският държавен секретар Колин Пауъл пристигна в Москва, бяха минали две седмици от посещението на британския премиер Тони Блеър. Който напразно се опитваше да убеди руския президент Владимир Путин в Ново Огарьово, че еднополюсният свят е по-добър и сигурен от многополюсния. Но и при двете визити пролича едно и също. Кремъл е за общи правила и норми, докато Вашингтон е готов сам да ги напише от името на всички останали. За Европа и Русия в тази игра е отредена ролята на стратегически партньори. САЩ с една глава над всички ще следят никой да не отсъства от уроците по неодемокрация. Като коалиционни партньори Вашингтон вижда освен Русия и Европа и Китай. Ролята на солиста в този квартет не се подлага на съмнение. Чрез Блеър на Москва бе предложено да се нареди сред победителите в иракската криза (САЩ и Великобритания) или да остане сред победените - Германия и Франция. Евентуална нова глобална коалиция би изпратила автоматично в пенсия Ялта и Потсдам, ООН и Хелзинкските споразумения, които и без това едва дишат в новата атмосфера на международните отношения. Такъв обрат би отворил пътя към радикални реформи на световната сигурност. Повечето страни в света обаче не са готови за нея. Те ще трябва да приемат наготово това, което им се предлага, или да опитат да създадат свои правила, които обаче могат да се окажат само за тях. В новата геополитическа формула има едно главно неизвестно - дали доктрината Буш на повишена отговорност е временна, или дългосрочна цел в американската външна политика. Готови ли са САЩ сами да поемат ролята на гарант на световната сигурност? Колко страни са готови да подкрепят тази линия? Збигнев Бжежински достатъчно откровено обясни възникналата ситуация: САЩ за първи път се оказаха в най-висшата точка на своето военно могъщество и в най-ниската точка на своята политическа популярност.Лидерите, които подкрепят доктрината на Буш за повишена отговорност, ще трябва да направят не само национален, но и личен избор. Изборът в полза на националния интерес може да се окаже в конфликт с личния им интерес. Общественото мнение в Европа и Русия е критично настроено към перспективата държава-хегемон да определя доброто и злото в съвременния свят. Китай не би приел зависима роля.На световната шахматна дъска фигурите отново са в бяло и черно, но разделителната линия все още лъкатуши. Иракската криза разбърка силно позициите. Някои политолози смятат, че това е решаващият удар срещу стария световен ред. Но всъщност сегашната криза в международните отношения бе предопределена от разпада на СССР, когато внезапно стана ясно, че трябва да се преосмисли ролята на ООН, на НАТО и ЕС. Русия като причина за поредното объркване в началото на поредния век също не е наясно какво иска от себе си и затова предпочита да иска от другите. Ако приеме, че световната сигурност трябва да се крепи върху консенсуса, Москва трябва да преглътне и рисковете на такъв люлеещ се подход. Ако се съгласи с еднополюсния свят, Русия трябва да се прости с надеждите да заеме равностойно място в световната политика. САЩ остават единствената страна в света, която се стреми към революционни промени в международните отношения. Повечето държави с тежест в световната политика предпочитат спокойните еволюционни подходи. Неограниченото американско могъщество обаче диктува по-твърда логика на поведение. Ако държите в ръцете си чук, всички проблеми ви изглеждат като гвоздей. Така по обясненията на политолозите изглежда сегашната световна политика. Възможностите за безконтактни войни, икономическата мощ подтикват мисленето към логиката на чука. Силовата политика на САЩ обаче предизвиква реакция на отхвърляне сред останалия свят и засилва уязвимостта на Вашингтон. По този начин силата също може да се окаже не по-малко дестабилизиращ фактор от безпомощността.Сред руския политически елит също няма единно мнение кой свят е по-добър. Затова пък се натрупва обида, че Русия бе употребена като нагледно помагало за демокрация, а сега никой не иска да поеме последствията от несъвсем сполучилия урок. Русия продължава да се чувства измамена. Промените отслабиха ролята й в света. Икономическите реформи дадоха кураж на по-малката част от обществото. Кой най-често ви лъже, запита информационната агенция Росбизнесконсалтинг. Петдесет и един процента от гражданите смятат, че държавата. От продавачите се оплакват 14%, от метеоролозите - 11%, от работодателите - 8%, а от съпрузите си - 2 процента. Социалното разслоение в Русия се засилва, идеята за средната класа като локомотив на обществото тъпче на място. Бащата на икономическите реформи - министърът на икономическото развитие Герман Греф, след като два пъти подаде оставка и тя не бе приета, замина на почивка в Германия. От споровете по данъчната реформа и политиката на правителството той отслабна с 20 килограма. Министър-председателят Михаил Касянов, с когото се заяде Генералната прокуратура, спря да пуши. Единствено министърът на финансите - вицепремиерът Алексей Кудрин, изглежда спокоен, макар че няма много основания. Следващата година ще бъде най-напрегната. Данъците ще намалеят, а заедно с това ще се увеличат разходите. Докато правителството не докаже, че е в състояние да изпълни бюджета при ниски цени на нефта, инвестиционната привлекателност на Русия няма да се повиши, твърдят експертите. А страната се нуждае от инвестиции.Следващата година е предизборна за президента Владимир Путин. Пирамидата на властта, построена върху стабилния рейтинг на президента, може да изпита напрежение, ако политиката на правителството се окаже недостатъчно обмислена. Тия дни президентът Путин трябва да отправи поредното си послание към Федералното събрание. Твърди се, че до началото на войната в Ирак един от стълбовете в посланието е бил антиамериканизмът. Не безогледен, но с напомнянето, че Русия е велика държава, с която САЩ трябва да се съобразяват и която може да бъде съюзник на Европа срещу хегемонистичните амбиции на Вашингтон. След блиц-крийга в Ирак такава теза би изглеждала нелепо и излишно конфронтационна. Смяната на ударението се стовари върху правителството. След поредната война за рибните ресурси в Далечния изток Генералната прокуратура скандално обяви, че има претенции към редица длъжностни лица от правителството, включително и към премиера Касянов. Скандалът бе свързан с уволнението на шефа на Държавния комитет по риболова Евгений Наздратенко, бивш губернатор на Приморския край. Той често бе спряган като доверено лице на семейния клуб на бившия президент Борис Елцин. Уволнен от Касянов, Наздратенко сам се възстанови на длъжността, след което прокуратурата скочи срещу премиера. Слуховете за оставка на премиера се засилиха, но не стигнаха далече. Според някои мнения, бившият кремълски елит тласка премиера Михаил Касянов към президентския пост. Такъв ход няма особена перспектива, но може да подтикне президента да изпрати правителството в оставка. Вероятно интригите около премиера са ехо и от вътрешните разногласия между московската група около Касянов и петербургското лоби. Така или иначе, на президента Путин не му е изгодно точно сега да сменя кабинета. Но до края на годината той ще трябва да направи избор - дали с това правителство ще върви към следващите президентски избори. Появи се идеята следващото правителство да бъде отражение на парламентарните избори през декември. На премиера Касянов тази идея му хареса. Вероятно той има на кого да разчита. В същото време президентът Путин се съгласи отново да застане зад управляващата партия Единство. Означава ли това примирие между московския и петербургския елит? По-скоро зад външното спокойствие се крие временен компромис. Русия трябва да се разбере с партньорите си навън и вътрешните скандали само ще отвличат вниманието. В края на май в Санкт Петербург ще се събере световният елит. След това е срещата на осемте най-развити държави във Франция. Путин се нуждае от вътрешна стабилност и едва ли ще толерира разногласията между различните вътрешни политически и икономически лобита. Сега Москва трябва да реши какво точно иска от Вашингтон. Охлаждането между Русия и САЩ засилва неопределеността в международните отношения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във