Банкеръ Weekly

Общество и политика

РУСИЯ СЕ ЛУТА МЕЖДУ КРЕМЪЛ И ДИСНИЛЕНД

Как се стигна до кризата в Русия? Казват, че всичко започнало със следния епизод. Заместник-министър на финансите на САЩ Лорънс Съмърс пристигнал в Москва в средата на май с план как да се преодолее недоверието на чуждестранните инвеститори към Русия. Тук да не е Дисниленд! Не може който поиска, да се среща с премиера - отрязъл го помощникът на Сергей Кириенко, пристигнал току-що в Москва от отдалечения на 4000 км Нижни Новгород, за да заеме поста си. Така Кириенко и Самърс се разминаха, както се разминаха позициите на Москва с МВФ, а руският фондов пазар се срина. Сега същият този Самърс координира усилията на страните от Г-7 за допълнителна финансова помощ за Русия.


Миналата сряда в Париж американският администратор потвърди, че седемте най-развити страни са готови да подкрепят финансово Русия. Германският финансов секретар Юрген Щарк също потвърди тази информация. Дни преди това в Бон германският канцлер Хелмут Кол на срещата си с Борис Елцин изрази подкрепата си за усилията на Кремъл да овладее кризата в Русия. Според Кол мерките на руското правителство допринасят за възвръщане на доверието на инвеститорите. Пряка германска финансова помощ за Русия обаче няма да има - канцлерът обеща подкрепа в рамките на международните финансови институции.


Според инвеститори, цитирани от агенция Блумбърг, Русия се нуждае от нов стабилизационен заем между 5 и 10 млрд. долара. Заместник-директорът на МВФ Стенли Фишер обаче обяви, че засега няма нужда от отпускането на нови заеми за Русия. Останалите причини за кризата се свеждат до ниската събираемост на данъците, хроничното неизплащане на заплатите и политическата нестабилност. Правителството обаче заложи на назначението на бившия министър на финансите и руски представител в МВФ Борис Фьодоров за шеф на данъчната служба и обеща спешни мерки за затягане на данъчната дисциплина, за ускоряване на приватизацията и балансиране на бюджета. Кремъл изрази готовност да раздържави 75% от Роснефт на цена 1.6 млрд. долара. Правителството освен това предложи продажбата на 3% от държавния дял в Газпром, което може да донесе допълнително 1 млрд. щ. долара. Освен това Русия се стреми да финансира своите дефицити чрез емитиране на еврооблигации.


Миналата седмица доходността на правителствения дълг, деноминиран в рубли, достигна 80 процента. Заедно с прогнозираната от правителството инфлация между 8 и 10% за 1998 г. реалният лихвен процент върху дълга в рубли е около 70 процента. В същото време, макар че доходността от деноминирания в долари дълг през последните месеци се увеличи, тя е все още около 12.5 процента. Разликата между лихвения процент на дълга в рубли (70%) и доходността от дълга в долари (12.5%) е показателна за перспективите пред рублата.


Всъщност дали действително има причини за девалвация на руската валута? Според Уйлям Браудър от Heritage Capital Management - категорично не. Руската централна банка още преди няколко години започна успешна борба с инфлацията и провежда твърда монетарна и антиинфлационна политика. През последните няколко години Русия поддържаше и излишък в платежния баланс по текущите сметки, макар че спадналите цени на петрола го редуцираха значително. Въпреки че руската настинка е последица от азиатския финансов грип, положението в Русия се различава значително от това в Индонезия, Тайланд и Южна Корея, преди техните валути да бъдат девалвирани. Макар че задълженията на руското правителство по дълга са значителни като абсолютни стойности, като част от БВП те са доста скромни - около 8 процента. Освен това корпоративният дълг в Русия е незначителен в сравнение със страните от Азия, където той е сериозен проблем.


При това положение защо все още се очаква девалвация на рублата? Отговорът е много прост: защото правителството страда от високите бюджетни разходи, които предизвикаха ликвидна криза в банковата система. Чуждестранните инвеститори, които вкараха в бюджета около 20 млрд. щ. долара чрез изкупването на краткосрочнния дълг в рубли (ГКО) и печелеха от високия лихвен процент, сега се отдръпнаха, тъй като се съмняват, че правителството ще може да посрещне задълженията си по дълга в рубли, без да девалвира рублата. Пазарът също така намекна, че няма достатъчно твърда валута в кешовия регистър, за да се задоволяват спешните нужди от конвертиране на рублите в долари.


Резервите на Централната банка в чуждестранна валута са около 11 млрд. щ. долара (плюс още 4.5 млрд. в злато). Пазарът знае, че ако тези пари, включително и 20-те млрд. долара чужди средства от изкупения дълг в рубли започнат да се топят, банката на Сергей Дубинин няма да има друг изход, освен да девалвира рублата.


С увеличаването на разходите на руското правителство нарасна и бюджетният дефицит, той пък вдигна лихвите. Високите лихви водят до по-големи бюджетни разходи, които увеличават бюджетния дефицит. Кредитът също поскъпва. Така Русия се движи в един постоянен омагьосан кръг, от който правителството на Кириенко би трябвало да намери изход. Бюджетният дефицит за 1998 г. би трябвало да бъде 5% от БВП и той се дължи най-вече на разходите по обслужването на дълговете. В същото време постъпленията в бюджета, които по признанията на руския премиер са едва 26%, все още са достатъчни да покриване на текущите разходи. Шефът на Централната банка Сергей Дубинин обаче предупреди, че след около три години се очаква сериозна криза с дълга, ако не бъде осъществена радикална данъчна реформа.


На срещата на Г-7 в Париж миналата седмица бе подчертано, че руската финансова криза би могла да се разреши със заем от около 20 млрд. щ. долара при лихва, близка до тази на еврооблигациите. Администрацията на президента Клинтън също обеща подкрепа чрез международните финансови институции, без да се ангажира с конкретна американска финансова помощ. Президентът Елцин, който в моменти на остра криза обикновено се оказва болен, този път сам координираше действията на институциите и дори отиде до Бон. Тези сигнали, съчетани с по-кординираните действия на руското правителство и твърдата политика на Централната банка по лихвените проценти, успокоиха пазарите. Руското финансово министерство даде зелена светлина на Goldman SachsCo миналата сряда да продаде еврооблигации за 1.2 млрд. долара. Те бяха разпродадени само за 25 минути!.


Затова може да се каже, че засега кризата е преодоляна. Но през септември е падежът на заеми от чуждестранни кредитори между 2.5 и 3 млрд. щ. долара. Ако те не бъдат подновени, натискът върху рублата отново ще се засили. В Париж бе обсъден и план за отпускане на заем от 10 млрд. долара. Но все още не е ясно откъде ще дойдат тези пари, след като руското правителство отново заяви, че няма да има нужда от помощта на МВФ. Този кабинет няма да види почивка. Преди правителството предоляваше една криза и си отдъхваше - до следващата. Сегашното правителство няма да има този късмет - отговори Потанин на въпрос на ОРТ какви са прогнозите му за развитието на кризата. - Аз пък отивам да си почина добре в Дисниленд - добави той.

Facebook logo
Бъдете с нас и във