Банкеръ Weekly

Общество и политика

РУСИЯ ОСТАНА БЕЗ ВРАГОВЕ И ПРИЯТЕЛИ

Фьодор Лукянов, главен редактор на сп. Русия в глобалната политика, пред в. БАНКЕРЪГ-н Лукянов, по границите на Русия се появяват нови партньори, променят се старите, но Русия не успява да построи спокойни партньорски отношения с НАТО, ЕС. Може би Русия смята, че е прекалено голяма, за да играе детски игри, или може би не й стига галантност, за да поухажва партньорите си?- Русия се смята за прекалено голяма страна и това е истина. Но за съжаление от гледна точка на икономиката и влиянието върху световната политика Русия съвсем не е голяма. Е, при президента Путин настъпи известна преоценка на мястото на Русия в света. Неговият лозунг при идването му на власт бе, че ние трябва да провеждаме прагматична външна политика, точно да избираме приоритетите, защото силите ни са малко и трябва да ги пестим. Това беше правилно. Да разчита на близките съседи за Русия е далеч по-важно от близкоизточното регулиране, да речем. Но се оказва, че даже в тази сфера на отношенията с близките съседи, където живеят руснаци, не достигат инструменти. Традиционните, предишните инструменти - военните бази, икономическото доминиране, енергийните доставки и големият брой руснаци в съседните републики, не действат. Русия или не може да ги използва правилно, или те вече не са актуални. Военна база в Крим или в Грузия не е вече средство за влияние, защото не е възможно да си представим, че военната сила би могла да бъде използвана. Ако изведнъж на някого му се поиска да употреби военна сила в Грузия, това ще доведе до глобален конфликт вече не с Грузия, а с НАТО например. Това вече не е инструмент. А това, което е действително инструмент, този т.нар. софт пауър - меко влияние, това го няма. От какво се бои Русия, та гради около себе си нови заграждения? Съществува разбирането, че с поведението си тя провокира изграждането на нови стени...- Това е нервна реакция на страна, която не успява да се впише в рамките на нормалната конкуренция. Това, което става в постсъветското пространство, в Украйна например, по принцип е конкуренция на различни модели, на различни геополитически сили. Няма нищо страшно в това. Съвременният свят е свят на конкуренцията. Не военна, не толкова политическа, колкото икономическа. Русия засега не умее да се конкурира в тези условия и да побеждава. Това навярно провокира такава неадекватна реакция. Трябва да признаем, че и Западът за петнайсет години не направи достатъчно да привлече Русия на своя страна. Нещата се изчерпваха с красиви декларации и малко пари, които пропадаха заради неефективността и корупцията, но истинска, убедена увереност, че Русия трябва да се приобщи към западното общество от страна на Запада нямаше. Западът беше зает с устройването на територията, която получи след края на студената война, и сега се получава така, че Русия изглежда отделена и ние в замяна не получихме нищо.А кои са сега стратегическите партньори или съюзници на Русия според вас?- Трудно е да се каже, защото официално стратегически партньори имаме много - това са САЩ, ЕС, Китай и даже Индия. Много могъщи страни. Реално истински стратегически партньори сега Русия няма. Тя няма врагове, няма противници. Няма и приятели. Това е доста странно. Русия се намира във вакуум. Защото истинско сближаване със Запада, каквото много руснаци искаха в началото на 90-те, когато стана демократичната революция, и досега не се получи. Путин бе искрен в намерението си да се придвижи към развитите демократични страни, но това не стана по силата на различни причини, включително и защото в Русия взеха връх тези комплекси. Истинско партньорство със страните на Изток - Китай или Япония, не се получава по други причини. Китай е страна, която в перспектива ще бъде много голям конкурент на САЩ и преди всичко на Русия. С Япония имаме териториални проблеми. А в бившите съветски републики - там влиянието на Русия също пада. Сега се чувства спад в способността на Русия да влияе върху отношенията с когото и да било. Нещо не е наред с политиката ни, след като ние отново оставаме, както казваше Александър Трети, насаме с армията и флота си. А и с тях нещата не са съвсем благополучни...Да вземем за пример Украйна. От какво се бои Русия? Че Украйна ще отиде на Запад, че ще се превърне в крайфронтова държава. Ако Украйна се ориентира на Запад, на руснаците там няма да им е по-зле, даже може да се получи така, че чрез тях Русия да влияе в Европа. - Възможности да влияе на Европа Русия няма да получи. Опитът с руснаците, които живеят в Прибалтика, показва, че след тяхното приемане в западното общество тези хора се ориентират към решаване на собствените си проблеми. Те няма да бъдат агенти на влияние. Колкото до Украйна, някои наши политици рисуват страшна картина - след три-четири години Украйна ще влезе в НАТО, там ще има натовски военни бази, ще загубим черноморската си база в Севастопол.. Което, впрочем, не е изключено. Това е наистина проблем. Защото дори ако пренебрегнем фобиите в Русия, всяка страна би била загрижена, ако близкият й съсед става член ако не на вражески, то поне на друг военен алианс, на който тя не е член. Друг въпрос е психологическият проблем. Украйна в руското съзнание никога не е била възприемана като друга държава. Там е люлката на руската държава и първата столица на Рус. Идеологията на украинската независимост е чувството, че третират страната като колония. Но тя никога не е възприемана така. Особено като се вземе предвид ролята на украинците в изграждането на Руската империя в продължение на векове. Украйна се приема като естествена част от нашата култура, от нашата история. Затова за някои е трудно да приемат, че тази част от нашия народ се движи в друго направление. Кой формира политиката и има ли истинска опозиция срещу Путин?- Опозиция срещу Путин, оформена и структурирана, няма. И не защото тя е потискана, а заради субективни фактори. Нашата опозиция се оказа много слаба и несъстоятелна - и лявата, и дясната, ако имате предвид предишните години. Те не можаха да убедят поне част от хората, че са сериозна политическа сила. Това се отнася преди всичко за либералите, но и за комунистите. Защото през 90-те години комунистите имаха всички обективни възможности да дойдат на власт. Те просто не се справиха. Пречеха им, разбира се, но те не се справиха, защото не искаха. Сега електоратът им изчезва. Затова опозиция срещу Путин няма. В същото време опозицията на Путин възниква и ще започне да се оформя като резултат от неуспеха на реформите в страната. Неспособността да се построи ефективна държава, въпреки централизацията, започва да нервира отначало политическия елит, но постепенно ще стигне и до хората. Въпреки всички мерки ситуацията не се променя. Корумпираният и неефективен апарат продължава да управлява страната и неговата роля се увеличава. Недоволство вътре в елита се засилва, защото нищо не става, икономическият растеж спря. Когато тази нерешителност на ръководството се срещне с недоволството на народа, чиято съдба не се подобрява, ще възникне новата опозиция. Това няма да е утре. Но ще се случи по-рано, отколкото мислехме. Изборите през 2008 г. се смятаха за формалност. Путин бе достатъчно силен, за да посочи наследник. Вече е ясно, че това няма да стане така леко. Украйна стана ако не решаващ, то важен фактор. Защото всички видяха как операцията по овластяване на приемника не успя.На какъв етап са отношенията с бившите партньори, смятани за традиционно близки?- Българо-руските отношения са в плачевно състояние. Както и въобще отношенията на Русия с бившите партньори от социалистическия блок. Характерно е, че с влизането на страните от Източна Европа в ЕС отношенията им с Русия се влошиха. Вътре в ЕС се появиха група страни, които се отнасят към Русия без симпатии. Това е видно. Тенденциите към по-твърда политика спрямо Русия след разширяването на ЕС се засилиха. И много често инициатори на този процес стават страните от Прибалтика или Полша. Което е естествено. Трудно е да очакваш друго отношение от прибалтийците, които смятат, че половин век са били окупирани от СССР. Това е негативен, но нормален, обясним процес. Но се получава така, че емоциите пак изместват прагматичния подход. От страна на Русия се появява ревност, че тези страни са в елитния клуб, а ние сме непонятно къде и с какъв статут. Аз се боя, че след приемането на България в ЕС процесът ще бъде сходен. Макар че ние сме имали винаги по-топли отношения с България, отколкото с Полша, все едно тази инерция на отблъскване, особено от съветския период, ще продължава. Затова не мисля, че влизането на България в ЕС ще повлияе позитивно на двустранните ни отношения. А и в Русия няма виждане за какво ни е необходима България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във