Банкеръ Weekly

Общество и политика

РУСИЯ НЕ ИСКА ДА БЪДЕ НИТО ДАВИД, НИТО ГОЛИАТ

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери ТодоровРусия никога не е била толкова силна, колкото е искала, но никога не е била и така слаба, както би им се искало на някои, твърдеше покойният Уинстън Чърчил. Президентът Владимир Путин се опитва да убеди западните политици, че от слабостта на Русия няма да спечели никой, а желанието за сила не бива да се свързва с културизма на бившия СССР. Русия иска да трупа толкова мускули, колкото й позволява сегашният икономически скелет. Нито повече, нито по-малко. Това е формулата на прагматизма, обявен за нова идеология на Кремъл. Амбицията на Путин да посредничи между Индия и Пакистан е заявка за по-престижна игра на световната сцена. Исторически Русия винаги е поддържала тесни връзки с Индия и тези отношения бяха активно използвани даже в периода на студената война. Москва се опитва да активизира потенциала, който бе силно стопен през десетилетието на обърканите надежди. В ерата на Путин страната започва полека да се отърсва от вътрешните си проблеми и изразходва все повече усилия и енергия за световните дела. За две седмици руският президент успя да приеме у дома американския президент Джордж Буш, да участва в учредяването на новия Съвет Русия - НАТО в Рим, да се върне за срещата на високо равнище Русия - ЕС и да отпътува отново за срещата в Алма-Ата на евроазиатските лидери. Посредничеството му между Индия и Пакистан бе със скромни резултати, но намесата на Русия бе забелязана и оценена. Следващата външнополитическа изява на президента Путин бе появата му на Съвета за сътрудничество на балтийските страни. Това е консултативен орган, но и там руският президент не пропусна да напомни на Запада, че разширяването на Изток не може да означава затваряне на прозорците на Изток. По-добре Берлинска стена, отколкото шенгенски визи за жителите на Калининград, заяви кремълският лидер. Москва не може да допусне свободното придвижване на нейните граждани да зависи от волята на друга държава, повтори той. Някои го обвиняват, че отстъпва повече, отколкото получава, но новото поколение реформатори в Кремъл са убедени, че е по-добре да се вземе възможното, отколкото да се разчита на предполагаемото.Бързите ходове на Путин започват да безпокоят Пекин. Мао Цзедун сравняваше ролята на Китай с маймунката, която от хълма наблюдава как двата тигъра се хапят в долината. Пекин е разтревожен, че тигрите вместо да се бият, се опитват да въведат ред в гората. На думи Пекин приветства сближаването на Русия със САЩ, НАТО и ЕС. В същото време Китай е силно смутен от разширяващото се американско присъствие в Централна Азия, Афганистан и Пакистан. Като баланс на разширяващото се влияние на НАТО Пекин вижда Шанхайската организация за сътрудничество. На китайската политическа сцена предстои смяна на лидерите и в Пекин се опитва преди промените да разберат колко далеч е готова да стигне Москва в сближаването си с Европа и САЩ. След всяка своя важна среща със западните лидери, Путин вдига телефона, за да успокои Пекин. Китай е един от големите купувачи на руско оръжие, с участието на ЮКОС ще се строи нефтопроводът Русия - Китай, а с участието на Газпром и Шел ще се изгражда супергазопроводът Запад - Изток. Москва няма намерение с резки крачки да поставя на изпитание стоплянето на отношенията с големия съсед. Най-трудното - корекцията на границата, мина. Русия има повече причини да се бои от Китай, но тя по навик се вторачва в Запада. При Путин тя се превръща в страна, която се опитва да прокарва мнението си не чрез конфронтация, а чрез диалог. За първи път от десетилетие насам ние не сме в конфликт нито с отделна страна, нито с целия свят, отбеляза Владимир Путин в Деня на независимостта на 12 юни. Ние не претендираме за някакъв особен път, а за такова място в света, което съответства на богатата ни история, творческия потециал на народа и нашите размери, обобщи руският президент. Особеният, третият път на Русия, разбиран като лъкатушене между Изтока и Запада, вече излиза от употреба. Русия иска да бъде нормална страна, част от Европа, но свързана географски и политически с Азия. През последния век Русия преживя толкова катаклизми, колкото никоя друга страна. За първи път от десетилетия насам тя не излива агресията си навън, а се опитва да се бори с нея във вътрешните си граници. Неотдавнашните сблъсъци в центъра на Москва след футболния мач Русия - Япония са напомняне какво се случва, когато манталитетът не съответства на самочувствието. Влиянието на Запада сред младежта се трансформира в специфичен руски фанатизъм. Политиците са разтревожени, че екстремистите все по-често използват държавната символика, че раздразнението им се превръща в национализъм и расизъм. В обществото се трупа разрушителна енергия, която не може да намери отдушник. Външният свят за повечето руснаци е неразбираемо хладен и чужд. Русия все още не може да бъде приемана еднозначно и президентът Путин чудесно разбира, че продава стока, която трябва да узрее по пътя. Да, САЩ признаха Русия за страна с пазарна икономика. Но жестът е повече политически, отколкото икономически. Отворен е пътят към Световната търговска организация. Но Русия трябва да изпълни условия, които няма да й се сторят леки. Догодина тя трябва да изплати 17 млрд. долара по външния си дълг. Стартира комуналната реформа и мнозинството руснаци ще трябва да свикват с електромера, с платените градски телефонни разговори, с по-високите цени на електричеството, природния газ, бензина, по-високите наеми и по-ниските социални компенсации. Дали по-консервативната част от обществото няма да свърже отварянето на Запад с неизбежните социални жертви у дома? По-предпазливите политици питат дали на 9 юни, в неделя, по време на изблиците на младежкия екстремизъм, не бе отработена нова технология за влияние върху общественото мнение? А накъде се движи сега това общество?Най-твърдата, прокомунистическата опозиция, е разколебана. След като решиха да опонират в парламента, комунистите загубиха контрола си върху 1/3 от комитетите в Държавната дума. Председателят на Държавната дума Генадий Селезньов и председателите на два от комитетите - бившият режисьор Николай Губенко и Светлана Горячева, бяха изключени от собствената си партия заради отказа им да се присъединят към бойкота, обявен от партийната фракция. Зад непокорните застанаха други техни съратници в парламента, в партията и сред губернаторите-комунисти. Непредпазливият ход на лидера на Компартията Генадий Зюганов може да доведе до още по-сериозни сътресения в политическия живот на Русия. Центризмът все повече заприличва на конформизъм, но и на партиен прагматизъм. Президентът Путин прави това, което всички очакват от него. Той говори на ти със западните лидери, не обещава много на своите граждани, но държи на обещанията си. Не се намесва в политическите разпри, но и не отказва ролята на арбитър. Кара се на правителството, но не го хвърля на зверовете в политическата гора. За първи път от десетилетия насам Русия е в състояние да формулира своя външнополитическа перспектива: с лице на Запад, без да обръща гръб на Изтока. ОНД се развива спокойно, не зацикля на вътрешните противоречия, но акцентът постепенно се премества върху Евразийската общност, Шанхайската организация за сътрудничество, както и върху мрежата от регионални структури, които трябва да станат канавата набъдещата сфера на влияние. Тя трябва да покрие уязвимите места в руската амбиция за протекция върху териториите между Азия и Европа, където предстои да се разгърнат най-обещаващите инфраструктурни обекти на века. След като Украйна отново е стратегически съюзник за Русия, Москва може и да не се тревожи много за приемането на прибалтийците в НАТО. Русия е допусната в кухнята на пакта, макар че може да подбира подправките, но не и продуктите за основното блюдо. Сътрудничеството с ЕС също е поставено на по-широка и по-далечна перспектива. Диалогът със САЩ е уравновесен и излизането на САЩ от Договора за ПРО от 1972 г. няма да засегне в такава степен самолюбието на Русия. Може би са прави критиците, които упрекват Путин в прекалена отстъпчивост. Инатът обаче няма да помогне. Отношението към Русия сега се крепи на две опори - доверието към Путин и реформите на Путин. Дотук той успява да защити имиджа си на рационален политик. Но ролята на Русия ще зависи от точния баланс между амбициите и възможностите й. За пръв път от години насам вместо изтичане се забелязва приток на капитали към Русия. Това е знак, че времето на колебанията изтича. Русия вече е предсказуем политически партньор. А политическата стабилност е едната страна на уравнението за бизнеса. Остава Москва да изпълни и другото условие - да даде вътрешните икономически гаранции, че няма да прави излишни експерименти с авансите, които получава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във