Банкеръ Weekly

Общество и политика

РУСИЯ И СВЕТЪТ СЕ ВЪРТЯТ ОКОЛО НЕФТА

Москва. Специално за Банкеръ от кореспондента на БНТ Валери ТодоровМиналата събота около 13.30 часа движението по Кутузовски проспект отново замря. Едновременно два кортежа - президентският и премиерският - се носеха към Кремъл за разговорите с българския президент, чиято визита започна със среща в Сочи. По този начин графикът на Владимир Путин практически незабелязано премина от почивен в работен. Така Комсомолская правда описа началото на работната седмица на руския президент след работната седмица в Сочи, откъдето той на 6, 11 и 20 септември разговаря с американския президент Джордж Буш, а на 6 и 19 септември с премиерите на Великобритания и Япония. На 9 септември Путин прие киргизкия президент Аскар Акаев преди визитата му в САЩ. Срещата бе обявена като визита-консултация със стратегическия съюзник и партньор. На 13 септември руският президент прие в резиденцията Бочаров ручей словенския премиер Яниз Дърновшек. През това време от Сочи Путин ултимативно поискаГрузия да въведе ред по границата с Русия, откъдето се промъкват чеченски сепаратисти. Грузинският президент Едуард Шеварднадзе заяви, че Москва не оценява правилно ситуацията в Панкийското дефиле, но 2500 грузински полицаи и командоси бяха изпратени в районите на дислокация на чеченските въоръжени отряди. Междувременно руският външен министър Игор Иванов връчи на американското ръководство неопровержими доказателства за контактите на грузинските власти с чеченските сепатаристи. Русия заплаши със силова операция в Панкийското дефиле, макар че във Вашингтон това не се хареса особено. Все пак Путин накара Грузия да действа и меко се намеси в международните усилията около Ирак, без да изостря отношенията със САЩ. Някои наблюдатели смятат, че острият тон срещу Грузия не е опит за сделка със САЩ по формулата вие в Ирак, ние в Грузия. Вероятно Москва се опитва да предотврати разгръщането на проекта за нефтопровод Баку - Тбилиси - Джейхан. Тази версия може да е част от истината, защото първият чуждестранен гост, с когото се срещна президентът Владимир Путин след работната отпуска, бе азербайджанският държавен глава Гейдар Алиев. Изненадващо в Москва бе подписано протаканото дълго споразумение за разпределянето на дъното на Каспийско море. Дъното се разделя, водата е обща. Това е принципът, под който се подписаха двамата президенти. Подобно споразумение Русия вече подписа с Казахстан и извън него от петте каспийски страни сега остават само Туркменистан и Иран. Туркменистан едва ли ще продължи да се инати при този обрат, а искането на Иран за предоставянето по 20% на всяка държава става трудноизпълнимо. Около проекта за изграждане на трасето Баку - Джейхан САЩ отново активизираха политиката си в района и Иран може да се окаже под двойна преса. Сега позицията на Русия възпира САЩ да са по-твърди към иранците. Но Москва тактически би могла да се престори на обидена, ако Иран се опита да пречи на потоците на каспийския нефт. Това вече е стратегическа игра и в нея трябват съюзници.Впрочем темата за нефта става особено болезнена и вътре в Русия след отвличането посред бял ден на вицепрезидента на ЛУКойл Сергей Кукура. Инцидентът се разигра на четири километра от правителственото летище Внуково-2 в специално охраняема зона, където от време на време даже на местните жители прибират паспортите. Как са могли при това положение неизвестните похитители да проникнат там и да изчакват няколко дни жертвата? Шофьорът и телохранителят са цели без драскотина, бронираният Мерцедес - също. Даже най-благородните бандити не са способни на такава деликатност. Загадките остават и след появата на втората видеокасета, където Кукура изглежда още по-измъчен. ЛУКойл е компания, която определя деловия имидж на Русия, и забърканите в отвличането едва ли могат да разчитат на безнаказано измъкване. Някои смятат, че това е ход за сваляне на цените на нефта, други - на акциите на Лукойл, трети виждат дългата ръка на спецслужбите. От началото на годината в Русия са извършени 931 отвличания, от които 300 в Чечения и 73 в Москва. За Кукура искат 3 млн. долара и 3 млн. евро. Известно е, че за генералния директор на ОАО Нефтохомик похитителите поискаха 4 млн. долара, но за един от сътрудниците на президентския апарат на Узбекистан - 2500 долара. Най-високи са разценките в Чечения. За кореспондентката на НТВ Елена Масюк бяха поискани 2 млн. долара, а за специалния представител на руския президент генерал Шпигун - 7 млн. долара. Сергей Кукура е човек, който знае твърде много за нефтения бизнес на страната и цената на такъв специалист трудно може да бъде определена. Зависи с каква цел е извършено отвличането.Най-неприятното е, че то съвпадна с опита на нефтеното лоби в Русия да създаде нов имидж на руския бизнес. Във Вашингтон специално пристигна 39-годишният нефтен милиардер Михаил Ходорковски, за да основе фонд Открита Русия, където бяха вложени 16 млн. щ. долара. В Съвета на фонда бяха поканени бившият държавен секретар Хенри Кисинджър и лорд Ротшилд. Един милион долара бяха заделени и по програмата за обмен Открит свят, по която руски лидери ще посещават САЩ. Ние сме готови да се променим. И това е характеристиката на нашето поколение, заявява Ходорковски, който владее акции в ЮКОС на стойност 7 млрд. долара. Така той обяснява феномена на руския капитализъм, при който не старите директори, а именно новото поколение мениджъри, което сега е на 35-45 години, успя да се замогне неимоверно. Около нефта днес се върти и световната геополитика. И петте страни, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай, имат солидни транснационални нефтени компании. И съответно интереси, свързани с тях. Например запасите на нефт в Ирак са 112 млрд. барела, което е по-малко от запасите в Саудитска Арабия, но е внушително като възможности. Русия и Франция имат свои интереси в Ирак, казва бившият директор на ЦРУ Джеймс Вулси. Ако те успеят да накарат Ирак да изкара на бял свят прилично правителство, САЩ могат да накарат своите компании да работят с него. В тази световна бизнесигра свое място има и ОПЕК, но репликата очевидно е адресирана към тези страни, които могат да употребят в Съвета за сигурност правото си на вето по Ирак - Русия и Китай. Ако САЩ наложат ново правителство в Ирак, то лъвския пай от петрола ще вземат американските и британските нефтени компании. От друга страна, ако Кремъл не успее да изиграе успешно своите ходове, не е изключено в бъдеще сибирският нефт да се окаже прекалено скъп на световните пазари. Само че Китай няма с какво да бъде съблазнен и може би затова Вашингтон планира действията си в Ирак независимо от настроенията в ООН. Връщайки се отново към визитата на азербайджанския президент Гейдар Алиев в Москва, е необходимо да отбележим, че тя изглеждаше странно, след като под патронажа на САЩ и под ръководството на Бритиш петролиум международен консорциум започна тръбопровода Баку - Джейхан през Азербайджан, Грузия и Турция. Критиците на този нефтопровод твърдят, че той е повече политически ходтъй като запасите в азербайджанската част на Каспийско море не са толкова големи, за да оправдаят подобна инвестиция. Предполага се, че на казахстанска територия се намират 70% от петролните запаси в Каспийския басейн. Сериозен конкурент е и тръбопроводът през Русия до Новоросийск, откъдето съществуват и маршрути за прехвърляне на нефта до Балканите. Каспийският шелф по-скоро може да се окаже балансираща величина в играта около цените на нефта. След руско-азербайджанското споразумение за Каспийско море Русия вече по-уверено може да играе на нефтените пазари. В този смисъл президентът Владимир Путин вече прескочи един праг. Вероятно сега той ще прехвърли вниманието си към вътрешните разпри между нефтените босове в страната. Около нефта се въртят и основните интереси на сенчестата икономика и престъпните синдикати.В Московские новости тези дни се появи скандална публикациякоято според вестника хвърля нова светлина върху редица престъпления, свързани с едрия бизнес. Неизвестен предал в редакцията пакет с инструкция за създаването в държавата на нелегална силова структура. Тя си поставя за цел да внедри свои агенти в големите предприятия и фирми, да учреди свои фирми, да създава лъжливи банди за получаване на оперативна информация и за пресичане на престъпления, засягащи сигурността на Русия. В тази структура трябвало да влязат сътрудници на вътрешното министерство, Федералната служба за сигурност, Главното разузнавателно управление на армията (ГРУ), Службата за външно разузнаване (СВР). Вестникът дава и интересни примери с бандата на братя Ларионови, действала през 1992-1993 г. във Владивосток. Тя се състоеше от въздушни десантчици и командоси от флота, които се оказа, че са били обучавани от двама висши офицери от ГРУ. Тези офицери бяха оправдани. Неотдавна московски съд призна за невинни и офицерите от 45-и полк на Въздушнодесантните войски, които бяха обвинени в убийството на журналиста от Московский комсомолец Дмитрий Холодов. Той бе взривен чрез предадено му дипломатическо куфарче от неизвестен агент. Журналистът написа тогава, че под командването на хора от ГРУ в специални лагери в Кавказ се обучават бандити. Редакцията на Московский комсомолец продължава да твърди, че неудобният журналист е отстранен по указание лично на министъра на отбраната Павел Грачов, който бе призован за свидетел. Офицерите-десантчици са били част от специално подразделение, в което са влизали и офицери от Главното управление за борба с организираната престъпност (ГУОП). Същият московски съд оправда и полковника от Федералната служба за сигурност (ФСБ) Игор Кушников, който бе обвинен, че е създал и въоръжил банда. Не по-малко интересене случаят с Интернет-сайта Коготь (Нокът), където бяха поместени компромати за руски политически и държавни личности. Разследването на МВР и ФСБ показа, че информацията от локална мрежа в САЩ постъпва в Националната резервна банка на Русия, ръководена от бившия офицер от външното разузнаване Александър Лебедев. Скандална бе историята и с охранителната структура Атол, сътрудничила с олигарха Борис Березовски, от която бяха иззети стотици хиляди аудио- и видеокасети. Атол е подслушвала даже кремълската администрация. Може би това са случайни съвпадения. Ако обаче действително съществува нелегална мрежа за събиране и използване на незаконно събрана и секретна информация, не би ли могла тя да влияе и върху управлението на страната, пита Московский комсомолец. Вярно е, че такава версия е твърде смела, но тя би могла да обясни редица престъпления. В този сценарий може да се впише и отвличането на Сергей Кукура. Русия все още стои в сянката на собствените си страхове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във