Банкеръ Weekly

Общество и политика

РУСИЯ И САЩ ВЛИЗАТ В ТИХА ТЪРГОВСКА ВОЙНА

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери ТодоровГодини наред руснаците се радваха на щедрия дар от приятелския американски народ - знаменитите пилешки бутчета, наричани по народному крачетата на Буш. Само през миналата година от САЩ са внесени 1 млн. т крачета и други пилешки полуфабрикати. До този момент руснаците не се бяха замисляли, че тези крачета, уредени някога от Буш-старши, могат да се окажат опасно оръжие в ръцете на Буш-младши. Но проверките за качеството на пилешкото месо от Америка изведнъж се оказаха тревожни. В използваните оцветители за по-добрия външен вид на пилешкото месо се съдържат опасни за здравето съставки, откриха руските експерти. В същото време пробите показаха наличие на салмонела в някои от партидите. На 10 март тази година вносът на американско пилешко месо бе спрян. Всичко това можеше и да не се случи, ако американският президент Джордж Буш не беше въвел 30% вносно мито за някои видове стомана. Ударът бе убийствен за руските металурзи. Загубите се изчисляват на 700 млн. долара, приблизително колкото ще загубят и американските производители на птиче месо от руския пазар. Експертите предсказват ефект на доминото в Русия. Стомана в страната има в излишък, американският пазар бе един от най-важните и сега металургичните предприятия ще съкращават не само приходите, но и разходите си. Например в социалната сфера. Неминуемо ще се стигне до съкращения на персонал. Руското производство на пилешко месо е 800 хил. т и вероятно в близко време ще се усети дефицит. При благоприятни условия Русия може да увеличи собственото си производство тази година с 250-300 хил. тона. Заради високата цена на фуражите обаче цената на това месо ще бъде значително по-висока. Вносът на американско птиче месо е бил 500-550 долара за тон, при вътрешна цена за САЩ 800-900 долара. Според президента на холдинга Мосселпром Сергей Лисовски, 40% от руските фабрики за бройлери спят, защото производството им е три пъти по-скъпо от вноса. Сега фабриките могат да бъдат събудени и до две години да запълнят дефицита. Междувременно САЩ предупредиха, че може да стопират приемането на Русия в Световната търговска организация.Войната между пилешките бутчета и стоманата не е първата търговска война между Москва и Вашингтон. През 1980 г. по инициатива на съветника на президента Картър - Збигнев Бжежински, САЩ въведоха зърнено ембарго срещу СССР заради съветското нахлуване в Афганистан. Съветските части не бяха изтеглени от Афганистан, а селскостопанските производители в Австралия и Аржентина получиха солидни поръчки. И досега в руско-американските отношения не е отменена въведената тогава ограничителна поправка Джексън - Веник. След разпада на СССР Джордж Буш-старши реши да помогне за преодоляване на възникналата продоволствена криза с доставки на пилешки бутчета. От тях в САЩ имаше излишък. По времето на Бил Клинтън помощта бе главно методическа, но американските съвети не помогнаха особено много в икономическите реформи. Кражбите станаха по-изтънчени, а изпратените чуждестранни експерти увеличиха личните си доходи. Буш-младши сега само увеличи главоболията в руско-американските отношения. Визитата му на 23-26 май в Москва и Санкт Петербург е под въпрос и заради още един скандал, причина за който стана публикация в Лос Анжелис таймс. Вестникът публикува секретен документ за американската ядрена доктрина, според който Вашингтон е готов да употреби ядрено оръжие срещу седем страни: Китай, Русия, Ирак, Северна Корея, Иран, Либия и Сирия. Изброени са и случаите, когато могат да бъдат нанесени ядрени удари: против обекти, които могат да устоят на атаки с конвенционални оръжия, в отговор на използване на ядрено, химическо или бактериологическо оръжие, а също при ситуации с неочаквано развитие. Секретните концепции за използване на ядрения арсенал се преразглеждат на всеки три години, но изтичането на информация от Пентагона стана в навечерието на визитата на руския министър на отбраната Сергей Иванов. Той е смятан за дясната ръка на президента Владимир Путин и с него трябваше да бъдат уговорени подробностите около готвената визита на американския президент в Русия. Руското външно министерство изрази сериозна загриженост от лекотата, с която се изтриват границите между ядрените и обикновените оръжия. Американският държавен секретар Колин Пауъл заяви, че американското ядрено оръжие не е насочено срещу нито една страна по света. Американски експерти заявиха, че секретният доклад може да се разглежда по-скоро като декларация за намеренията, а не като готовност за нанасяне на превантивни ядрени удари. Директорът на руските и азиатските програми на Центъра за отбранителни изследвания във Вашингтон Николай Злобин заяви, че документът говори за ограничения интелектуален ресурс на авторите му. Все пак Злобин признава, че руско-американските отношения са далеч от желаната стабилност. Затоплянето е резултат от политиката на Владимир Путин, но тази линия няма твърда подкрепа сред руския политически елит. От Русия никой в САЩ не очаква непредвидимо развитие на ситуацията, но и надеждите, че температурата в руско-американските отношения ще се нормализира, също са подложени на силни съмнения. Не бива да се бъркат концепциите с конкретните планове за нанасяне на военни удари, настояват експертите, макар че списъкът с ядрените мишени е обезпокояващ за Москва. Политолози смятат за възможен компромис по отношение на евентуален удар срещу Ирак, ако САЩ успеят да гарантират нефтените интереси на Русия.Странното е, че политиците в Русия не са особено обезпокоени от поредните скандали в руско-американските отношения. Сега е най-циничният период в брака по сметка между Москва и Вашингтон и няма защо да се правим на обидени. По-силният ще вземе повече, разсъждават политиците. В същото време те си дават сметка, че досега Европа, азиатците и арабите доста добре играеха с руско-американските разногласия. Путин се опитва да разбие тази схема, като върви към пряк и открит диалог с Вашингтон. Кремъл даже не се сърди за разширяващото се американско присъствие в Средна Азия и Кавказ. Русия не е в състояние да доминира икономически в Средна Азия, а ако тя не успее да финансира местните режими, те може да попаднат под влияние на терористични или радикалния ислямски сили. Американската намеса в момента е добър геополитически ход, който ще увеличи стабилността около руските граници. Друг е въпросът за перспективата. Руският генералитет е разтревожен от навика на американците да не излизат оттам, където веднъж вече са влезли. Даже американското присъствие в Грузия е изгодно за Москва. В Грузия все още има две руски военни бази. Въпреки ориентацията на президента Едуард Шеварднадзе към Запада той е предсказуем политик. За разлика от близкото минало с експрезидента Звияд Гамсахурдия. Вашингтон уведоми веднага Москва за изпращането на свои съветници в Тбилиси. Ако САЩ не се бяха намесили в Афганистан при разширяващата се география на горещите точки на Изток, Русия би могла да се окаже насаме с мощен терористичен интернационал. Сега Москва е избавена от тази тревога и може по-спокойно да се огледа и да направи избор. Средна Азия се нуждае от оздравителен икономически план Маршал. Американските инвестиции биха били изгодни и за Русия, защото ще намалее потокът от емигранти, ще се създава конкурентоспособна продукция, ще се укрепва политическата стабилност и сигурността по границите. В Централна Азия са съсредоточени солидни енергийни ресурси, които са добра предпоставка за бъдещи икономически проекти. Например Таджикистан заема четвърто място по добив на газ след САЩ, Канада и Русия. Запасите се оценяват от 3 до 21 трлн. куб. метра. Туркменистан е втори в света по износ на газ. Запасите на нефт са 6 млрд. т, което е с 20% от енергийните ресурси в арабския свят, два пъти повече от запасите в Северно море и пет пъти повече от запасите в Мексико. По доказаните запаси на нефт Казахстан например още сега изпреварва Русия. Те са около 3 млрд. т, а прогнозните - 12 млрд. тона. Огромни са запасите на никел, кобалт, молибден, уран, злато. Запасите на нефт и газ в Азербайджан се оценяват от 6 до 10 млрд. тона. За влияние в тази република си съперничат Русия, САЩ, Турция и Иран. Прилични са минерално-суровинните ресурси и на Узбекистан, която разполага с проучени запаси от 12 000 т уран и е на 10-о място по запаси на мед. Киргизия, Таджикистан, Армения и Грузия не разполагат със значителни минерални ресурси. Но те имат важно стратегическо разположение. Армения може да бъде използвана за натиск върху Азербайджан, а Грузия би могла да стане важен транзитен пункт за замразения проект за нефтопровод Баку-Джейхан.Така Русия има добри стартови позиции за участие в най-перспективните проекти за разработване на минералните ресурси в Централна Азия. Привличането на инвестиции в този регион би било изгодно за руската икономика. По-умерените политически амбиции може би ще помогнат на Русия да запази по-добро място за себе си в промените в световната икономика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във