Банкеръ Weekly

Общество и политика

РУСИЯ И ОНД ОТКРИХА ВТОРИЯ ФРОНТ

Москва. Специално за Банкеръ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров

За последен път светът бе делен на Ялтинската конференция след края на Втората световна война. Предстои ли нова подялба? Според някои политолози, Русия е поканена да заеме място в цивилизования свят. Кои държави обаче остават в лагера на новите варвари? И кой ще определя правилата на поведение и условията за присъствие от двете страни на бариерата? Русия - граничната застава на Запада?САЩ, Русия и Европа вече имат общ враг - международният тероризъм. В различните столици обаче лицето му изглежда различно. Но Москва категорично отхвърля всяко предположение, че отново би могла да се обвърже със съвместна военна операция със САЩ и НАТО в Афганистан. Стигат й главоболията със Северния алианс, който въпреки редовните доставки на оръжия и въпреки присъствието на военни съветници постига променлив успех срещу талибаните. За Москва присъствието на предната линия в тази битка се изчерпва с военната помощ за антиталибанската коалиция. Така както за САЩ първата линия бе финансирането на конверсията на съветските производства и унищожаването на съветските военни арсенали. Преди Вашингтон въоръжаваше хората на Бин Ладен и талибаните, а сега трябва да върне изпуснатия джин в бутилката. Москва обаче се бои да не се счупи съдът. Ако войната влезе в Афганистан, никой не е в състояние да предскаже броя на бежанците, които биха се струпали по границите на ОНД. За населението на Афганистан се цитират различни цифри - от 20 до 25 млн. души. Бежанците може да стигнат до половин милион.Русия трябва да стои настрани и да пази неутралитет, смята заместник-председателят на Държавната дума Владимир Жириновски. Той е и против влизането на Русия в НАТО, защото в такъв случай тя би се превърнала в гранична застава на Запада. Председателят на Съвета по външна и отбранителна политика Сергей Караганов обаче смята, че Русия трябва да се откъсне от вечната си роля на полупротивник на Запада. Визитата на иранския министър на отбраната Али Шамхани в Москва предизвика любопитни предположения за бъдещата роля на Русия в петролните игри с каспийския нефт. Тя сега заема трето място в света по износ на петрол. Руското правителство настоява основният нефтопровод за доставки от огромното каспийско находите Тенгиз към западните страни да премине през Новоросийск. Интерес от такова развитие имат черноморски и средиземноморски страни, като например България и Гърция. Иран пък е заинтересован от избора на маршрута Баку - Джейхан (Турция). Този нефтопровод беше разглеждан като алтернативен на руския вариант, но след последните събития САЩ едва ли биха лобирали за нефтени трасета през арабски страни. От друга страна, ако бъдат осъществени руските доставки на зенитни и противокорабни ракети, контролът на Иран над Ормузкия пролив ще се засили и топлата връзка между Москва и Техеран може да даде стратегически предимства на Русия в игрите около каспийския нефт. В зависимост от интензивността на военните доставки Москва може да подгрява или охлажда амбициите на Иран. Русия отказва упорито поканата да стане член на ОПЕК и от тази позиция може да увеличава по своя воля износа си на нефт. При криза в Близкия или Средния изток тя може по-свободно да определя нефтената си политика. Руските петролни маршрути изведнъж може да се окажат съюзнически. Такъв обрат може да промени геополитическата среда в Близкия и Средния изток, както и в Централна Азия. Фактически Русия и ОНД може да се превърнат всвоеобразен фронт на войната с международния тероризъм. Мозайката може да се нареди интересно и по-нататък - сред страните, които са основни потребители на руския нефт и газ. Това са балкански и източноевропейски страни, както и ЕС, който сега се опитва да изгради с Русия съвместна дългосрочна енергийна стратегия. Някои от западноевропейските страни са готови да пожертват част от досегашните си принципи, за да бъде привлечена Москва в новата геополитическа игра. Например Германия призова за по-диференциран подход към чеченския въпрос и разясни, че без Русия не може да има обединена Европа. Русия също не пренебрегна намеците, че би могла да се възползва от новата ситуация, за да се разправи с лека ръка с опонентите си в Чечения. С чеченския народ- с политически средства, с терористите - със силови, обясни формулата президентът Владимир Путин. И Кремъл поднови диалога си с умерените около чеченския президент Аслан Масхадов. Седемдесет и два часовият ултиматум на Путин към сепатаристите да предадат оръжията си мина почти незабелязано. Вероятно Кремъл ще изчака американците да започнат офанзивата си..., за да пее солова партия в хора срещу международните терористи. Президентът Путин тактично отбеляза в Брюксел, че не е получил от американците неоспорими доказателства за вината на Бин Ладен, но и не държи особено на това. Тя знае за какво става дума. Сега разногласията между Русия и Запада се съсредоточават в няколко точки - разширяването на НАТО, ПРО и отношенията с т.нар. рискови страни. Ако Русия стане член или близък партньор на НАТО, разширяването се обезсмисля. Ако цивилизованият свят започне да разработва съвместно противоракетен щит, тогава и американската национална ПРО ще изглежда само като елемент от колективната система за сигурност. А след като американският Конгрес разреши да се продават оръжия на Индия и Пакистан, и представите за рисковите страни очевидно ще се ревизират. Русия е сключила договори с Индия за доставки на оръжие за над 10 млрд. долара. Ако се осъществят сделките с Иран, тази страна ще заеме третото място в руския оръжеен износ след Китай и Индия. Какво би могла да получи Русия срещу партньорство или добро поведение? Тя би могла да получи спешно зелен светофар към Световната търговска организация, антидъмпинговите ограничения за руските стоки в страните от ЕС и САЩ да бъдат премахнати, да бъде облекчен режимът за изплащане на дълговете, чийто пик е през 2003 г. - 20 млрд. щ. долара наведнъж. Дали всички западни страни ще приемат подобни условия за игра? Сближаване с Русия би означавало и по-активна нейна намеса на Балканите и в Близкия изток.Условията Русия трябва да открие своя пазар и да промени законодателството си, за да стане член на СТО. Но такива условия не бяха поставени пред други страни, които вече бяха приети, възразява Москва. ЕС се опитва да отдели енергийните въпроси от общия контекст на разговорите си с Русия. Най-общо става дума и за либерализиране на руския енергиен пазар. Иска се западните компании да получат право да участват с капитали в руските енергийни предприятия. Ако Русия ратифицира европейската енергийна харта, това значи трети страни да получат достъп до транзитната й мрежа за енергоносители. Това, според руската администрация, може да й създаде рискове и да застраши монопола й върху доставките на газ за Европа, а също да затрудни достъпа на Русия до собствените й ресурси. През близките пет години находищата на газ в Норвегия и Алжир ще започнат да се изтощават и руските позиции на световния пазар ще се засилят. Ако икономическият ръст в Русия през следващите пет-седем годни се запази, тя ще се превърне в предпочитан партньор.Затова сега някои експерти на Запад предлагат отношенията с Москва да станат по-зрели, т.е. Русия да не бъде възприемана повече като ученичка. Владимир Путин вече предложи качествено изменение в отношенията Русия - НАТО. Проекцията може да бъде изтеглена в отношенията между Русия и САЩ, Русия и Г-7, Русия и ЕС, Русия и Запада като цяло. Въпросът е ще може ли да убеди Путин вътрешната опозиция, че такова отваряне не е фатално? А противниците на сегашното управление се боят, че стратегическото партньорство със Запада може да нанесе вреди на руските национални интереси. Западът може да поиска от Русия да жертва отношенията си с държави като Северна Корея, Куба, Либия, Ирак, Иран, с отделни арабски страни. Това би означавало Москва да жертва и част от влиянието си върху тъмните страни на световната политика. Дали обаче жестът ще бъде компенсиран с равностоен жест от запад? Ако това не се получи, упреците към Путин ще се превърнат в лавина. Сега вътрешнополитическият рейтинг на президента е 77 процента. Сближаването с Русия може да предизвика за западните страни повече проблеми, отколкото решения. Няма ли срещу свой жест Русия да поиска жест от страна на Запада? Например НАТО да се откаже от разширяването в Прибалтика. След като разчисти вътрешната антизападна опозиция, президентът Владимир Путин предприе интензивна обиколка в западните страни, за да им представи новия образ на Русия. Как изглежда той? Страната става по-предсказуема, по-уравновесена. Връщане назад практически едва ли е възможно, дори ако комунистите вземат властта. Но каква Русия би искал да види Западът? Това е въпросът, който след падането на Берлинската страна все още виси без отговор. Ако тя може да бъде партньор - какво партньорство може да й бъде предложено. Ако тя остане само съмишленик - какво може да се иска от нея и какво би могла да получи тя? Единствено сигурното е, че няма смисъл Русия насила да бъде превърната в противник. Просто няма с какво да бъде оправдан такъв политически ход.

Facebook logo
Бъдете с нас и във