Банкеръ Weekly

Общество и политика

РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ПОЕ ПО ПЪТЯ НА ХИМКО И ПЛАМА


С 270 хил. щ. долара ще олекне догодина бюджетът
на Агенцията за приватизация, ако Словенска корабостроителница
АД Комарно (SLK) спечели заведеното в Софийския градски
съд дело срещу държавната институция. Предмет на иска са преките
материални щети, които според ръководството на SLK фирмата е претърпяла
след отказа на АП да преговаря с нея за продажба на 80% от акциите
на Русенска корабостроителница АД. Поредният скандал,
свързан с касовото раздържавяване на голямо българско предприятие,
на практика започна още през септември 1998 година. В началото
на есента надзорният съвет на Агенцията за приватизация реши,
че ще води преговори не с препоръчания от международната консултантска
фирма DFC кандидат-купувач SLK, а с неговия подгласник Rousse
Shipyard Beteiligunggesellshaft mвH (RSMC), дружествоq регистрирано
в Германия през 1998 година. В отговор SLK заведе две съдебни
дела срещу АП. А развитието на събитията около Русенска
корабостроителница през последната седмица дава основание
да се предполага, че дружеството май ще поеме пътя на дълга, мъчителна
и в крайна сметка неуспешна приватизация, по който вървят два
други гиганта на българската индустрия - Химко
и Плама.


SLK срещу Агенцията за приватизация


На 8 декември беше даден ход на делото, заведено
във Върховния административен съд от SLK срещу Агенцията за приватизация.
Съдът трябва да реши дали АП е имала право да пренебрегне класирания
на първо място от DFC кандидат. Ивайло Ивков, адвокат на SLK,
заяви, че основание за иска са разпоредбите на Закона за приватизация.
Според тях, коментира софийският юрист, след като Агенцията за
приватизация е упълномощила посредник по раздържавяването на дадено
предприятие (в случая DFC), би следвало да се съобрази с неговото
решение за избора на кандидат-купувач. Шефът на надзорния съвет
на АП Асен Дюлгеров оспорва това становище и твърди, че на база
на договорите между агенцията и чуждестранните посредници, избрани
да приватизират пулове от български предприятия, последна дума
за избора на кандидат-купувач има АП. От друга страна, в меморандума
за разбирателство, подписан миналата година между вицепремиера
Александър Божков и представители на програмата SARA (институция
на Европейската общност, която изплаща консултантските хонорари
на посредниците), е записано, че приватизационният посредник има
право и отговорност да финализира приватизационната сделка.
Понятието финализация не съществува в българския правен
мир, но според юристи тълкуването на официалния правителствен
документ може да бъде само едно - Агенцията за приватизация трябва
да започне преговори с одобрения от консултанта - кандидат за
сделката. Делото, заведено в административния съд срещу АП, е
доста заплетено и е много трудно да се направят прогнози за неговия
изход. Но е факт, че в момента


АП нарушава разпоредби на закона


за Върховния административен съд. Според този нормативен
акт приватизационната процедура би трябвало да бъде прекратена,
докато магистратите не се произнесат дали решението на Агенцията
за приватизация да преговаря не с SLK, а с германския им конкурент
е законосъобразно. АП обаче не спази това изискване и продължи
да контактува с германците от RSMC.


Любопитно е и другото дело, което SLK заведе срещу
АП в Софийския градски съд. То представлява типичен иск за пропуснати
ползи на основание на един малко използван член от Закона за задълженията
и договорите. Той гласи, че: При водене на преговори и сключване
на договори страните трябва да действат добросъвестно. В противен
случай те дължат обезщетение. Според ищците Агенцията за
приватизация е била недобросъвестна и ги е поставила в неравностойно
положение спрямо германския им конкурент. Тази теза също е труднодоказуема,
особено ако Върховният административен съд се произнесе, че Агенцията
за приватизация е действала съобразно правомощията си.


Разглеждани заедно, двете дела представляват интересен
прецедент, който за пореден път доказва, че касовата приватизация
у нас се развива в условия на нормативен хаос. Най-вероятно изпълнителната
власт в лицето на АП ще успее да наложи волята си при окончателно
решение на сделката. По-важно е обаче какво се крие зад


офертите на двамата кандидат-купувачи


на единствената речна корабостроителница у нас. На
въпрос на в. БАНКЕРЪ защо е предпочетена германската
фирма RSMC председателят на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров
отговори, че докато SLK е конкурент на Русенска корабостроителница,
то RSMC е неин възложител. Иначе цената, която предлагат
двамата кандидати, е почти еднаква, допълни г-н Дюлгеров. Анализът
на офертите на кандидат-купувачите обаче дава доста по-различна
картина. Вярно е, че RSMC предлага да плати на държавата 1.6 млн.
щ. долара за контролния пакет (80% от акциите) на дружеството.
Сумата е само със 100 хил. щ. долара по-висока от тази, която
дава SLK. Но от друга страна, словенската корабостроителница има
готовност да препродаде част от неработещите активи на предприятието
и в разумен срок да изплати още 500 хил. щ. долара. Инвестициите,
които смятат да направят словаците, са на стойност 12.24 млн.
щ. долара, а немският им конкурент декларира, че ще вложи 8 млн.
щ. долара. И двете компании обещават да запазят работните места
в предприятието, които към края на 1997 г. са около 1300. Приликите
между двете оферти обаче свършват дотук.


До 31 септември 1997 г. Русенска корабостроителница
има задължения в размер на 8 млн. щ. долара към Държавния фонд
за реконструкция и развитие. Още 3.4 млн. щ. долара са краткосрочните
задължения на предприятието на същата дата. За сравнение - общата
сума на активите на Русенска корабостроителница тогава
е била 15 млн. щ. долара. ДФРР настоява новият собственик на дружеството
да изплати 40-50% от дълга си към фонда до края на 1999 година.
И докато SLK не поставя под въпрос това изискване, RSMC настоява
пред Агенцията за приватизация да започне плащания едва след 2003
година. Значителни са разликите и в бизнесплановете на кандидат-купувачите.
Словенската корабостроителница декларира, че до 2002 г. е готова
да построи в Русе 28 кораба на обща стойност 173 млн. щ. долара.
Немските конкуренти планират продажби на стойност 380 млн. щ.
долара за същия период. Но докато SLK твърди, че има готови поръчки
поне за 1998 г., нейният конкурент засега не може да докаже способността
си да осигури договори за предприятието. Според експерти


финансовото състояние на Русенска корабостроителница


е критично. Към септември 1997 г. продажбите на предприятието
са били едва 4 млн. щ. долара спрямо отчетени 26 млн. щ. долара
през 1996 година. През тази година предприятието е договорило
строежа само на два кораба от 1295 тона, като единият от тях вече
е предаден. Ясно е, че ако в близките месеци корабостроителницата
не получи нови поръчки, ще бъде обявена в ликвидация и разпродадена
на парче. Има основателни съмнения, че немската фирма
RSMC не притежава необходимия финансов и управленски потенциал
да изправи на крака русенското предприятие. Миналата
седмица представители на SLK обявиха пред медиите, че RSMC е създадена
от две германски търговски фирми, регистрирани с капитал от по
50 хил. г. марки, чийто общ годишен оборот не надхвърля 15 млн.
г. марки. За сравнение - годишният оборот на SLK е около 360 млн.
г. марки и предприятието се смята за добър кредитополучател.


Ръководството на Агенцията за приватизация засега
упорито отказва да коментира изнесените факти. Главният управител
на DFC за България Анджей Шафернакер е убеден, че Русенска
корабостроителница е предприятие с голям потенциал. Брутната
норма на печалба, която може да регистрира дружеството, е между
13 и 22 процента. Стойностите на този показател са значително
по-ниски при сродни предприятия в развитите западни страни. Корабите,
произвеждани в Русе, отговарят на международните стандарти и имат
добър експортен пазар. Дали обаче Русенска корабостроителница
ще възвърне старата си слава зависи от подходящия избор на Агенцията
за приватизация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във