Банкеръ Weekly

Общество и политика

РОЗОВИТЕ СЪНИЩА НА ПОРТОЧАНОВ СВЪРШИХА

Чия собственост в крайна сметка е стадион Нефтохимик в бургаския квартал Лазур? На ЛУКойл петрол - фирмата, купила бургаската рафинерия заедно с модерното спортно съоръжение, оценено на 9 млн. щ. долара, на ПФК Нефтохимик АД с президент Христо Порточанов, на Бургаската община или на държавата? Това ще се знае със сигурност в началото на следващата седмица. Тогава изтича 14-дневният срок за обжалване пред Върховния административен съд на заповедта на областния управител Кирил Козаров, с която се анулира актът за общинска собственост върху стадиона. Въпросният акт бе издаден от бургаския кмет Йоан Костадинов на 26 март и оттогава досега ожесточената битка за най-апетитното парче от спортната баница в Бургас не е спирала.


Отдавна е известна историята как лицето Христо Порточанов, подвизавало се като комсомолски секретар в бургаската рафинерия, става президент на новоучредения футболен клуб Нефтохимик. Отдавна е известно и как са текли парите по оста Нефтохим - Нефтохимик, особено в периода, когато шеф на рафинерията е Стефан Неделчев. Обстойната проверка, направена от ревизорите Емил Димитров и Цвятко Цветков, установява, че от 1990 до 1997 г. 7 110 304 щ. долара са изтекли от перото Социални разходи към футболния отбор. Но това е само сумата, дадена под формата на допълнително материално стимулиране на футболисти, треньори и служители на футболния клуб. Оттук идват прословутите космични премии, които Порточанов раздаваше с такъв апломб, сякаш ги вади от собствения си джоб.


Колкото до милионите за построяването на стадиона, нещата са малко по-сложни. Тънкият момент е, че шефовете на комбината са възложили изграждането му не на дирекция Капитално строителство, а на президента на ФК Нефтохимик. В ревизионния акт от 1998 г. е записано, че спортното съоръжение е построено с пари на рафинерията и на фирмата Нефтохимик ООД на Порточанов, която е търгувала привилегировано с петрол. Каква е печалбата от тази търговия, никой не може да каже, освен привилегированият естествено. Но още тогава двамата ревизори предупреждават, че по този начин се създават условия Порточанов и неговото ООД да приватизират стадиона. Ревизорите са засекли и още няколко фрапиращи нарушения - 52 хил. г. марки данъци за 1998 г. дължи футболният клуб от трансфера на Кишишев в турския Бурса, автобусът на отбора (Мерцедес) за 554 хил. г. марки не се водел никъде на отчет, а на всичкото отгоре отборът се е настанил неправомерно на два етажа (1 апартамент и 14 стаи) от общо шестте в сградата на общежитие в кв. Лазур, като разходите плащала рафинерията.


След всичко това и косъм не падна от главата на Христо Порточанов. И до ден днешен той продължава да се изживява като месията на града и да обяснява важно, че осигурявал чрез футболните емоции и измислената от самия него война срещу софийските отбори единствената радост на измъчения Бургас и неговите трудови хора.


През 1999 г. обаче ЛУКойл купи Нефтохим и розовите сънища на Порточанов са на път да свършат. Новите собственици са си платили не само за рафинерията, а и за футболния красавец с принадлежащите му 50 260 кв. м площ. Но Порточанов нямаше да е Порточанов, ако през февруари 2000 г. не се бе явил пред ЛУКойл, за да поиска 3 млн. г. марки за реклама. И след като му отказали, заплашил със срещи в съда, защото новите собственици не си били платили и за отминалия есенен полусезон.


Твърде авантюристични се оказаха и следващите ходове на Порточанов, в които успя да въвлече и Бургаската община. На 26 март кметът Йоан Костадинов подписа акт, според който стадионът става публична общинска собственост. На извънредна сесия 27 общински съветници от ОДС, Евролевицата и Зелената партия гласуваха за предложението на Порточанов (б.а. - съветник от листата на зелените) съоръжението да се предостави за десет години за стопанисване на футболния клуб Нефтохимик, вече регистриран като АД?! Изглежда, в този момент кметът Костадинов е усетил на какви пачи яйца се е насадил, обявява решението за незаконно, тъй като сесията е извънредна, и напуска демонстративно залата. А на 16 май Валентин Златев - председател на УС на ЛУКойл - Нефтохим, внася искане до прокуратурата и областния управител актът на кмета Костадинов да бъде отменен. Така се стигна до датата 27 юни, когато областният управител Кирил Козаров поряза мераците на Порточанов. Съветниците от ОДС и Зелената партия пък изведнъж осъзнаха, че били подведени от кмета, и затова дали стадиона на футболния клуб.


Давам всичко в името на Нефтохимик, обича да казва патетично Порточанов. Не е нужно обаче да си юрист и да си изял всички букви от закона, за да разбереш какво е взел шефът на шейховете в името на все същата си любов. Неотдавна той обяви, че Нефтекс Петролиум като акционер във футболното АД е готова да инвестира в клуба 2 млн. г. марки годишно. Интересно дали новите благодетели ще са все така добронамерени, ако отборът остане без стадион? И доколко ще стигнат парите, осигурявани от акционерите за грандоманските Порточанови планове?


Ще е жалко наистина, ако Нефтохимик безславно изгуби позициите си в българския футбол и се върне там, откъдето започна. Ще е жалко именно за българския футбол, част от който е и бургаският тим, въпреки войните на Порточанов. Все пак е трудно да се повярва, че в морския град няма друг освен него, способен да ръководи успешно отбора. В този смисъл може би си струва да се помисли дали вместо Нефтохимик да остане без стадион не е по-добре Порточанов да остане без клуб? Пък той пак да си го обича - от трибуните.


След съпругата си Христо Порточанов най-много обича Нефтохимик. Но едната обич и пистолетът му не стигат да задържи стадиона.

Facebook logo
Бъдете с нас и във