Банкеръ Weekly

Общество и политика

РОДЕНА В ГРЯХ, FТА УМРЯ В БЕЗЧЕСТИЕ


Година и половина след обявяването на финансова къща
FТА в несъстоятелност синдицитe й Катя Заркова и Янко Вакрилов
са събрали 313 млн. лв. от нейните вземания. С тези пари могат
да се изплатят едва 3.87% от признатите вземания на кредиторите.
Оказва се, че финансовата къща е завлякла над 900 клиенти, на
които дължи повече от 7.1 млрд. лв., а вземанията й са едва за
над 1.1 млрд. лева. С други думи, 6 млрд. лв. просто са се изпарили.
Това са установили двамата синдици, които на 29 септември 1998
г. се отчетоха пред общото събрание на кредиторите на FТА. Възмутени
от зулумите в нашумялата преди години финансова къща, спонсорирала
не едно телевизионно начинание, синдиците й подадоха оставка.
На тяхно място събранието на кредиторите избра за синдик Весела
Дечева.


Причините за рухването на FТА могат да бъдат открити
във всеки епизод от нейната история. Финансовата къща започва
работа от средата на 1992 година. В предмета й на дейност са записани
покупка на менителници и записи на заповед, осъществяване на сделки
с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали, покупка
и продажба на ценни книжа, предлагане на поръчителство, гаранции
и други обезпечения, осъществяване на комисионни и посреднически
сделки по управляването на фондове за инвестиране на капитал и
други подобни операции. На 17 юли 1995 г. FТА отправя молба до
БНБ за получаване на банков лиценз. В отговор Централната банка
дава на финансовата къща права на първичен дилър на държавни ценни
книжа. Днешната констатация на синдиците обаче е, че FTA е работила
като


нелегитимна банка


Нещо повече, в доклада си пред кредиторите те заявяват,
че финансовата къща е осъществявала всички видове банкови операции,
без да спазва изискванията за банково-счетоводните стандарти и
регулатори. По-любопитно е обаче защо всички членове на управление
Банков надзор и УС на БНБ мълчаха по тези въпроси?
Правени ли са проверки на въпросната финансова къща? Колко? Кога?
Какво са констатирали те? И ако не са правени, защо? Кредиторите
твърдят, че оборотът на FТА дълго време се е колебаел между 1
млн. и 2 млн. щ. долара на ден, като понякога е достигал до 5
млн. щ. долара. Сред нейните бизнеспартньори са били такива предприятия
като Кремиковци и Химко - Враца. Тя е
поддържала близки бизнесвзаимоотношения с МОБ Свети Никола,
ПЧБ и ЗПК Български имоти. И трите финансови институции
по различно време са били акционери на FТА, само че в един момент
ортодоксалната банка прехвърля акциите си на Кристимекс,
а ПЧБ - на Първа частна ликвидна къща.


Гнилият капитал


Големите въпроси около финансовата къща започват
още с набирането на акционерния й капитал от 450 млн. лева. Главният
й акционер - инвестиционен фонд FТА, чийто собствен капитал е
едва 2.5 млн. лв., участва във финансовата компания с акционерен
капитал от 101 млн. лева. Сега - няколко години по-късно, синдиците
установяват, че тези пари са от привлечените валутни средства
на вложителите. Те са дадени на FТА за доверително управление,
но са записани като капиталови вноски на инвестиционния фонд FTA
във финансовата къща със същото име. Подобно е положението и с
други акционери - ЗК Бояна, ЖЗК Бояна
и ЗПК Български имоти. Те получават от инвестиционния
фонд FТА пари, включително и под формата на заем, и с тях участват
в капитала на едноименната финансова къща. Днес напразно търсим
логика в действията на акционерите на финансовата къща.


Днес мнозина се питат защо не са предприети мерки
за оздравяването на FTA? А отговорът е, че може би въпросните
акционери не губят нищо от провала на финансовата къща, защото
са станали такива с парите от инвестиционния фонд, които пък са
взети от вложителите. Между другото сега въпросният инвестиционен
фонд също е обявен в несъстоятелност. Съдебното производство обаче
е прекратено поради липса на средства за покриване на разходите
по несъстоятелността. В този случай облагодетелствани са длъжниците
на инвестиционния фонд FТА, които няма да върнат средствата на
фонда, а това накърнява интересите на едноименната финансова къща.
Сред по-големите акционери на бившата ФК FTA са Митко Бъчваров
и Красимир Петров, които видимо контролират по 5.8% от капитала
й. Те са сред лицата, съпричастни към потъването на създадената
през 1992 г. FTA, оперираща със сделки с валутни опции. Въпреки
фалита и измамените кредитори въпросните господа и днес успешно
плуват в нечии бизнесводи с влиятелни покровители.


Но през 1994 г. финансовата къща разчита на стабилния
валутен курс и на сравнително високия основен лихвен процент.
Това са двата стълба, върху които се гради стратегията на успеха
й. Освен това FТА извършва и големи финансови сделки, които обаче
и до днес са загадка за синдиците. Кредиторите пък недоумяват
защо са продадени 14-те клона на ФК, вместо от тях да се събира
наем.


Пътят към провала


През 1996 г. стратегията на успеха на FТА се превръща
в стратегия на поражението. Съдбата й е с предизвестен край, а
предсказателят е тогавашният вицепремиер и провалил
се икономически стратег Румен Гечев. На 8 март 1996 г. по националната
телевизия той заплашително заявява, че някои финансови къщи
ще затанцуват. Едва след това изявление в БНБ се сещат да
започнат проверка във ФК FТА. В края на март финансовата къща
спира плащанията. В началото на април 1996 г. от Софийския градски
съд е поискано да открие процедура по обявяването й в несъстоятелност.
На 2 май БНБ отнема лиценза на ФК FТА, но по неясни причини не
назначава квестори в нея, въпреки че според действащия по онова
време Закон за банките и кредитното дело е задължена да направи
това. Несъстоятелността на финансовата къща е обявена на 2 декември
1996 година. Назначен е временен синдик, а постоянните синдици
встъпват в длъжност на 4 март 1997 година.


Това е кратката хронология на възхода и падението
на FТА. А основната причина за рухването й е в операциите, които
е извършвала. Но според синдиците финансовата компания е започнала
да затъва много преди влошаването на икономическата конюнктура
през 1996 година.


Защото още за 1995 г.


загубата на FTA е 2.1 млн. долара


В доклада на синдиците Заркова и Вакрилов се констатира,
че същата година ФК FТА приключва със загуба 149 млн. лв. (2.1
млн. щ. долара по онова време). Причините за нея са раздадените
кредити и неотчетените служебни аванси, които в в края на 1995
г. финансовата къща увеличава 18 пъти, а привлечените от нея средства
са намалели с 450 хил. щ. долара и с 2 млн. лева. Според синдиците
част от наличните парични средства, посочени в баланса на ФК FТА
за 1994 г., още тогава изобщо не са съществували. През 1995 г.
те са прехвърлени във вземания от длъжници, които и в момента
не могат да бъдат идентифицирани. Така финансовият резултат на
скандално известната финансова къща намалява около 4 пъти. Освен
това шефовете й извършват куп странни операции, които днес синдиците
квалифицират като уникални незаконни действия. Като
правило заемите, давани от тях, са отпускани без лихва и без обезпечение.
По-странното е, че някои кредити са дадени на лица, които не са
знаели, че получават такива. Предоставяни са гаранции на фирми,
като за услугата не е събирана комисиона.


Списъкът на тези уникални сделки


е доста дълъг. Ако има нещо по-уникално от това,
то е, че документацията за повечето от въпросните сделки липсва,
а това затруднява работата на синдиците. Не са намерени и документи
за операциите с основния акционер на финансовата къща ИФ FТА и
за фирмите на Митко Бъчваров и Красимир Петров, а тяхното счетоводство
също се е водило във ФК FТА. Бъчваров и Петров освен акционери
са и длъжници на финансовата къща, но и до днес харчат пари необезпокоявани
от никого. Компания им правят Евролизинг, която дължи
над 33 млн. лв. и около 121 хил. г. марки, FТА Петекс
- 38 млн. лв. и 26.6 хил. щ. долара, и FТА Маркетинг
- 13.6 млн. лв. и 36.6 хил. щ. долара, и 16.6 хил. г. марки. По
нито едно от посочените вземания няма оформен договор, а не е
събирана и лихва.


Сметка N1256 - черната каса във ФК FТА


Основаният начин на източване на парите, според доклада
на синдиците на бившата финансова къща, са уникалните
операции, за част от които вече стана дума. Освен това във FTA
липсват парични средства и имущество. Според намерените от синдиците
документи за периода януари-декември 1995 г. в сметката на т.нар.
клиент с номер 1256 са минали с над 118 млн. лева.
Не е известно нито кой внася сумите, нито кой в продължение на
20 дни е изтеглил от нея 107 млн. лв. (1.6 млн. щ. долара). Според
синдиците това е черната каса, в която неправомерно
са прикрити и отклонени парични средства от ФК FТА.


Не е ясно и какво е станало с изтеглени от касите
на финансовата къща 517.3 млн. лв., отразени в баланса като чуждестранни
платежни средства на път, които така и не са пристигнали
никъде. И в момента последната спирка, на която е приключило пътешествието
им, остава неизвестна. Според синдиците неизвестни са също така
и причините (липсват първичните документи), поради които ФК FТА
е предоставила на МОБ Свети Никола 54 хил. щ. долара.


Списъкът на всички констатирани досега нередности
е доста дълъг. Крайният резултат е, че средствата, изтекли от
1994 до 1996 г. по тези и други канали, са 1.4 млрд. лева. Едва
ли е чудно, че през 1996 г. към операциите на ФК FТА интерес проявяват
и правоохранителните органи. Сумата, представляваща предмет на
престъпление, според следствието е 360 млн. лева. Представителите
на кредиторите - Весела Дечева и Владислав Христозов, обаче категорично
настояват (засега безрезултатно) тя да бъде приравнена на размера
на признатите вземания от 4 млн. щ. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във