Банкеръ Weekly

Общество и политика

РОБЪРТСЪН ЗАПИСА БЪЛГАРИЯ В ИСТОРИЯТА НА НАТО

На генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън явно му върви да посещава България в сложни за международната общност моменти. Една от визитите му у нас например бе само броени дни след терористичните атентати срещу САЩ през септември 2001 година. Когато в началото на февруари тази година той се накани отново да намине, иракската криза стана причина за отлагане на посещението му. В понеделник (17 февруари) лордът все пак дойде, но до последно политиците ни не знаеха дали ще имат шанса да се снимат с него. За сметка на това краткото му пребиваване в София може да остане в аналите и като историческо. Символиката на петчасовия му престой в София се състоеше не толкова в резултатите от срещите, които Робъртсън проведе с президента Първанов, премиера Сакскобургготски и външния министър Соломон Паси. Тя дойде по-скоро от факта, че шефът на НАТО беше в България само ден след като алиансът бе преодолял една от най-сериозните си кризи, а Комитетът по планиране на отбраната бе дал гаранции за сигурността на Турция при евентуална военна операция срещу Ирак. Логично в основни теми на разговорите с държавните ни мъже се превърнаха кризата с разоръжаването на Саддам Хюсеин и подготовката за присъединяването ни към пакта. Намирайки изход от задънената улица, в която попаднаха, страните членки на НАТО улесниха значително задачата на политиците ни, които до един не пропуснаха да поздравят госта за добрите новини, които носи от белгийската столица. В противен случай нямаше как да не им се наложи да коментират деликатната ситуация с различията между Вашингтон и част от европейските им партньори по решаването на проблема с Багдад. А че подобни притеснения е имало, пролича и от изявлението на президента на републиката Георги Първанов, който коментира, че България не иска да попада в ситуация, при която трябва да избира между една или друга група свои съюзници.В почти мимолетната си совалка между основните държавни институции висшият гост все пак успя да произведе интригуващи новини. Първата от тях бе изявлението му след срещата със Соломон Паси, че най-вероятно на седемте страни от т. нар. Вилнюска група, поканени за членство в НАТО, сред които е и България, няма да им се наложи да участват в операция по поддържане сигурността на Турция. До този момент южната ни съседка се смяташе за едно от възможните места за разполагането на българска химическа рота. Картбланш за нейното изпращане бе даден на 7 февруари от парламента в отговор на американското искане за подкрепа от наша страна в планирането на операция срещу Ирак. Вторият и по-съществен момент бе откровението на Джордж Робъртсън след речта му в парламента, че пълни гаранции за сигурността на една страна може да има едва когато тя стане пълноправен член на НАТО. Колкото и двуяко да се тълкуват тези думи, те определено се разминават с официално налаганата от управляващите теза, че действайки като дефакто съюзник на НАТО, организацията разпростира и върху България системата си за сигурност. Може би това бе и една от причините държавният глава да спести пред медиите отговора, който е получил от събеседника си на поставения от него въпрос за гаранциите, които Алиансът би предоставил на страната ни при военни действия срещу Ирак. Подобен казус съществуваше и по време на Косовската криза през 1999 г., когато единственият по-твърд ангажимент от страна на НАТО срещу предоставения от нас въздушен коридор бе писмото на тогавашния генерален секретар Хавиер Солана до българското правителство. В крайна сметка ситуацията бе обобщена най-добре от самия Робъртсън, според когото Алиансът винаги е получавал подкрепата на България, когато я е поискал, независимо на каква цена. В интерес на истината, тези жертви поне досега бяха възнаградени с поканата за членство от Прага.От друга страна, любопитен момент е, че България е първата от страните кандидатки, които главният натовец навестява преди подписването на индивидуалните протоколи за присъединяване със седемте поканени държави на 26 март тази година. Нотката на съмнение, която се прокрадва от спешно проведеното посещение, идва от факта, че България съвсем не е сред отличниците в реформите. Като известен реверанс на Алианса могат да се приемат оптимистичните нотки в думите на височайшия гост след разговорите му с Първанов, Сакскобургготски и Паси за светлото евроатланическото бъдеще на страната ни. Дали заради деликатността на ситуацията, или от прекалена дипломатичност шефът на пакта неколкократно подчерта напредъка ни към пълноправно членство. Този път нямаше и помен от прословутото Реформирайте се или отпадате!. Фразата беше изречена от него в София само преди дванадесет месеца. Въпреки това едва ли има място за прекалено спокойствие. Народните представители и членовете на кабинета, които присъстваха на словото на генералния секретар в пленарната зала на парламента, чуха за пореден път от него кои са препъникамъните пред кандидатурата ни. Реформата в съдебната система, борбата с организираната престъпност и корупцията, експортният контрол върху търговията с оръжие и стоки с възможна двойна употреба, както и интеграцията на малцинствата звучат като до болка познат рефрен. Особено внимание беше обърнато и на проблема със сигурността на информацията, която ще бъде обменяна между НАТО и България. На управляващите явно ще им се наложи стриктно да приложат операцията чисто минало за всеки кандидат да борави с класифицирана информация. Казано с други думи, сред малцината държавни чиновници от българска страна, които ще имат достъп да тайните на пакта, просто не трябва да има такива, които са принадлежали към бившата Държавна сигурност. В изявлението си пред Народното събрание Робъртсън даде ясно да се разбере, че гафове в тази насока, както и нови оръжейни афери от типа Терем са най-опасните мини пред пълноправното ни членство. Напомнянето на тези критерии идва още веднъж да потвърди, че при разширяването на НАТО, началото на което бе поставено в Прага, доминиращи ще бъдат не толкова военните аргументи, а споделянето на общите ценности. Треските за дялане на наместниците на Темида пък са добре известни отдавна и създават проблеми и в преговорите с Европейската комисия. Корупцията сред магистратите и бавното съдопроизводство няма как да се впишат в натовските стандарти за демократично общество. Проблемът е, че в малкото оставащо време до пролетта на 2004 г., когато трябва да приключи процесът на ратификация на договора за присъединяване на България към НАТО, чудеса едва ли са възможни. Надеждите ни пък се крият в сигурната подкрепа, която ще имаме в лицето на САЩ, и вече запазеното ни място в историята на НАТО.

Facebook logo
Бъдете с нас и във