Банкеръ Weekly

Общество и политика

РИЦАРИ НА ПРОБИТИЯ ДОЛАР

Когато преди две седмици лидерите на Социалистическата партия поискаха парламентарен дебат по проблемите на борбата с престъпността, те едва ли са очаквали резултата, с който приключи той. Не че са се съмнявали в победата на синьото мнозинство, но със сигурност се надяваха на известна подкрепа от опозиционните сили в парламента. Това, което изненада червените оратори в пленарната зала в сряда, бе тяхната абсолютна самота. И Евролевицата, и ОНС, и дори винаги верният Жорж Ганчев предпочетоха да не поемат риска на съмнителни геройства и в крайна сметка подкрепиха с гласуването си решението, предложено от мнозинството.


Дебатът, който в сряда съсредоточи за повече от седем часа цялата енергия, внимание и амбиции на българския политически елит, беше нито повече, нито по-малко от една демонстрация на мускули и опит за


тактическо наддумване


Както Гиньо Ганев отбеляза от трибуната, решението в крайна сметка е безсмислено както спрямо работата на парламента, така и спрямо дейността на някоя друга държавна институция. Дебатът за престъпността беше изцяло политически и декларацията, приета на финала му, на практика задължи депутатите да си вършат работата. Но не бяха малко ораторите, които предпочетоха да се обявят за национални герои и защитници на демокрацията и премълчаха политическата стойност на аргументите си. Въпреки това яркият букет от партийни цветове, украсяващ емоциите на дискусията, едва ли е оставил съмнение у зрителите, че става въпрос преди всичко за политическа битка. Битка между червено и синьо, която според думите на Елена Поптодорова отдавна е оцветила организираната престъпност в неразгадаемите тонове на цвят лилав.


Затова и основното напрежение в дебата възникна между привържениците на радикалните промени в съдебната система и защитниците на статуквото. Мнозинството положи всички усилия, за да убеди присъстващите в несъвършенството и дори в порочността на съществуващата практика в съдебната институция, а социалистите енергично отстояваха тезата, че порокът не е съсредоточен точно там. И колкото и странно да звучи, в истерията на адвокатската си защита много от левите оратори стигнаха дотам, че поеха вината за разрастването на престъпността върху плещите дори на собствените си бивши мнозинства и правителства в предишни парламенти. Основният патос на изказванията им разхвърляше вината върху целия свят и всички други възможни институции, но не и върху прокуратурата и следствието. Според думите на Любен Корнезов, който явно възприе парламентарната дискусия най-вече като предизвикателство към мъжката солидарност, ако съществуват невинни жертви на борбата срещу престъпността, това са единствено главният прокурор и шефът на следствието. Аз не съм адвокат на Татарчев и Рашков, но те са мъже и могат да защитят сами своята чест! Въпреки че не демонстрира чак такава увереност в мъжките достойнства на Татарчев и Рашков, Татяна Дончева концентрира изказването си около младенческата невинност на следствието, станало жертва на амбициите за съсредоточаване на повече власт на управляващите и лично на Иван Костов.


Премиерът и мнозинството обаче забиха съвсем различен


гвоздей в програмата


Щурмът срещу неефективността на съдебната власт съсредоточи цялата бойна техника на сините върху финансовата престъпност и неразкритите банкови далавери. Изказването си пред депутатите министър-председателят започна с изреждането на внушителен списък от банки, раздали несъбираеми кредите. След името на всяка банка в залата като гръм отекваха милиардите левове, с които е ощетила не само клиентите си, но и държавата. Премиерът питаше ЗАЩО хората, раздали тези пари, все още не могат да бъдат осъдени. Опонентите му отговаряха, че не Татарчев е виновен за това. Никой обаче не зададе въпроса - точно те ли са истинските виновници. Не седят ли други, много по-влиятелни хора в сянката на тези престъпления? Ще ги посочи ли някой и ще им поиска ли отговорност?


За последните години България загуби огромно количество от своите капитали. И преди да се превърне в нормална държава, все някой трябва да поеме отговорността за тази грандиозна измама. Някой трябва да опере пешкира, простодушно подсказва натрупаната през вековете специфична народна мъдрост. По всичко личи, че този път


мръсната вода ще залива банкерите


- истински или набедени за такива. Дори главният прокурор Иван Татарчев и първият следовател на републиката Бойко Рашков нямат намерение да ги защитават. Някой трябва да отговаря за дупката в българските трезори.


Битката, както много пъти прозвуча в залата, е ЗА ВЛАСТТА. Но не за върха на пирамидата. А за властта да отсъждаш, не да съдиш. В заключителните си думи преди самото гласуване в края на дебата Екатерина Михайлова си спомни за думите на свой учител: Когато не намираш отговор в закона, попитай съвестта си! Въпросът е чия съвест, какви отговори ще даде и кой ще отсъди кой от тях е ВЕРНИЯТ. Именно за правото на това отсъждане се бориха преди няколко дни политиците в българския парламент. И въпреки че на пръв поглед не изглежда точно така, в битката


победени останаха само зрителите


Преди две седмици социалистите размахаха оръжия и предизвикаха управляващите на война. Война, в която всеки от тях знаеше, че ще извоюва своята победа. Управляващите намериха повод да демонстрират още веднъж влиянието и силата си, а левите получиха възможността да докажат правото си на единствена алтернатива. Правото си на различна съвест и на различно отсъждане. Седем часа в пленарната зала стържеше воят от сблъсъка на оръжия. Седем часа - ту с недомлъвки, ту с открити укори, депутатите се упражняваха в психологически рекет над политическите си опоненти. Седем часа пред камерите на националната телевизия и пред погледа на всички медии депутатите казваха А, но никой не продължи с Б. Всеки размахваше торба с информация, но никой не я отвори пред погледа на публиката. Седем часа избиратели и зрители бяха превърнати в беззащитен и ням свидетел на нескопосана политическа манипулация за легитимиране на


една отдавна състояла се присъда


И все пак дебатът на 27 май беше сериозно събитие, чиито последици няма да останат без значение. Той узакони основните позиции в политическия театър оттук нататък. Защитата на статуквото и борбата за промяна окончателно оформиха фронта на съвременния политически спор. Тези, които не успяха да се включат в него, все повече ще се отдалечават от успешната политическа кариера. Именно страхът от подобна тиха съдба привлече в кулоарите фланговете на воюващите. Бриго Аспарухов и Младен Червеняков се присъединиха към патоса на сражаващите се, но не за да воюват, а за да откраднат от славата. За да покрият плещите си със своя дял от звездния прах на героите.


След този дебат всички политици, независимо от партийния си цвят, със сигурност се чувстват поне малко по-велики. Единствено огорчен, но може би не и разочарован, от полето на битката си тръгна само прокурорът на Републиката Иван Татарчев. Вероятно защото разбра, че победите, блясъкът и славата принадлежат винаги и само на политиците. И въпреки, че той самият положи огромни усилия да принизи двубоя до нивото на личен конфликт между него и премиера, тактиката му го остави самотен воин сред рицарите на славата. Не само последните събития, но и очевидното разминаване между стила на работа на главния прокурор и другите власти, подсказват, че той отдавна не реагира адекватно на процесите в държавата и е време да си ходи.


Когато политиците воюват мълниите поразяват избирателите, независимо от нивото на земния им ранг. А ако някой все още не го е разбрал, депутатите едва ли ще се забавят да повторят урока.

Facebook logo
Бъдете с нас и във