Банкеръ Weekly

Общество и политика

РЕЗИДЕНЦИЯТА НА НАЗАРБАЕВ УЖИЛИ С 1 МЛН. ДОЛАРА БЪЛГАРСКИ ДЮЛГЕРИ

В КАЗАХСТАН НЕ ВЯРВАТ НА ГУРБЕТЧИЙСКИТЕ СЪЛЗИ

Дървено-алуминиева дограма по 650 щ. долара квадратния метър, нежни, дребни плочки от декоративен фаянс по 7-8 щ. долара парчето, вани за хидравличен масаж и още много други суперекстри, доставени по индивидуални поръчки от Австрия, Италия, Франция и прочие бели страни. Това е само част от луксозния проект, съблазнил фатално преди три години в Казахстан български строителни предприемачи.


На юни 1997 г., след спечелен международен конкурс, в старата Алма-Ата са сключени два договора, под които стоят печатите на

софийската фирма Билдинг Експрес - МД ООД и казахстанската Казжол Курьлыс

дъщерно поделение на местната акционерна компания Казахстан Жолдары. В качеството си на главен изпълнител въпросната Казжол Курьлыс възлага на българския победител в състезанието изпълнението на довършителните работи и изграждането на инженерните системи на два престижни обекта в Астана - новата столица на Казахстан. Целта на занятието е да се доизкусурят 17 персонални квартири в жилищен блок, отреден за резиденция на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев, и на още 81 апартамента в друг жилищен блок на същия ВИП-терен, но за нуждите на депутатите на републиката. Ориентировъчната цена само за довършването на тези апартаменти е фиксирана на 2 380 000 щ. долара, които Билдинг Експрес - МД е трябвало да получи.


Според клаузите на договорите, подписани от генералния директор на Казжол Курылыс Виктор Жуков и шефа на софийското ООД Димо Петров, подизпълнителят се задължава да се справи със задачите си за не повече от шест месеца, като за начало на неговата дейност е определeна датата 20 юни 1997 г., а крайният срок е закован на 20 ноември същата година.


Не са пропуснати и уговорките, че казахстанската фирма ще осигури на българите

надеждна охрана на строителните площадки

и ще им окаже пълно съдействие пред местните власти за регистрацията и лицензирането на всеки един от нашите строители. Впоследствие и двете важни условия, за съжаление, се оказват трудноизпълними.


Другият договерен кьорфишек, за жалост също, изяснен впоследствие, е изричното условие, че евентуалните спорове между Казжол Курылыс и Билдинг Експрес - МД ще се разрешават от неутралната арбитражна комисия при Търговско-промишлената палата на Република Казахстан. Бедата е, че още в началото взаимоотношенията между контрагентите не потръгват гладко.


На 21 юни 1997 г. българската фирма открива строителния фронт с около стотина редови спецове от бранша и инженерно-технически персонал. За кратко време дюлгерската група се увеличава с още над сто души.

Първият препъникамък

който им сервират казахстанците, е че не завършват в определените срокове грубото строителство. На всичко отгоре то не блести и с високо качество. Дори незапознатите със строителната технология могат да се досетят, че това бави нашите майстори, отваря им допълнителна работа. Освен това поради липсата на ток и вода и заради нередовните доставки на варови и циментови разтвори нашите подизпълнители правят по неколкочасови престои на ден и така се провалят пусковите срокове на отговорните обекти. Билдинг Експрес - МД предава едва през март 1998 г. депутатския 81-квартирен блок и е приет без забележки от Казжол Курылыс .


Здраво зациклят обаче довършителните работи на президентската резиденция. Както твърдят представителите на Билдинг Експрес - МД, генералният директор на казахстанската фирма Виктор Жуков в началото на 1998 г. спира разплащанията с тях и започва да прави едностранни промени в проектите и в договорените цени. За капак българите получават и официално съобщение от Министерството на вътрешните работи на Казахстан, че пребивават незаконно на територията на републиката, тъй като не е уреден въпросът с техните лицензи за работа. По тази причина

в паспортите на някои от работниците са ударени черни печати

обявяващи ги за нарушители на местното законодателство. От Билдинг Експрес - МД подозират, че главният изпълнител в лицето на Казжол Курылыс е пренебрегнал договорните си задължения да реши лицензионния проблем, защото за узаконяването на всеки наш работник е трябвало да плати такса от по 150 щ. долара.


След тези дребни сюрпризи идва ред и на най-едрия - на 27 март 1998 г. казахстанската фирма безапелационно уведомява българската, че договорът й за довършването на 17-квартирната резиденция на президента Назарбаев е едностранно прекратен. Главният изпълнител на обекта съобщава още, че финансовите взаимоотношения между двете фирми трябва да бъдат изчистени в десетдневен срок. Шефовете на българското дружество твърдят, че в деня на прекратяване на договора, по инвентаризационен опис, счетоводни и митнически документи, в складовете, наети от Билдинг Експрес - МД, намиращи се в охраняема зона, се съхранявали

материали на стойност 646 745 щ. долара

и инструменти за над 11 000 щ. долара. Ставало въпрос за скъпи материали, закупени по поръчка от Западна Европа и предназначени за лустросването на елитния президентски дом. В списъка фигурирали декоративен фаянс, теракоти и гранитогрес, изработени по специален проект, санитарен фаянс с вани за хидравличен масаж, камини, паркети, дървено-алуминиева дограма със специални изисквания за топлопроводимост, троен стъклопакет и още много други екстри за бани, водни басейни и прочие домашни доволствия.


Тъй като без тях довършването на резиденцията било невъзможно, на 20 април 1998 г. Билдинг Експрес - МД официално предлага на партньорите си от Казжол Курылыс да им предаде стоките срещу заплащане. Вместо отговор обаче четири дни по-късно, по заповед на споменатия вече генерален директор на Казжол Курылыс Виктор Жуков, в складовете на софийската фирма нахлуват частни охранители, прогонват българския персонал и... в продължение на цели 18 дни извозват наличните там материали. Въпреки че от Билдинг Експрес - МД своевременно били тревога до началника на милицията в Астана с молба да бъде спряно

незаконното изземване

на тяхното имущество. На 11 май 1998 г. потърпевшите строители се обърнали за помощ към далеч по-важни инстанции - до самия президент Назарбаев, до генералния прокурор на републиката Ю. Хитрин, до министъра на вътрешните работи К. Сулеменов, до министъра на външните работи К. Токаев, до съпредседателите на смесената българо-казахстанска правителствена комисия В. Краус и Н. Коржова, както и до временния дипломатически пълномощник на България в Казахстан П. Иванов.


Описвайки криминалния екшън, жалбоподавателите съобщават, че в изпълнение на прокурорско разпореждане органите на градската полиция в Астана са извършили проверка на случая. Тя трябвало да установи верността на твърденията от страна на Казжол Курылыс, че материалите в разбитите складове са си нейна собственост, тъй като били закупени от българската фирма с авансово преведени й средства от казахстанската. Ръководството на Билдинг Експрес - МД обаче представило на правоохранителните органи документи, доказващи обратното. От двустранно подписаните от двете фирми протоколи с дата 28 февруари 1998 г. ставало ясно, че авансово преведените суми не могат да покрият стойността на закупените материали, защото

казахстанците дължали на българите пари

за извършените от тях довършителни работи в депутатския жилищен блок. Така че освен стойността на иззетото от складовете имущество, оценено на над 650 000 щ. долара, Казжол Курылыс имала да дава на Билдинг Експрес - МД още 350 440 щ. долара. С други думи, от цялата тази бизнесавантюра българските строителни предприемачи били вътре с над 1 млн. щ. долара. В своето протестно писмо те посочват още, че според органите на милицията в Астана шефът на казахстанската фирма Виктор Жуков не е извършил углавно престъпление, като е наредил да се разбият складовете на Билдинг Експрес - МД. Защото не се бил възползвал от намиращите се там материали за свои

лични користни цели

а ги взел, за да изпълни важна държавна поръчка - построяването на президентската резиденция. Всичко това обаче дава основание на ръководството на нашата фирма да направи в жалбата си следното заключение:


Изложените факти ни подсказват, че сме станали жертва на крупномащабен заговор, замислен от г-н Жуков и осъществен с активното или пасивното участие на някои правоохранителни органи в Република Казахстан. Ние знаем, че както Казахстан Жолдары, така и нейната дъщерна фирма Казжол Курылыс по същество се явяват частни акционерни дружества, които изпълняват строителството на правителствените обекти по твърдо договорени цени. Безплатното придобиване от тяхна страна на нашите материали ще доведе до намаляване себестойността на строителството, за сметка на което ще се увеличат печалбите, които г-н Жуков ще си подели с другите акционери. Най-важното е, че ние не можем и да си помислим, че казахстанският народ и казахстанската държава не могат да намерят средства за построяването на дома на своя президент и по този повод г-н Жуков се е заел с неблагодарната задача да построи този дом с крадени материали и с цената на унищожаването на една чуждестранна фирма.


Жалбата на Билдинг Експрес - МД от 11 май 1998 г. завършва с настоятелна молба, отправена към

казахстанския генерален прокурор

да сложи точка на закононарушенията. Отговорът, парафиран от неговия заместник О. Жумабеков, идва на 9 юни същата година и лаконично уведомява потърпевшите, че:


В договора между Казжол Курылыс и Билдинг Експрес - МД е предвидена клауза за разтрогване в случай на нарушения на условията от една от страните. При непостигане на съгласие възникналият спор подлежи на разрешение в арбитражната комисия към Търговско-промишлената палата на Република Казахстан. Отчитайки фактите по дадения въпрос, няма основания за намеса от страна на органите на прокуратурата.


Говорейки от името на тези органи обаче, казахстанският заместник генерален прокурор Жумабеков явно не е бил наясно с една малка подробност. Още на 16 май 1998 г. българската фирма е отправила официално две питания до председателя на споменатата Търговско-промишлена палата. Първият въпрос е дали към палатата наистина съществува

неутрална арбитражна комисия

която може да се произнесе по спорове като този, възникнал между българската и казахстанската фирма. И второ, ако такива казуси не са от нейната компетентност, какви са възможностите те да бъдат разгледани от чуждестранни неутрални арбитри? Председателката на палатата Т. Конова тутакси е дала любезен отговор, че арбитражна комисия има, но тя разглежда само преддоговорни спорове, а възможността да се привличат чуждестранни арбитри не е предвидена в устава на комисията.


Тази информация на практика затваря окончателно правораздавателния омагьосан кръг, в който съвсем неслучайно са набутани българските бизнесмени. И единствената им надежда е да получат съдействие от висшите институции на двете страни. Започват да се пишат писма както до казахстанския президент, така и до българския. През октомври и декември 1998 г. нашият държавен глава Петър Стоянов е получил две такива писания. Наред с подробното изложение на

печалната строителна одисея

той е информиран, че според Закона за защита на чуждестранните инвестиции в Казахстан президентът на страната дава твърда гаранция против експроприация на имуществото на чуждестранния инвеститор. Ако подобно нещо все пак стане вследствие на някакви форсмажорни причини или на неправомерни действия от страна на държавните органи, потърпевшият следва незабавно да бъде обезвъзмезден от казахстанската държава. Молейки президента Стоянов за помощ, от Билдинг Експрес - МД уточняват още, че същият закон дава право на фирмата им да се обърне към международен арбитражен съд, но тъй като правоохранителните органи в Казахстан не са й предоставили доказателствен материал за изземването на нейното имущество, на практика и тази врата е захлопната. Следващата молба на строителните предприемачи до Петър Стоянов става още по-гореща. Г-н президент - пишат те - ние настоятелно ви молим, на основание на правата, дадени ни от Конституцията на България, да защитите нашите интереси, нарушени по престъпен начин в Република Казахстан. Молим ви този криминален акт да бъде представен за разглеждане и от Междуправителствената българо-казахстанска комисия, а също така да бъде възложено на посолството ни в Казахстан да се включи в действията по неговото решаване.

Жалбеният сериал

продължава и през 1999 година. През февруари Билдинг Експрес - МД, може би загубила надежда да чуе гласа на българското президентство, отново пише на казахстанския президент Назарбаев, като между другото споделя с него подозренията си, че косвено зад името му се скриват действия, причинили значителни щети на нашата фирма. През март пък се търси съдействието и на нашата външна министърка Надежда Михайлова. А на 24 юни миналата година най-сетне се появява реакция от страна на хората на Петър Стоянов. Главният административен секретар на президентството изпраща кратко послание до администрацията на президента на Република Казахстан и изразявайки традиционно добрите чувства между двете институции, иска съдействие по разрешаването на случая Билдинг Експрес - МД. През юли 1999 г. обаче тя пак досажда на президента Назарбаев и наред с поредната си молба за помощ го уведомява, че разполага с неофициална информация, че неговият административен апарат е препоръчал алматинската фирма Казжол Курылыс за главен изпълнител на строителството на правителствените обекти в Казахстан. Вероятно това е някакъв деликатен намек, че ползвайки

протекции от най-високо място

същата фирма се чувства недосегаема и може да прави каквото си иска.


Каква е истината зад цялата тази неприятна история е неизвестно, но реалният опит да й се сложи точка е направен през септември миналата година, когато при посещението на казахстанския президент у нас между него и колегата му Петър Стоянов е постигната договореност до края на 1999 г. казахстанските проблеми на българските строителни фирми Главболгарстрой и Билдинг Експрес - МД да бъдат приключени. За съжаление и тази договореност остава неспазена. Доказателство е повторното, този път доста по-обширно, писмо на

главния административен секретар на българското президентство

Румен Христов, адресирано на 9 февруари тази година до помощника на президента Назарбаев Б. Утемуратов. Освен всичко друго Румен Христов го е уведомил, че според Билдинг Експрес - МД генералният директор на алматинската фирма Казжол Курылыс, Виктор Жуков, се опитвал да претендира за правото на собственост върху иззетото имущество на българската фирма чрез едностранно съставяне на документи, отказ от собствени подписи и други подобни действия. Но, както отбелязва г-н Христов, оригиналните документи на нашата фирма доказват противното.


Резултат от това писмо явно отново няма, защото през април и юни тази година злощастните гурбетчии в Казахстан продължават да се жалват и да търсят помощ - пак от

външната министърка Надежда Михайлова

и за първи път и от премиера Иван Костов. И той научава подробностите за техните патила, а заедно с това и информацията, че на трите им писма до външно министерство няма отговор. Дали министър-председателят е взел присърце проблема и е наредил на външното ведомство да се поразмърда, е загадка. Във всеки случай на 30 юни 2000 г. Билдинг Експрес - МД най-сетне получава отговор от ведомството на Надежда Михайлова, подписано от ръководителката на приемната Соня Щитолова. Тя е пояснила на шефа на строителната фирма следното:


Бихме желали да обърнем вашето внимание върху факта, че неизчерпването на законните средства за разрешаване на спора във връзка с отнемането на имуществото на ръководеното от вас дружество сериозно препятства българското посолство при оказване на дипломатическа защита по случая. Въпреки това, предвид поставянето на въпроса за дълговете на Република Казахстан към български фирми на срещата между президента на Република България Петър Стоянов с казахстанския президент Нурсултан Назарбаев, бихме желали да ви уведомим, че българското посолство в Алмати ще предприеме необходимите действия във връзка с проучване и реализиране на възможностите за благоприятно решаване на поставения от вас проблем.


Както е казал граф Монте Кристо: Чакай и се надявай! Само че тригодишното чакало на строителите отдавна е изчерпано, а финансовото им дередже изобщо не е розово. Странно е твърдението на външно министерство, че фирмата не е изчерпила правните възможности в Казахстан да си уреди нещата, след като там няма арбитражен съд, който да реши техния казус. Според нашите държавни институции този случай не бил типичен, но едва ли някой би гарантирал, че подобни изпитания нейде по света няма да споходят и други български бизнесмени, които наивно вярват, че като граждани на България могат да разчитат на надеждната защита от нейните управници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във