Банкеръ Weekly

Общество и политика

РЕВНИВОТО ПРИЯТЕЛСТВО НА ИТАЛИЯ И ГЕРМАНИЯ

Италианското правителство посреща най-важните си гости във вила Мадама. Този път тя приюти една двустранна среща на върха, която продължи само... два часа. Толкова време беше необходимо на гостите от Берлин и на домакините от Рим, за да потвърдят взаимността в различията си, да не преиграват с тях и да не крият спадналото заради тях настроение. Рим и Берлин, съоснователи и важни членове на Европейския съюз, отдавна се разминават по дипломатическия паркет на Съвета за сигурност на ООН и това създава дисхармония не само в двустранните отношения, но и в европейската политика. Германия иска постоянно място в подковата, както наричат Съвета за сигурност, а Италия прави всичко възможно това да не се случи и настоява за общо европейско място. Едва ли някой е очаквал, че срещата между Шрьодер и Берлускони ще се превърне в предвестник на германо-италианското разбирателство за реформата на ООН. Още преди да пристъпят прага на вила Мадама, и двамата правителствени шефове побързаха да кажат, че нямат абсолютно никакъв мотив да променят позициите си. Какво точно са си казали правителствените лидери за ООН в Рим можеше да се знае с точност още преди самата среща. Предварителните изявления пред журналистите всъщност винаги имат за цел да покажат къде е възможен разговор и къде не. Ние не един път се опитвахме да убедим Германия да промени позицията си, каза Силвио Берлускони, а Герхард Шрьодер отвърна: Не виждаме причини да променяме позициите си. Берлускони отиде даже по-далеч и на въпрос дали е направил опит да промени становището на немския си колега, отговори: Даже не се и опитахме. Смятаме, че германската позиция е легитимна и Германия възприема по същия начин италианската позиция. В името на дипломатическото възпитание и двамата се опитаха да внушат, че темата не само не е в центъра на разговорите, но и се надценява на фона на теми като войната срещу тероризма, Ирак, иранската ядрена програма, имиграционния натиск към Европейския съюз, предложението на Европейската комисия за започване на преговори за членство с Турция, новите проблеми в Европарламента около състава на Еврокомисията и т.н. Берлин и Рим например са на едно мнение за необходимостта Турция да стане член на Европейския съюз и че съюзът трябва да положи усилия да увеличи икономическия растеж. Двете страни са категорично заедно и в желанието си да има транзитни лагери за нелегални емигранти и бежанци в Северна Африка. Тази идея първоначално бе лансирана от Германия и възприета от Италия. Нейни яростни противници обаче са Франция и Испания. Има страни, които все още не са залети от нелегални имигранти и които си мислят, че това явление не е проблем. Те грешат, подчерта италианският министър на вътрешните работи Джузепе Пизану. Той прогнозира, че броят на нелегалните имигранти ще се удвои през идните петдесет години, като няма да бъдат подминати и страните в най-северната част на Европа. Наивно е да се очаква, че дисхармонията между Германия и Италия по въпроса за ООН няма да повлияе върху рекламираната хармония в техните отношения по повечето въпроси, както се изразиха правителствените им шефове. Италия не приема тезата, че борбата за постоянно присъствие в Съвета за сигурност в крайна сметка не е стремеж за по-голямо влияние изобщо в световните дела. В една програмна статия във в. Франкфуртер алгемайне цайтунг италианският външен министър Франко Фратини написа, че едно ново германско място в Съвета за сигурност не би било съобразено с важни регионални и културни области като арабския и мюсюлманския свят, би попречило на процеса на вземане на решения и ще задълбочи разделението в международната общност и в Европейския съюз. Германия не приема тези разсъждения на италианския външен министър. Германският външен министър Йошка Фишер веднага отговори, че желанието за постоянно място в Съвета за сигурност в никакъв случай не е въпрос на престиж. Според Фишер тази мисъл е напълно погрешна, както и обвинението, че немците отново изпитват чувството за дранг (скок) към световната политика. Фишер също е привърженик на идеята за общо европейско място в Съвета за сигурност, но добавя, че това едва ли може да се осъществи в обозримо бъдеще. Спорът между Рим и Берлин със сигурност слага отпечатък не само върху двустранните отношения, но засяга и европейската политика. И то в момент, когато Европейският съюз трябва да прави най-големите си крачки в общата външна политика и политиката за сигурност, включително и чрез възможностите на ООН. Погледнато от най-актуалния ъгъл, в момента не само Италия и Германия, но и Европа като цяло ще трябва да вложи много външнополитическа мисъл, ако бъде предизвикана от необходимостта да се справя не с войната на Джордж Буш, а с мира на Джон Кери. Както се изразяват дипломатите, най-малкото защото справедливото представяне на страните членки на ООН в Съвета за сигурност и увеличаването на броя на членовете на съвета е пряко свързано с усилията на международната общност да намери най-добрите институционални отговори на съвременните предизвикателства към мира и сигурността в света. На практика този конкретен италиано-германски спор се оглежда в един парадокс от битието на най-важните международни организации, които са призвани да държат света в състояние на добро здраве. Този парадокс може да бъде формулиран така: две важни страни членки в НАТО и водещи държави в Европейския съюз не могат да се разберат за присъствието в най-важния орган на ООН. Въпреки това убедително може да се твърди, че е твърде нереалистично спорът за реформата на ООН да се издига като основен не само за Италия и Германия, но и за Европейския съюз. Даже няма да е прецедент нито в международните отношения като цяло, нито в европейската политика, ако и в този случай станем свидетели на това, как един спор между две страни от Европейския съюз може благотворно да повлияе и да мобилизира усилията за общата им политика. В крайна сметка споровете за ООН не могат да засегнат фундамента нито на Европейския съюз, нито на НАТО.

Facebook logo
Бъдете с нас и във