Банкеръ Weekly

Общество и политика

Реви-зорни времена

Александър Маринов

 

Като заваляха идеи за ревизия на прехода, та цяла неделя! Коя от коя по-смела и широкомащабна - защото никой няма намерение да изследва сериозно какво точно се случи през последните трийсетина години, а става дума само за някакви щури планове за пропагандно надцакване.

Както обикновено става в българската политика през последните години, всичко започна с поредната импровизация на ядосания от някого Бойко Борисов, а именно – да се направи преглед на приватизационните сделки след 1992-ра. Но тъй като е известно, че

ако Бойко кихне, подчинените му лягат болни

творческото развитие на гениалната идея на вожда не закъсня. Ден по-късно вече се говореше за промени в конституцията с цел отпадане на давността за престъпления, извършени при раздържавяването. Дотук, както се казва, нищо ново. На подобни оригинални хрумвания на ГЕРБ, газещи безцеремонно принципите на правовата държава, сме се нагледали. Не бе изненадваща и незабавната реакция на юристите, включително и  приближени на управляващите, които ясно и достъпно обясниха, че това няма как да стане. Аргументите не се нуждаят от коментар, те са разбираеми за всеки средно информиран човек.

Но после дойде редът на другата стихия. За да не остане по-назад, лидерът на БСП Корнелия Нинова разшири обхвата на задачата до херкулесовски мащаби, като

поиска ревизия на всичко

и на масовата приватизация, концесиите и на участието на силовите групировки в прехода. В свойствения й стил дори направи намек, че начело на държавата ни и днес стоят членове на групировките и че това пречи да бъде затворена темата за прехода.

Това породи желание у приближените на Борисов да го защитят с гърдите си - вероятно защото го припознаха в мисълта на Нинова. Първа успя да скочи на амбразурата депутатът Десислава Атанасова, която в стил "гузен негонен бяга" заяви, че въпросът за мутрите на прехода, които все още са в политическото ръководство на държавата, по никакъв начин не "реферира" към премиера Борисов. Накрая Националният съвет на БСП след дълги препирни взе странното решение Нинова да подпише абсурдните промени в конституцията, а групата на партията  единодушно да гласува против.

Че политиците и този път няма да направят нищо реално за изясняване на потайностите на последните три десетилетия, бе ясно от самото начало. Подобна стъпка е невъзможна, при положение че на ключови позиции във всички власти има хора, пряко отговорни за неблагополучията на прехода или най-малкото - солидно облагодетелствани от тях в най-различни роли. Някакво частично утешение носи само фактът, че покрай разразилата се медийна шумотевица отново се чу тезата, че "твърдението за сбъркания и нечестен преход е изцяло популистко".

Припомнено бе, че приватизацията (масова, касова или друга) не била икономически процес, отчитащ интересите на обществото, а реализация на

политическа философия за изтласкване на държавата

Не приходите от раздържавяването били важни, а "освобождаването ни от задължението да плащаме с нашите данъци за неефективни държавни предприятия". Но това съвсем не пречеше на новите собственици, купили "губещите" предприятия на безценица, да извлекат огромни печалби от тях.

В най-синтезиран вид тази апологетика бе изразена така: "приватизацията е доказано по-добра от нейната алтернатива – липсата на такава" и е "доказано законна, защото няма нито едно успешно дело" срещу реализиралите я политици.

Порочната логика на подобно съждение е очевидна, въпреки че е странна за човек, занимавал се дълго време с философия.

Алтернативата на прехода

в това число на разбойническата приватизация бе не липсата на каквато и да било промяна, а извършването на отговаряща на публичния интерес реформа на обществената уредба. Драмата на българското общество не беше в това, че започнаха промени, а че започнатите промени бяха насочени в определено русло – да обслужат едно нищожно (във всеки смисъл на думата) малцинство, самообявило се за новия обществен елит. Що се отнася до "доказателството" за липсата на осъдителни присъди срещу приватизаторите, то едва ли си струва да се коментира. И преди, и сега многобройни прононсирани престъпници не само не попадат в затвора, а нахално заявяват пред обществото, че са "доказано невинни". Те успяха да се спасят от възмездието на кривогледата българска Темида, но не и от общественото презрение.

И тъй като стана дума за възмездие, една от неволните или съзнателни грешки при обсъждането на темата за "ревизията на прехода" е именно недоразумението относно същината и

начина на възстановяване на справедливостта

Да, именно на чувството за справедливост, което съвсем не е "розова амалгама" (според представител на един доказано провален бивш здравен министър).

Погрешно се подхранват илюзиите, че може да се въздаде законово възмездие, т.е. определени лица да бъдат осъдени и пратени в затвора за неща, извършени преди 15-20 години. Но този вид възстановяване на справедливостта съвсем не е единственият, нито дори най-важният. Най-важната предпоставка за справедливостта е установяването на истината, което не се нуждае от съдебно решение в строго съответствие с нормите на правовата държава. За разлика от престъплението, истината няма давност, тя може да бъде установена винаги, когато и ако има желание за това.

Като начало, достатъчно е да се оповести пълен и точен списък на сделките: кога, как, от кого, на каква цена са извършени, и най-важното – до какви последици са довели. Да се проследи изпълнението на предвидените в приватизационните договори задължения, включително и с оглед на съзнателното им редуциране и обезсилване. Да се направи компетентен социално-икономически сравнителен анализ на възможните пътеки на развитие при различни варианти на приватизационната политика и другите спорни политики на прехода. Да се съпостави "успешната и справедлива" българска трансформация с аналогичните процеси в съпоставими страни от Централна и Източна Европа.

Всичко това би имало значение не за издаване на осъдителни присъди, а за разумно публично осмисляне на досегашните грешки и предприемане на мерки те да не бъдат повтаряни, тъй като грабежът продължава и днес, независимо че приватизацията като цяло е приключена. Разбира се, това не е задача, подходяща и по силите на институции като МВР, ДАНС и прокуратурата, а за широкопредставителен обществен орган от типа на комисиите за установяване на истината, създадени в редица държави, извършили болезнени демократични трансформации.

Едно е ясно – докато не бъде удовлетворено желанието за справедливост, преходът няма да е завършил, или поне няма да бъде обществено признат за приключил. 

ТПС

Шефът на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов и председателят на правната комисия Данаил Кирилов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във