Банкеръ Weekly

Общество и политика

РЕКВИЕМ ЗА НАШИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ РАБОТИ

Срамен консенсус цари в иначе разнородните и разнобойни общински съвети почти навсякъде из България. Съветниците са единодушни не по въпросите как да направят града или градчето си по-добро място за живеене. Не и затова какво да сторят, за да подпомогнат местното училище, болницата, бизнеса или просто безработните, бедните, много младите или много старите. Още даже не са седнали да поразмислят като как да получат по-достоен дял от задаващите се на хоризонта европейски пари - с умен проект, със свястна бизнес идея.Народните избраници в местните събрания са се захванали да разпределят едни-еднички пари - тези от немощния бюджет на общината си. И по-точно - да отхапят от него по-едричко късче за собствените си заплати. А на места те надхвърлят заплатата на университетски професор. За простите доктори от подведомствените им болници и дума не става.Общинарите така се прехласнаха по девиза, че безплатен труд няма, та забравиха другата му част - че и без труд заплата няма. За предизборните им приказки и венцехвалените възрожденски идеали и дума няма да обелим - тях българските политикани доказано не си спомнят на другия ден след изборите. Че общинските съветници не се скъсват нито от много заседаване, нито от кой знае какво мислене е просто очевидно. Нещо като българска аксиома. Затова нека не пресмятаме за колко часа работа в месеца врачанските бащи на града са си гласували по 360 лв. - халал да са им. Няма да припомняме и баналната истината, че решенията, за които гласуват съветниците, са подготвени от кметската администрация, получаваща заплати за това. И че на избраните им остава само да се преборят за някой отделно платен и обезателно недотам обществен интерес. Драмата съвсем не е само в парите, макар някои кметове на по-бедни общини отчаяно да пресмятат каква част от мижавия общински бюджет ще погълне съветническата алчност.Драмата е, че използвайки един член от закона, даващ им право сами да определят възнаграждението си, общинарите масово забравиха, че са сключили обществен договор с избирателите си. И че в този договор за възнаграждения, хеле пък в такива размери, няма и думичка. Те са наемници на своите съграждани, но странни наемници, които просто гребат от общата паничка с пълни шепи. Колкото до свършената работа, като при всяко политическо дело, обяснението е, че ще им се търси сметка на следващите избори. Трай, коньо, за зелена трева...Някой ще възрази, че това се отнася и за народните представители, че това са правилата на играта. Колкото до свършената работа - така е. Но когато гласува за депутат, човек знае, че той ще получава три средни заплати. И процент за участие в работата на комисии. Не че е докрай справедливо, но поне е ясно. Има го в споменатия обществен договор.При общинските съветници го няма. Заради което парламентарната Комисия по местно самоуправление умува върху промени в закона, с които да се въведе горна граница върху възнагражденията, които общинарите могат да си гласуват. Така де, насилието на закона идва там, където е изчерпана сдържащата сила на почтеността... И тъкмо това е истински тъжното. И страшното. Някога, в зората на третата българска държава, че и по-късно, да си общински съветник бе въпрос на чест, признание, та дори и призвание... Някога българските обществени работи се движеха от мъже, за които длъжността бе дълг, а не доходно място. Явно времената са други. Но не е ли време да сменим названията? И да изпеем реквиема на това, което по инерция наричаме обществени дела?

Facebook logo
Бъдете с нас и във